Явор Дачков разговаря с политолога Димитър Ганев за геополитическите инстинкти на българите и тяхното отражение в днешната политика - за Борисов и Пеевски като двуликия модел на властта, за Радев, който чака своя политически час, за еврото и умората от прехода, за богомилството и стария български дуализъм, който и днес определя вярата, поведението и властта.
Българинът е християнин с червен конец на китката - стар дуализъм и богомилство, които се проявяват и в политиката. Егалитарна култура без легитимен елит. Три геополитически инстинкта разделят страната: една трета гледа само към Запада и не харесва Изтока, една трета гледа към Изтока и приема скептично Запада, една трета е по средата - иска в ЕС, но харесва и Русия. ЕС остава желан от 60%, но не и Урсула фон дер Лайен, не и зелената сделка, не и мигрантите. Между 55 и 60% не искат в еврозоната, ентусиастите са около 30%. България е между идеала за Запада, носталгията по Изтока и умората от прехода - а в тази междина президентът Радев чака своя час.
Румен Радев загрява на тъчлинията на партийния терен, казва Димитър Ганев. По думите му, той се обявява срещу датата за приемане на еврото, но не говори срещу самото евро; критикува политиката на ЕС спрямо Украйна, но не поставя под съмнение членството в общността. Според Ганев, Радев се цели именно в онази умерена една трета от българите, която смята, че България трябва да е част от ЕС, но запазва положително отношение към Русия - хора, които не се припознават нито в откровено прозападните, нито в открито проруски формации.
Бойко Борисов е класически представител на масовата политическа култура в страната. Днес той за първи път е в ситуация, в която не разполага с ядрената опция да предизвика предсрочни избори, казва Ганев. Властовият тандем Пеевски - Борисов няма интерес от такива. Политическата цел и на двамата е да запазят стабилността, защото Радев би използвал всеки шанс да атакува на партийния терен. Първото място на Борисов не е застрашено от Пеевски - застрашено е от Радев.
Пеевски не печели само с купени гласове - това обяснение е елементарно. Той печели през мрежите на клиентелата по места, чрез държавното финансиране за проекти, през зависимостите на кметове и местен бизнес - това е дълбокият процес, който пренарежда влиянието в страната.
Разговорът е записан на 22 октомври 2025 г. вЕхо Медия Студио.
Ние винаги сме гледали към Запада като някакъв наш идеал, като наша цел още от възрожденския период. Тогава Западът напълно се идеализира и стремежите са само към него. Разбира се, огромна част от българите разчитат на Русия като потенциална освободителка, но никой от нашите възрожденски мислители не е искал руският модел да се пренесе в България. Помним свидетелството на Левски за „чиста и свята република“, което напълно се вписва в западните образци.
В сравнението си с този Запад, не само през Възраждането, но и през княжеско-царския период и през социализма, както и в последните 35 години, ние се сравняваме с най-богатата част на западния свят. Свят, който е покорил света в последните няколко стотин години - вековни империи като Британската, Испанската, Френската. Една България да се сравнява с тези страни не само в политически и културен, но и в икономически план, не е непременно лошо, но да преживяваме някаква трагедия за това, че не сме като тях няма как да ни прави щастливи.
Европейският съюз се намира в криза, либералният ред е в много сериозна криза, а вече се виждат пукнатините, които вероятно ще преобърнат реда в ЕС, но уповавайки се на социологически данни, разочарованието от Европейския съюз не е тотално. 60% от българите продължават да имат положително отношение към ЕС. Ако ги питате обаче за Комисията на Урсула фон дер Лайен, за някои от отделните лидери като Макрон, се вижда доста по-ниско доверие, т.е. има едно различие между това как възприемаме ЕС и как - сегашните ръководители.
До 2007 година ние имахме един напълно идеализиран Запад - образ за Запад - ние смятахме, че там всичко е перфектно, че там няма никакви проблеми. Социологическите данни между 2000 и 2007 година, които съм виждал, показват, че над 85–90% от българите, в различни вълни на изследванията, са декларирали, че смятат, че България трябва да се присъедини към ЕС. Сега откъде идва тази промяна? Ако тогава приемахме всичко безкритично, когато станахме част от Съюза, когато започнахме да пътуваме повече, ние видяхме, че далеч не всичко там е перфектно, далеч не всичко там е идеално.
