Бяха достатъчни осем месеца, колкото е прекарал Доналд Тръмп в Белия дом през втория си мандат – много по-радикален от този през 2017-2020 г. – за да се покаже ясно геополитическата уязвимост на Европа, икономически гигант, който не успява да се превърне в суперсила.
Изнудван и пренебрегнат от своя теоретичен съюзник, Европейският съюз беше принуден да приеме небалансирано търговско споразумение и немислими разходи, наложени от Съединените щати, докато беше игнориран в големите международни конфликти, от Украйна до Газа, пише в седмичния си коментар наблюдателят на барселонския в. La Vanguardia Луис Урия.
Преди няколко седмици, на семинар в Римини, бившият председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) и бивш италиански министър-председател Марио Драги го обобщи ясно: „В продължение на години ЕС вярваше, че икономическият му размер, с 450 милиона потребители, му дава геополитическа сила и влияние в международните търговски отношения. Тази година ще бъде запомнена като годината, в която тази илюзия изчезна“.
Във вторник Драги посети Брюксел по повод първата годишнина от представянето на доклада му за конкурентоспособността на ЕС, в който предлагаше амбициозни реформи за възстановяване на загубената позиция и изравняване на Европа със САЩ и Китай. Диагнозата му не беше особено оптимистична. Всичко върви твърде бавно, каза той и предупреди, че забавянията имат цена: според данни на ЕЦБ, годишните нужди от инвестиции на Европа за периода 2025-2031 г. са се увеличили за една година от 800 милиарда на 1,2 трилиона евро. Италианецът постави под съмнение дали правителствата са „разбрали сериозността на момента“.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предпочете да види чашата наполовина пълна и разказа за инициативите, които изпълнителният орган в Брюксел е предприел през последната година (Компас за конкурентоспособност, Пакт за чиста промишленост, план за гигафабрики за изкуствен интелект, План за действие за достъпна енергия, Съюз за спестявания и инвестиции, увеличаване на инвестициите в отбраната с програмата SAFE, предстоящо предложение за фонд за конкурентоспособност от 400 милиарда евро, пътна карта за премахване на бариерите пред единния пазар до 2028 г. Въпреки това, доклад на мозъчния тръст European Policy Innovation Council (EPIC) твърди, че само 11,2 % от 383-те мерки, предложени в доклада на Драги, са били изпълнени. Бавно? По-скоро да.
Едно от основните предизвикателства пред ЕС, по което е постигнат малък или никакъв напредък, е да се сложи край на фрагментирането на вътрешния пазар поради припокриващите се национални регулации. Незавършеността на единния пазар има цена, която според изчисленията на Международния валутен фонд (МВФ) е равностойна на вътрешни мита от 45% за стоките и 100% за услугите. Смейте се на 15-те процента на Тръмп! В тази област липсата на обединение на капиталовите пазари е очевидна, което води до това, че голяма част от спестяванията на европейците – около 300 милиарда евро годишно – се инвестират в САЩ, а не в Европа.
Драги набляга много на завършването на единния пазар, за което 27-те страни се мъчат от десетилетие. А също и на необходимостта да се продължи да се прилага моделът, вече изпробван с фондовете Next Generation за преодоляване на икономическата криза, предизвикана от пандемията от COVID-19, за финансиране на големи общи инвестиционни програми с емитиране на съвместен дълг. Това предложение кара да настръхнат така наречените „пестеливи“ страни (Австрия, Дания, Нидерландия, Швеция), които виждат в него врата, отворена за всякакви изстъпления, и което притеснява други, като Германия.
Хоризонтално
Няма да е лесно да се съгласят отново. Всъщност, строгите икономии в ЕС изглеждат като тенденция през есента на 2025 г. С оглед на следващите общностни бюджети – подчертават източници от Брюксел – повечето страни членки отказват да увеличат своите вноски, въпреки че се предвижда увеличение на разходите за отбрана и конкурентоспособност. Ако не се намерят нови и достатъчни източници на приходи – друга област на конфликт – това неизбежно ще бъде във вреда на други бюджетни пера, като Общата селскостопанска политика (ОСП) или фондовете за кохезия.
Излизането от икономическия и геополитически застой, за който говори Драги, изисква масивни инвестиции, но и преди всичко решителна ангажираност за задълбочаване на европейската икономическа и политическа интеграция. Ако Европа иска да бъде чута в света, тя трябва да се сдобие с необходимата политическа и военна мощ и да говори с един глас, нещо, което днес изглежда като химера. Самата фон дер Лайен, в неотдавнашния дебат за състоянието на Съюза, призова за въвеждане на квалифицирано гласуване във външната политика и за окончателно премахване на „оковите“ на единодушието.
Този подход обаче се сблъсква челно с центробежните сили, които се отприщиха в Съюза. Не става въпрос само за това, че правителствата са склонни да дават предимство на националните интереси пред общностните в много въпроси, а за това, че откровено евроскептичните или антиевропейски сили – националистични и крайнодесни – нарастват експоненциално на целия континент. След Брекзит вече никой не иска да напусне клуба. Но общата им цел е да сведат ЕС до минимум, да го превърнат в нещо като празна черупка и да върнат цялата власт на националните държави.
Националистите управляват или участват в управлението на шест страни от ЕС: Хърватия, Словакия, Финландия, Унгария, Италия и Нидерландия (в Италия Джорджа Мелони временно се е присъединила към европейския мейнстрийм, но нищо няма да я спре да се върне към евроскептичните си корени, ако ситуацията се промени, докато излизането от холандското правителство на партията на Герт Вилдерс, малцинствена, но с най-много гласове, трябва да се разглежда като нещо временно, в очакване на предсрочните избори през октомври). А в други осем, въпреки че не са в правителството, националистите са първата или втората избирателна сила (или след последните избори, или в проучванията): Германия, Австрия, Белгия, Франция, Полша, Португалия, Чешката република и Румъния. Също и в Обединеното кралство, макар и вече извън ЕС, нещата вървят по същия начин.
„Разрушаването на европейската интеграция, за да се върнем към националния суверенитет, само би ни изложило още повече на волята на големите сили“, предупреди с право Марио Драги пред изкушението за отстъпление. Доминиращата политическа тенденция в европейските общества обаче в голяма степен върви в обратната посока. Сценарият, който очертават националистите под подвеждащия тръмпистки лозунг „Make Europe Great Again“, е за Европа, съставена от малки държави, които се взират в пъпа си, горди от предполагаемата си минала слава и готови да се подчинят на новите феодални владетели на света.
