Александър Сивилов

Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ) няма средства за откупки на произведения. Това каза пред „Класа“ директорът на НГЧИ Ирина Мутафчиева. Според нея след 1989 г. държавата не е отпуснала нито една стотинка за попълване на фонда на галерията.
„Не може един музей да съществува само с веднъж придобитото. Нашата галерия страда, защото сме с вързани ръце, а трябва да попълваме фонда с чуждестранни произведения“, каза Мутафчиева. Тя обясни, че изключително ценни експонати на модерното изкуство се появяват в момента на търгове и могат да бъдат закупени, стига да има средства. Според Мутафчиева е имало идея към Министерството на културата да се създаде фонд, който да отговаря за откупките, но това не е осъществено. Тя обясни, че галерията има възможности да намери експонати на много ниски цени, но няма как да ги закупи. Реално е произведения да се купуват и от самите автори – директно от техните ателиета или при посещение на външни изложби.
Другият основен проблем на музеите са заплатите на специалистите, които работят там. По информация на Цветанка Миланова, счетоводител на НГЧИ, средната заплата в музеите и галериите е около 300 лв. Основната категория на музейните работници – уредниците, получават чисто 480 лв., информаторите, които работят в залите, вземат 295 лв., реставраторите – 450-475 лв., а главният реставратор - 560 лв.
„Средна аритметична заплата в галериите и музеите е 400-450 лв. Ако човек не обича работата си, едва ли някой ще го привлече с тези парични знаци“, заяви пред bTV зам.-директорката на Националната художествена галерия Бисера Йосифова. По информация на „Класа“ хората с научна степен доктор в галерията получават по 15 лв. като надбавка.
Бисера Йосифова обясни, че първото нещо, което Министерството на финансите зачерква, е перо „Откупки на художествени ценности“. Според нея това показва липса на държавна политика в сферата на културата.
„Не може министърът на културата да обхожда чужбина и да се хвали с културното наследство, без да дава пари за музеите. Това показва, че той е незаинтересован от тяхната проблематика“, коментираха пред „Класа“ експерти. Те допълниха, че е недопустимо министърът да фаворизира театралите за сметка на другите творци. И припомниха, че в Париж не ни представя театрална трупа, а изложба на икони, реставрирани именно от тези „втора ръка“ хора на изкуството. Според музейни работници част от излишъка може да бъде разпределен именно за увеличаване на техните заплати, а не за предизборно изпращане на пенсионери на море.
В гилдията припомнят и за скандалите в културното министерство във връзка с неправомерно върнати на иманяри и колекционери предмети само заради липсата на подписа на културния министър.
Актовете без подписа на министъра много лесно падат в съда и находките се връщат на иманярите. В края на март прокуратурата започна разследване по случая.

---

За реставратор в Испания – 3000 евро

---

Заплатите на реставраторите в Испания се движат между 3000 и 5000 евро, научи „Класа“. Специално за възстановителните дейности в прочутия дворец „Алхамбра“ в Гранада (едно от чудесата на света) испанското правителство наема от африканските страни реставратори специалисти, които умеят да работят с гипс. Техните заплати са още по-високи. Причината – с течение на времето реставрацията на рисунки и орнаменти върху гипс отмира като професия и става изключително ценена.
Реставраторите на стенописи и керамика в Италия са ухажвани от властта заради поддържането на историческите паметници. Заплатите им не падат под 2500 евро. За поддържане на прочутата наклонена кула в Пиза годишно се харчат милиони евро за реставрация.

---

Стачници, заплашени със съд в Нова Загора

---

Директорът на Историческия музей в Нова Загора Иван Желев започва дело срещу музейните работници. Това научи „Класа“ от синдикалиста Иван Иванов. Според обвинението служителите на музея са нарушили процедурата за провеждане на стачни действия. „Директорът е използвал чисто юридически съображения, които могат да бъдат оборени“, коментираха пред „Класа“ адвокати, запознати със случая. Конфликтът започна в началото на годината, когато Иван Желев, отстранен от работа поради несправяне със служебните си задължения, беше възстановен на директорския пост. В края на януари той бе въведен в музея с полиция, седмици по-късно колективът на музея започна стачка срещу връщането му.

---

МНЕНИЯ

---

Д-р Людмил Вагалински, зам.-директор на Националния археологически институт и музей: Уж сме нещо като методическо ръководство, а не ни зачитат
Заплатите в институцията са смешно ниски. Ние сме към БАН, а месечните ни възнаграждения са по-ниски от тези на университетските ни колеги археолози, дори по-ниски и от заплатите в музеите на страната. Парадоксът е, че нашата институция се води нещо като методически ръководител - даваме разрешенията за разкопки, а получаваме по-малко пари от тези, които извършват разкопките. Научен сътрудник втора степен и доктор със стаж 5-6 години взима към 480 лв.“ Много е неприятно, че няма делегирани пари за откупки. Затова отпращат хората, които идват да им предложат нещо ценно. Не се отпускат средства нито за командировки, нито за издателска дейност, нито за реставрация и консервация.

Д-р Божидар Димитров, директор на НИМ: Охраняваме безценни съкровища срещу жълти стотинки
Охраняваме съкровища за милиарди, а ни плащат по 450 – 500 лв. Моята е със стотина лева повече. Културата не е приоритет на нито едно от правителствата след 10 ноември 1989 г. Бюджетът за културата се формира на т.нар. остатъчен принцип, т.е. каквото остане, след като бъдат задоволени приоритетните министерства. В резултат на това за бюджет на Министерството на културата остава 0,6 – 0,8%.
За съжаление не може да ползваме приходите от нашата дейност за увеличаване на заплатите. Например от Столична община разрешиха на общинските театри да ползват приходите си и заплатите там достигнаха до 1800 лв. на фона на 500 лева в държавните театри. Това може да се приложи в сферата на музеите. Защото музейните работници сме на най-ниското стъпало. Ние просто няма от къде да получим средства за бонуси към възнагражденията. За откупки разчитаме основно на дарения и на шанса полицията да залови някои от лошите хора, които изнасят антики.