България – държавата на кирилицата, на първия славянски университет, на царе и въстания, на духовност и оцеляване – днес е на път да се превърне в демографски фантом.

След Сан Марино сме най-старата държава в Европа, която никога не е сменяла името си. И въпреки това – или може би именно заради това – стоим безпомощни пред най-тихата, но най-страшна национална катастрофа: демографския срив.

Според последната прогноза на ООН, до 2050 година населението ни ще спадне до около 5 милиона души. София ще стане още по-голяма – останал оазис на живот, докато останалата територия ще се обезлюди. Това не е просто статистика. Това е смъртен акт, написан с безразличие, цинизъм и политическа късогледост. И не само от властимащите – а от всички нас, които търпим.

Илюстрация: FT

На върха в най-страшната класация България е на първо място в света по спад на населението (според прогноза на ООН 2025-2050 – виж тук, по-надолу в текста – бел. ред.). Без война, без природен катаклизъм, без чума. