Защо концлагерът "Белене", създаден по модел на съветския ГУЛАГ, все още не е музей? В най-страшното място за репресии в комунистическа България са били затворени над 11 000 души без съд и присъда.
Българската държава пази монументи на тоталитарния режим, но не и паметта за хилядите му жертви. За три години "Бузлуджа" успя да придобие статут на паметник от национално значение и почти 7 милиона лева финансиране за реконструкция и поддържане, докато съдбата на лагера "Белене" остава неразрешена вече единадесета година.
Концлагерът, създаден по модел на съветския ГУЛАГ, не е получил статут на недвижима културна ценност с национално значение, за да бъде ангажирана държавата в опазването му и да има правна защита. В най-страшното място за репресии в комунистическа България въдворените - попаднали в лагера без съд и присъда, са били над 11 000. А политическите затворници в периода 1952-1954 година са 4000 (по данни от книгата на Борислав Скочев "Концлагерът "Белене" 1949-1987). При насилствената смяна на имената на българските мюсюлмани (турци, роми, помаци, татари) стотици са арестувани и задържани в "Белене" и други места без съдебен процес и присъди. През 1986 година Amnesty International съобщава за над 250 ареста и над 100 смъртни случая в периода декември 1984 - март 1985.
Министерството на правосъдието: "Предприемат се стъпки…"
Институциите декларират подкрепа за мемориал в "Белене", но реалните действия се бавят. Процесът е муден, а политическата воля - колеблива. Това показва, че 36 години след демократичните промени "Белене" е политически чувствителна тема и не е приоритет. Както не е приоритет създаване на Музей на комунизма и Институт за националната памет, където да се изследва, документира и пази информацията за престъпленията на режима - не просто като акт на възпоменание, а и като дълг към поколенията.
Правосъдният министър Георги Георгиев откри в края на май мемориална плоча на входа на бившия концлагер по повод 75 години от създаването му (навършили се м.г.) и в памет на 20 000 лагерници, един от които е бил неговият вуйчо заради участие в горянското движение.
Министерството на правосъдието (МП) уверява, че държавата предприема стъпки. На запитване от ДВ оттам отговориха, че процедурата по обявяване на лагер "Белене" в групова недвижима културна ценност от национално значение е започнала още през 2014 година.
"Процедурата е от компетентността на министъра на културата, който със заповед, след съгласуване с регионалния министър и министъра на околната среда, може да предостави този статут на две от сградите към Втори обект - на надзирателите и на началника на лагера." Създадена е междуведомствена работна група с представители на МП, МОСВ, НИНКН (Националния институт за недвижимо културно наследство), Министерството на културата (МК).
Правосъдното министерство е предприело действия по облекчаване достъпа до острова от външни посетители. В момента в действащия затвор на Персин има близо 400 затворници.
От отговора става ясно и това, че двете сгради от Втори обект - предвиден за мемориал, се нуждаят от ремонт и са с частично повреден покрив, без врати и прозорци в по-голямата си част. Пътят и инфраструктурата до тях се поддържат от затворници. Още през април МП е изразило положително становище този сграден фонд да бъде прехвърлен на трета страна, която да го стопанисва. Тази стъпка е необходима заради процедурата в НИНКН по обявяване на недвижима културна ценност.
МОСВ и охранителната зона
Дойче Веле се обърна и към МОСВ, откъдето отговориха следното: "През цялото време на действие на междуведомствените комисии представителите на МОСВ са били напълно убедени и са отстоявали тезата, че следва да се обяви групова историческа недвижима културна ценност с категория "национално значение" за почитане паметта на жертвите на комунистическия режим на остров Персин".
От екоминистерството обясниха, че още в края на 2016 община Белене уведомява МОСВ за намеренията си за мемориал и реставрация на сгради и други елементи на бившия лагер "Белене", които се намират в конкретни имоти в природен парк "Персина". В началото на 2017 МОСВ дава положително становище те да бъдат предоставени безвъзмездно за управление на общината, за което има и решение на Министерския съвет.
Три години по-късно, през 2020, екоминистерството уведомява община Белене, че реновирането на сградите и изграждане на паметник "се предвижда да се реализират в обхвата на Зона IV – Зона за туризъм и инфраструктура от Плана за управление на ПП "Персина". Само че се появява спънка при обсъждане на проекта на община Белене в междуведомствената комисия.
От НИНКН предлагат да се обособи охранителна зона около бъдещия мемориален комплекс, включваща и три резервата - защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии. Става въпрос за огромна зона от близо 70 000 декара, практически почти целият остров Персин, след като самият мемориален комплекс е на площ от 109 дка.
В отговора си от МОСВ са категорични, че този режим противоречи на изключително строгите режими на опазване на резерватите "Китка" и "Милка" и поддържан резерват "Персински блата". Затова от екоминистерството предлагат трите резервата да бъдат изключени от охранителната зона на мемориалния комплекс - и не възразяват за обхвата на останалата ѝ част.
