Откакто се води статистика, вече близо 25 години, бюджетният дефицит в края на август никога не е бил толкова голям, колкото отчетения миналата седмица – цели 2,4% от брутния вътрешен продукт.

Какво означава това ли? Означава, че каквито и счетоводни трикове да приложи изпълнителната власт, тази година няма шанс да приключим без свръхдефицит – такъв над три процента от брутния вътрешен продукт. И е много вероятно дефицитът да мине дори пет процента и да стигне цели 11 милиарда лева. Това е възможно само защото плащания в размер на още два процента спрямо брутния ни продукт ще се осчетоводят „под черта“ и няма да повлияят на салдото.

Ако някой се чуди защо това трябва да ни притеснява, причината е, че държавата не може да си позволи още дълго време да покрива такива дефицити с нови заеми. Въпреки че след по-малко от три месеца ще сме в еврозоната и за първи път от Жан Виденов насам ще имаме централна банка, която води пълна емисионна политика и може да финансира дефицитите ни, доверието към България е колкото към Италия, ако се съди по доходността, която облигациите ни носят на инвеститорите, които ги купуват.

В един от най-добрите военни филми на последните десет години – The Outpost, американските войници в база „Кийтинг“ се подиграват на афганистанския си преводач, защото всяка седмица им съобщава за подготвяна атака, и те са го приели за параноик, достоен за съжаление. Докато наистина не биват нападнати. Толкова жестоко, че след битката се изнасят от базата и оставят на артилерията и авиацията да я заличи. И никога повече не разполагат базите си в терени със сходна топография. Филмът е по истински случай.

Понякога се чудя дали аз не съм в ролята на преводача, когато от три години предупреждавам, че с публичните ни финанси се случват злоупотреби. Отговорът, който намирам за себе си – и се надявам да артикулирам аргументирано пред публиката – е, че не става дума за спрял часовник, който също се оказва точен два пъти в денонощието. Публичните ни финанси стават все по-неустойчиви, но неустойчивостта се прикрива умело с все по-смели иновации.

Предлагах справки за задържания ДДС. Съобщавах как в нарушение на закона се иска Енергийният холдинг да промени финансовия си отчет, за да се узакони изтеглянето на милиарден дивидент. Показвах еволюцията в счетоводното отчитане на разходите. През 2009 г. фактурите на изпълнителите на обществени поръчки се издаваха, но не се разплащаха. Така се получаваха разходи поне на начислена основа, по която Европейската комисия оценява състоянието на публичните ни финанси. Сега на компаниите, които работят за държавата, се казва да не издават фактури. Хем няма разход, хем не се налага да внасят ДДС за нещо, за което държавата не им е платила.

За случващото се днес писах за първи път в статия за „Гласове“ на 4 октомври 2024 година – точно преди година и два дни. Информацията за рисковете, които се реализират днес, беше достъпна.

Спомняте ли си как през януари и февруари Асен Василев обясняваше, че ако някой говори за дефицит в размер на 12–18 милиарда лева, дупката е в главата му, а не в бюджета?

ГЕРБ паднаха в капана на Василев, или по-скоро жертваха вътрешнополитическа позиция срещу външнополитически успех. Решиха да скатаят зулумите на Василев, за да получим зелена светлина и да приемем еврото от догодина. Постигайки това обаче, те почти напълно реабилитираха Василев и днес, ако се признае свръхдефицит, първата, която ще трябва да отговаря, е министърката Теменужка Петкова. Тя излъчва бодряшки послания от края на пролетта – имало мерки, те щели да сработят през второто полугодие. Държавата планирала да приключи бюджета по план, тоест с трипроцентов дефицит.

Само за справка – допълнителните пари, които да допринесат за подобряване на събираемостта, няма. На месец държавата продължава да събира между пет и шест милиарда лева, както и през първото полугодие, изключвайки няколко силни месеца с приходи, които имат еднократен характер. Мярката за облагане на банките с авансов данък сработи веднъж – още в първото полугодие. Кой ще бъде свръхобложен през второто?

Премиерът Росен Желязков с право отбелязва рекордния размер на приходите – допълнителните постъпления през август спрямо миналата година, които са без аналог по мащаба си. И спира дотук. Не казва, че те са достатъчни. Не казва, че ще покрият дефицита.

Погледнете логично към въпроса. Ако традиционно през четвъртото тримесечие средният размер на бюджетните разходи е двойно по-голям от средномесечните от януари до септември, докато приходите си остават същите, какъв е шансът дефицит от 2,4% спрямо БВП в края на август да се закове и общо за останалите четири месеца той да не надхвърли още 0,6% от БВП, така че в края на годината да е само три процента от БВП?

Ако държавата имаше пари, защо ѝ беше да тегли заеми за 18 милиарда лева?

България е изправена пред реална перспектива да изпита криза на публичните си финанси или да изпадне в дългова спирала. Разходите за изплащане на лихви по дълга на България вече стигат един процент от брутния вътрешен продукт и е напълно реалистично да нараснат до два процента. Колцина си дават сметка колко много работа могат да свършат тези пари, където и да се насочат – в образование, в здравеопазване, в отбрана и сигурност.

Не мисля, че съм като преводача от американската база „Кийтинг“ в Афганистан. Навярно не съм и геният, който вижда нещо далеч преди всички останали. Реалността е, че много политици и експерти си дават сметка колко тежко е положението, но си траят. Досега си траеха, за да не пречат на влизането в еврозоната. Но след юли месец вече мълчанието е вредно и за него няма оправдание.

Ако не искаме след някоя друга година да забравим всякакъв разговор как да си подобрим публичния сектор, защото ще сме концентрирани само върху това да си плащаме заемите, тази есен темата за бюджета, дефицита и перспективите пред публичните ни финанси трябва да се превърне в тема номер едно на политическите разговори. И към тях да се подходи експертно, а не с популизъм.

Автор: Стефан Антонов