И спряхме да гледаме безкритично - започнахме да сме много критични по основни линии, които идват от Брюксел. Например миграцията. Миграционната политика на Европейския съюз среща много силна съпротива в България. Над 85% не искат мигранти. Зелената сделка - над 70% от българите изразяват скептицизъм към затварянето на Мариците. Войната в Украйна - над 70% смятат, че не трябва да се пращат военни помощи, да не говорим там за евентуален контингент.
Т.е. ако няма сериозна количествена промяна в отношението към ЕС, със сигурност има качествена промяна. Смея да твърдя, че все още се запазва доста солиден процент на хора, които смятат, че България трябва да бъде член в ЕС. Мнозинство от две трети от българите имат положително отношение към ЕС.
Скептиците за еврозоната са между 55 и 60%, ентусиастите са около 30%.
Според мен, ключът към по-сериозна фундаментална промяна в ЕС се крие в президентските избори през април 2027 във Франция. Франция би могла да инициира по-сериозна промяна в самия Съюз.
След Освобождението образът на Русия е абсолютно ненакърним. За първи път това се пропуква по стамболово време, след това през Първата световна война, има едно връщане при социализма. Интересното е как се развива този образ в последните 35 години. Българското общество по геополитически нагласи е разделено на три дяла, които са относително равни. Около една трета от българите гледат само на Запад и не харесват Изтока - имат положително отношение към ЕС, не харесват Русия. Друга една трета гледат на Изток и имат скепсис към Запада - това са по-възрастни хора от по-малките населени места с определена носталгия към отминалия период на социализма. Има и една трета, която е по средата - харесва Запада, смята, че България трябва да е част от ЕС, т.е. не подлага под съмнение западната принадлежност на страната, и има положително отношение към Русия.
В продължение на тези 30 години - от 1990 до 2022 година - се формираха следните нагласи: две трети от българите имат положително отношение към ЕС и две трети имат положително отношение към Русия. След руската инвазия в Украйна през 2022 година настъпи голяма промяна. От 60% положително отношение към Русия до ден днешен, без да са се променили, паднаха на около 40%, т.е. по 40% от българите имат положително отношение към Русия. Тези умерените по средата оттеглиха подкрепа. Не казвам, че това е тенденция, нито че ще остане така завинаги. Фундаменталната промяна ще дойде с края на войната.
Българите сме разделени на няколко политически субкултури, четири съм идентифицирал във своята книга "Българската политическа почва - Пластове на националната политическа култура" и една масова. Това е социалистическата субкултура — червената общност, която си има собствено обръщение, която си има печатен орган, паметници, има собствени традиции, има политическо представителство.
Националистическа субкултура, която ние сме виждали в последните 15 години в различни субекти, като „Атака“, като „Обединени патриоти“, сега като „Възраждане“.
Демократична политическа субкултура — това са хората, които населяват столицата и по-големите областни градове, сравнително по-млади, с по-високи доходи, с по-висок образователен статус, които припознават в последните 20 години партии като Синята коалиция, като „Демократична България“, СДС в началото.
И последната е етнорелигиозната, която има политически представител от 35 години в лицето на ДПС, това са малцинствените общности в страната — турци, помаци, роми, които образуват тази субкултура, благодарение на тяхната обща рана, която е Възродителният процес.
Има и една масова политическа субкултура, която предпочита тренда, модерното, харизматичния лидер. Тези субкултури са движещият механизъм в българския преход.
Бойко Борисов е класически представител на масовата политическа култура в страната.
Месиите в България - за месии се говори непрекъснато, но забележете, Сакскобурготски — 2 млн., Борисов — 1 млн. и 700 хил., следващите кандидати за месии: Слави Трифонов, Кирил Петков, Асен Василев — между 600 и 700 хил. гласа. Спад. Аз смятам, че това е по-скоро стъпка в правилната посока — взели сме си урок, че няма да стане така. Няма да дадем, според мен, властта на един човек с празен мандат. Мисля, че си даваме сметка, поне така се надявам, че няма да дойде един начело и с вълшебна пръчка да оправи всички проблеми, които имаме.
Това огромно недоверие към елита не е от сега. То е поради ужасно силния, много мощен, егалитарен характер на българската нация.
