Онова, което се води за държава, все повече измършавява откъм идеи, откъм воля, откъм всичко. Дори откъм приказки е ялова вече, няма кой да те подлъже – сочно, вкусно, та чак да ти потекат лигите

Наскоро покрай закъснелите разправии за еврото Радев нарече управляващите от ГЕРБ "невменяеми". Прозвуча грубо, но не толкова, колкото, ако ви изтипосат като "шарлатани" - както президентът зашлеви бандата на Кирчо, която саморъчно инсталира във властта – в изблик на необяснима наивност, сякаш и той в онзи момент бе изпаднал в състояние на невменяемост.

"Невменяемите" обаче взеха, че се обидиха и в отговор успяха да съчинят, че Радев искал да командори пазарната икономика, направо й вдигнал мерника, нещо такова - уж язвително, но всъщност напълно безобидно. От тази кратка словесна схватка ще бъде запомнена само думата "невменяемост". Тя пък сякаш най-сетне ни представя една диагноза за състоянието на политическото съсловие, с което сме принудени да съжителстваме. Някак.

Невменяеми ли са обаче в действителност нашите политикани? Ако наистина го вярва, Радев трябва да издаде указ, с който да опрости досегашните им грехове, а и всичко, което те ще сътворят до самия свършек на света. Макар че, все пак, сякаш е по-добре да изчака с указа.

Преди да продължа, трябва да редактирам твърдението си от началото на тази дописка, че разправиите за еврото и особено искането на Радев да се проведе референдум са били "закъснели". Налага се да уточня, че те само изглеждаха така. Радев тънко аранжира момента, в който да обяви претенцията си и беше съвсем наясно, че тя ще бъде отхвърлена. Бил е сигурен, че само печели от това - сега обикновените хора, които са срещу еврото, ще се консолидират около него; в техните очи негативите остават за сметка на най-усърдните евротъпанджии; Радев пък ще има оттук насетне безкрайни поводи за мрънкотене – с половин цент да поскъпнат краставиците и той ще замери с тях опонентите си, нищо чудно това да става в съпровод с гвардейския оркестър.

"Идиоти, нали ви казах!", ще бъде любимото му джепане – но дали то ще е достатъчно, за да се пласира добре в предстоящите надпревари? Със сигурност дотогава президентът все повече ще си яде черния дроб, че навремето прибързано се раздели с генерал Стефан Янев – неговата партия щеше да му свърши добра работа на едни парламентарни избори.

Както вече стана дума, от ГЕРБ се обидиха от думите на Радев – излиза, че там все още има недосетливи хора, които не са наясно, че ГЕРБ е Бойко - нищо друго и нищо повече. Без Бойко ГЕРБ ще изчезне, може би дори по-бързо и от "царския" сбириток, без него тия, които решиха, че тях са нарекли "невменяеми", са обречени. Спомнете си, какво се случи с уж всесилния Цветанов - Бойко го издуха без никакви усилия, дори едно глухарче щеше по-дълго да се съпротивлява на вятъра.

Така че Радев всъщност се закача с Бойко. Разбира се, той е наясно, че Б. изобщо не е невменяем. И извън всичко друго е усвоил в максимална степен и изкуството да се преправя, да се прави на занесен, това е една от любимите му роли и той най-често прибягва до нея. Враговете му винаги са наясно с това - но и винаги се оставят да бъдат приласкани от него, а сетне и натирени пак от него.

Веднъж бях го поканил във "Всяка неделя" и му казах, че иска да бъде схващан като наивник, мисля, че дори използвах думата "льохман". Той обаче добродушно се засмя и ме поправи – майка му го наричала будала. Хубаво му е да го имат за будала.

Тази преструвка може да е подходяща за пред някой очевиден идиот, който се мисли за политик. Но да управляваш държава, заобиколен от такива идиоти – и то прилъгани от партии, които те ненавиждат – си е направо нелепо. Така, отгоре на всичко, се размазват и "клаузите" на личния ти договор с хората. А всеки истински политик трябва да има такъв договор и да го изпълнява, без излишно да думка тъпана. Но за колко такива договори се сещате?

Доста години чоплех из ръкописа на "Лисицата и Овчарката. Симеон и Бойко", побутвах го оттук оттам, но накрая го зарязах, поне засега.
Впрочем Симеон направи няколко много коварни номера на Овчарката – например около атентата срещу Доктора. Но накрая се убеди, че не може да излезе на глава с главсека на МВР и се отказа. А междувременно се видя, че Лисицата съвсем не е Симеон – Б. му отне и тази роля.

Той може и другояче да бъде наречен – например Змиеукротителят, много обича да прибира в пазвата си най-отровните змии. Въпрос към науката: какво се случва обаче, когато толкова пъти си хапан от змии, в какво се превръща тяхната отрова?

Повечето от хората, които се отъркват в политиката, знаят какво трябва да правят за себе си - но дори не подозират какво не бива да правят за останалите. Вероятно и следващите поколения български политици ще бъдат същите. Напълно достатъчно ще им бъде да не знаят, че са ни домъкнали в една безпътица, от която няма измъкване.

Тогава да не ги амнистираме с някаква мнима тяхна невменяемост – а направо да ги наречем "безпътници" - звучи някак излишно поетично, като някакво лигавене на фона на скотския български живот, но сякаш нищо друго не е по-подходящо. Пък и в края на краищата все някак трябва да ги наречем.

Радев стеснява терена на невменяемостта в калпавата ни политика, понеже си има своите сметки с Бойко. Засега дори може да се каже, че има известно предимство в личното им противоборство – все пак на два пъти стана президент, въпреки нежеланието на Бойко, освен, ако той не е бил в някаква нова фаза на преструването. Иначе, няма друго обяснение, защо подложи баш Цецка Ц. на Радев, беше прекалено екзотично, дори направо налудно.

Не, не и не! Не става дума за невменяемост – повечето от тези хора просто не вдяват нищо, невъзможно им е да се справят с държавата, в жестока безпътица са независимо от големите им приказки.

А и дали някой вече изобщо може да се справи с държава, която за трийсетина години е закрила хиляда и петстотин училища – така съобщиха тия дни, но те са далеч повече.

Онова, което се води за държава, все повече измършавява откъм идеи, откъм воля, откъм всичко. Дори откъм приказки е ялова вече, няма кой да те подлъже – сочно, вкусно, та чак да ти потекат лигите. Сега я карат по старата народна сексформула – от вратата за краката. Тия, от които се очакват решенията, са просто статисти в едно безпътие, дори най-драматичните констатации за Голямото Издънване ги оставят безучастни…

И ако нещо все пак се случи, то е направо абсурдно.
Например как да си обясним хилядните протести във Варна и не само там?

Какво е това - защита на нашите негодници, на нашите крадци от техните?

Сякаш някой има нужда от такава държава и от такава политическа система.

Наистина невменяеми.