Мощи на светец и оловен печат, насочващ към основателите на Бачковския манастир са открили археолозите от екипа на проф. Николай Овчаров при проучванията на Скалния град на траките Перперикон край Кърджали, предаде кореспондентът на БГНЕС в града.
На два реликвария – бронзови кръстове-енколпиони, са се натъкнали учените в последните дни при разкопките на двете църкви. На едната страна на по-малкия ясно се вижда изображението на Исус Христос на Кръста, облечен в дълга дреха. И тъй като той е като жив, според Овчаров кръстът се датира от 10-и -11-и век. От другата страна е Света Богородица в молитвена поза. Другият кръст е по-ранен, може би от периода 5-7 век, с геометрична окраска. В него е намерена много важна находка, бил е херметически затворен, а в него има останки от кости. „Става дума за разтрошени и изтлели кости, които категорично са мощи на светец. Ние никога няма да научим чии са мощите, няма надписи”, заяви проф. Овчаров. Парченца от Божия кръст преди около 6 г. пък бяха предадени на храма „Успение на Света Богородица”, припомни той. Археологът подчерта, че от дълбока древност Перперикон е един от най-важните християнски центрове в Родопите. Църква №2, разкрита преди 4 г., е най-ранната в тази планина. Според монета, намерена в зидовете й, тя се датира от времето на императорите Аркадий и Хонорий, последните владетели, управлявали единната Римска империя от края на 4-и – началото на 5-и век. Това по забележителен начин съвпада с мисията на Никета Ремесиански, който в 393-398 г. кръщава Родопите, поясни той. Засега хипотезата на Овчаров, че именно от тук започва покръстването на родопските траки, няма опоненти. Вероятно църквата с великолепния амвон, разкрита на Перперикон, е била и първата църква на Кръстителя епископ Никета, допуска ученият. Според ст.н.с. Константин Дочев от филиала на Националния археологически институт с музей във Велико Търново, експерт по нумизматика, в края на 4-и –началото на 5-и век е един от периодите на най-голям разцвет на Перперикон. Намерени са огромно количество от времето на двамата императори, а те са косвено доказателство за това, че тогава в Скалния град са се разигравали много важни събития. Цяло хилядолетие - от края на 4-и до 14-и век, Перперикон остава епископски център. В писмен документ от 1337 г., 30 г. преди османското нашествие, се определят богатството, правата и задълженията на епископа на Перперикон. Според Овчаров, съвсем естествено е в един епископски център да се съхраняват мощи на светци и други важни реликви, а не случайно на Перперикон са открити над 70 кръста от сребро, бронз, желязо с различни размери. Проф. Овчаров посочи още, че втората по големина на Балканите колекция на печати след Преславската е събрана именно от Перперикон. Повечето от тях са свързани с кореспонденцията с Константинопол, с императорската канцелария и др. Откритият тези дни на крепостта печат обаче е от особена важност за археолозите. На него се чете името на проедъра /византийска титла/ Муселий Бакориани. Самата фамилия насочва към основателите на Бачковския манастир, на 60 км от Кърджали, основан още във Византийската империя през 1083 г. от братята Григорий и Абазий Бакориани. В типика /устава/ на манастира специално се упоменава подаряването на селата Сиконий и Хапетикий в областта Ахридос, Източните Родопи. Сега откритият печат пък е на човек, свързан с тяхната фамилия. Овчаров се позова на версия на консултанта на екипа, главен експерт в Главно управление на архивите Димитър Стоименов, според която има огромна вероятност Муселий да е син на един от двамата братя Бакориани. „Той може би е бил отговорник или владетел на земите им в Ахридос. Досега няма известен управител на Перперикон. Това е много важно от гледна точка на чисто административната история на Перперикон”, посочи той. Учените са категорични, че връзката на Бачковската светиня с Перперикон е вече безспорна и може да докаже моменти от изключителна важност. Предстои предметите да бъдат напълно обработени. Мощите на светеца ще бъдат официално дарени на църквата на отец Боян Саръев „Успение Богородично” в Кърджали наесен и ще бъдат положени в ковчежето при частиците от Божия кръст. Свещеникът припомни, че частиците бяха донесени в храма и оставени за поклонение с тържествено шествие с хоругви през есента на 2003 г. Оттогава християни от цяла България и Балканите прииждат в храма заради вярата, че тези Кръстови трошици са чудодейни.

/БГНЕС/