Ние сме общество, в което не е имало неравенство до преди 130 години. 82–83% преди Освобождението са хора, живеещи на село, които са с доста сходен стандарт на живот. Няма сериозно социално разстояние и след Освобождението. Социализмът заварва 77–78% селско население. Социализмът в неговия фундамент е егалитарна идеология, т.е. не позволява неравенство. Първото социално неравенство в България, което се появява, е вследствие на един процес, който е възприет като дълбоко несправедлив. Това е процесът на приватизацията. Т.е. всяко едно богатство или социално разслоение е нелегитимно по презумпция. Към това трябва да добавим и че България няма аристокрация от края на XIV век, т.е. няма легитимна класа, която ти да приемаш под някаква форма на елит, за разлика от това, което е запазено в някакъв смисъл и до ден днешен във Великобритания, или приемането на различно класово разслоение в Германия, Франция. България няма такава традиция от края на XIV век.
Румен Радев очевидно загрява на тъчлинията на партийния терен. И всъщност в последните 3–4 години се вижда много ясно, консистентно, хомогенно отношение от негова страна — именно да търси този тип представителство, което е налично като вакуум на парламентарното представителство. Той се обявява срещу датата за приемане на еврото, но не говори срещу еврото, той се обявява против политиката на ЕС спрямо Украйна, но не поставя под съмнение европейско членство. По време на войната в Украйна Румен Радев управляваше почти 2 години - да сме видели някаква сериозна промяна в политиката, която правителството на Кирил Петков започна, и двата служебни кабинета на Гълъб Донев? Той добре си дава сметка, че има пространство. В Централна Европа той не е сам на това поле — Орбан е класически пример, последните избори в Чехия и победата на Бабиш, Полша. Реално тези настроения не са само в България — те са в цяла Централна Европа.
Актът на иницииране на референдум относно дата за присъединяване на България към еврозоната беше акт на „заплюване“ на политическа територия. Президентът Радев е напълно наясно, че такъв референдум няма да бъде произведен. В същия момент 60% от българите остават скептични към еврото. Което какво отговори? Трупане на политически капитал, който да бъде използван: „Аз бях до вас в този момент“. Радев вероятно залага на това, че това социално напрежение може да излезе на улицата. Такъв протестен потенциал, между другото, има. И ако това социално напрежение излезе на улицата, той иска да има легитимността да стане негов политически представител — почти монополист, въпреки че „Възраждане“ отдавна са в това поле. Все пак, когато става дума за реална политическа алтернатива, която може да замени това управление, „Възраждане“ трудно може да кандидатства за такава. Както виждате, в последните няколко избора „Възраждане“ спря да расте.
Костадин Костадинов и партия „Възраждане“ подлагат под съмнение базов политически консенсус дали България трябва да принадлежим към НАТО и Европейския съюз и затова той трудно би могъл да бъде реална политическа алтернатива с този тип послания, защото две трети от българите имат мнение, че ние трябва да останем част от този Съюз.
Не само ГЕРБ, но и другите партии в управлението имат огромни притеснения от сценарий, който е свързан с предсрочни парламентарни избори, защото, съдейки по поведението на президента Радев, той по всяка вероятност би използвал този чудесен шанс да атакува на партийния терен. Нито една партия не е заинтересована от това.
Силата на Борисов в тези 15 години е идвала от факта, че той има в своя арсенал „ядрена опция“ — предсрочни парламентарни избори, защото е бил в силната позиция да излезе и да стане пръв. В момента Борисов за първи път е в ситуация, в която не разполага с тази „ядрена опция“. Дори да приемем, че бъде пръв, наличието на Радев по терена му затваря много опции за евентуален кабинет.