Но тяхното предложение така и не е прието от НИНКН. Спорът кои територии да влязат в охранителната зона и упорството на НИНКН да остави поне един от резерватите е сред причините, забавящи развръзката за "Белене".
Препъникамък ли е НИНКН
Дойче Веле запита и най-важната институция в тази сага - Министерството на културата, под чиято шапка е НИНКН и където се бави финалното решение. От отговора стават ясни няколко факта: три междуведомствени комисии се занимават с казуса "Белене", без да вземат решение - през 2018, 2020 и 2023. Срокът на работа на последната е удължен до края на февруари 2024.
Но вместо да представи в следващите 10 дни протокол с решения и предложения, през октомври м.г. - тоест 7 месеца по-късно, от НИНКН уведомяват Министерството на културата, че съставът на комисията трябва да се разшири. Причината, изтъкната от тях, е, че част от територията на охранителната зона попада и в община Свищов, област Велико Търново. Факт, известен от самото начало на процеса. На 5 февруари т.г., с друго писмо, НИНКН уведомява за същото.
На власт вече е правителството на Росен Желязков, срокът за работа на третата междуведомствена комисия е изтекъл и на 16 юни министърът на културата Мариан Бачев (ИТН) решава, че трябва да се назначи нова. Министерството на културата иска от НИНКН да определи представители. Две седмици по-късно вече е на друго мнение. От самия Национален институт за недвижимото културно наследство обясняват, че са извършили допълнителни проучвания, анализирали са становища и т.н., и т.н., и не е необходимо да се свиква нова комисия.
От съобщението на МК става ясно, че НИНКН е готов да разгледа предложението "Белене" да получи статут на културна ценност, но чака директорът на института да внесе такова. Едва след това обектът ще бъде включен в дневния ред на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности, който може да приеме или отхвърли предложението. Накрая директорът на НИНКН ще внесе доклад в Министерството на културата.
А директор на НИНКН е бившият главен архитект на Бобов дол и районен архитект на район "Студентски" Йордан Василев. Той беше назначен от министъра след отстраняването през март т.г. на арх. Петър Петров, който управляваше институцията от юни 2021 г., от първия служебен кабинет на Стефан Янев.
Гражданският натиск
Докато институциите години наред се разтакават по случая "Белене", гражданският натиск не отслабва. От 2023 насам инициативна група начело с директора на фондация "Истина и памет" Христо Христов, неправителствени организации и представители на БЗНС и "Обединени земеделци" поднови традицията с поклонението на остров Персин. Тази година мотото на шествието беше "Паметта е тук, но държавата я няма", а на кръгла маса по-късно бяха дискутирани проблемите с мемориала. Дойче Веле се обърна към директорите на две организации, които работят в "Белене" – разследващия журналист и изследовател Христов, и Луиза Славкова от "Софийска платформа", с въпроса каква е причината за огромното забавяне на музея. Отзоваха се от "Софийска платформа".
"Говорим основно за липса на институционално пазене на паметта - няма устойчива държавна политика, посветена на паметта за комунизма", коментира Славкова. Според нея най-важната причина е недостатъчният политически кураж през последните десетилетия. "Темата за комунизма и лагерите е тясно свързана със съвременното ни разбиране за Русия. Колкото по-малко знаем за комунизма, толкова по-трудно оценяваме и осъждаме днес авторитаризма и империалистичните намерения на Русия - тогава и сега. Това прави политиците предпазливи да заемат твърда позиция", казва Луиза Славкова. Тя отчита също, че при множество кризи и проблеми в държавата, подобни проекти често изпадат на заден план, а различните министерства и агенции имат разнопосочни интереси (сигурност на затвора, природозащита, културно наследство), което допълнително забавя вземането на решение в синхрон.
Но е оптимист, че ако до есента има стабилно правителство, лагерът може да получи статут още тази година, тъй като "през последните 6 месеца има раздвижване в отговорните институции".
Как трябва да се опази паметта за "Белене"? "Софийска платформа" от години води младежи, учители и дипломати в Белене, записва историите на последните оцелели и ги прави достъпни в дигитална среда. Според Луиза Славкова две неща са ключови - създаване на условия за достъп до лагера и възможност да се преживее по модерен начин какво означава да загубиш свободата си - понякога заради вярата и убежденията си, понякога заради абсурдна причина като модела на дънките ти, виц или музиката, която слушаш. "Колкото и да е дефектна демокрацията в България в момента, никой не е затварян заради етническия си произход или политически вярвания", казва тя.
В страна, в която паметниците на потисниците обаче се реставрират по-бързо от тези за жертвите, забравата се охранява по-добре от паметта.