Защо виждаме, че определени мрежи по места започват да предпочитат „ДПС Ново начало“ за сметка на ГЕРБ, при положение че ГЕРБ продължава да е първа политическа сила? Обяснението с купуване на гласове е елементарно и повърхностно, това е много по-дълбок процес. Тези мрежи по места, за които говорим, най-често са свързани със силния човек — кмета или някакъв местен бизнес. Кметът има сам по себе си някаква форма на клиентела. Общинските бюджети са такива, че кметът има възможност през общинския бюджет да се плащат текущите разходи и някакви малки капиталови разходи. Ако искаш да направиш по-сериозен проект на територията на своята община, голямо разширение, нов булевард, социални услуги, каквото искате, трябва да получиш финансиране от държавата. Като получиш финансиране от държавата, като си реализираш проектите, следващият мандат ти е вързан в кърпа. Това е модел - някои казват, че е порочен, но това е модел, в който централната власт контролира по някакъв начин местната през тези бюджети. Делян Пеевски в по-голяма степен успява да доставя този ресурс - държавно финансиране за определените проекти. Когато доставяш този ресурс - проект по МРРБ, околна среда, финанси, екология, — това очевидно ти помага много в твоя кметски мандат. И тази клиентелна мрежа, която има този кмет, започва да се премества от едно място на друго място. Това е процесът, който върви, но първото място на Борисов като първа политическа сила не е застрашено от Делян Пеевски, застрашено е от Румен Радев.
Трябва да имаме предвид, че Пеевски и Борисов като властовия тандем, който управлява страната, те заедно нямат интерес от предсрочни парламентарни избори. Политическият интерес на Делян Пеевски, на Бойко Борисов, на двамата общо, поотделно, на БСП, на ИТН, той е за недопускане на предсрочни парламентарни избори. Ако има някакъв парламентарен консенсус в момента, той е свързан с недопускането на предсрочни парламентарни избори, защото Радев изглежда проблемно не само за управляващите партии, но и за опозицията.
В последните няколко месеца, от парламентарно представените партии, ПП-ДБ са най-гласовитият критик на тандема Борсов - Пеевски. Обикновено опозиционната партия, която критикува и това се привижда като правдиво и легитимно, постепенно започва да насочва симпатиите към себе си. Само че нищо такова не се наблюдава при ПП-ДБ. Причината е много проста - в момента, в който казват: „Пеевски е самото зло, Борисов е самото зло, те трябва да бъдат разкарани, да дойдат други хора“, винаги ще се намери някой, който да вдигне ръка и да каже: „Извинявайте, но вие бяхте коалиционни партньори с Борисов и с Пеевски и заедно променихте Конституцията!“ Това подкопава легитимността на тяхната теза. И това не позволява да се расте.
Президентските избори не решават властта в страната, но президентските избори ще бъдат много, много важна политическа битка. Ако кандидат на Радев спечели президентските избори, това ще бъде неудържима ситуация за мнозинството. Дори да опитват да удържат след президентските избори, това ще бъде агония. Обратният вариант: статуквото удържа победа, Радев слиза от президентския пост. Статуквото ще си даде още един тласък — няма да има пак предсрочни избори. Този тласък може да закара Радев до местни избори, които са първите една година след президентските - октомври 2027 година. Това е много тежък сценарий за Румен Радев, защото на терена има развита организационна инфраструктура на ГЕРБ и ДПС, изключително добре е впита в местната власт. Имат действащи кметове със собствени клиентели. Румен Радев ще има чисто нова партия, без развита инфраструктура. С дефицит на хора за 8 месеца да развиеш инфраструктура и кадрови потенциал, с който да кандидатстваш в 265 общини с листи за общински съветници, с мажоритарни кандидати. Представяте ли си с какво усилие това? Затова президентските избори са изключително важни.
Имаме изследване, което показва, че ние не сме скъсали напълно никога с езичеството. Подобни дълбочини се наблюдават от много отдавна. Първо, християнството по българските земи е наложено от горе надолу. Почти е много слабо разпространено преди Покръстването. Има и един опит за реставрация при Расате, но въпреки провала му страната не успява да скъса с езичеството и благодарение на този факт манихейството прониква на територията на страната. Богомилството се ражда на територията на страната, но то ляга на почва, която е много плодородна. Манихейството прониква, т.е. специфичен дуализъм, защото няма това пълно скъсване с езическата традиция. Тя се вижда и до днес през някакви празници. Например Бойко Борисов е християнин, набожен и в същия момент носи червен конец. Това е в българското съзнание напълно приемливо. Никой не би се замислил как вярва в Господ и в същия момент нося червен конец. Между другото, над 2 милиона българи са посещавали врачка в живота си. Това несъстояло се напълно скъсване с езичеството ни кара да мислим през категорията на някакъв мистицизъм, на нещо, което е предопределено.
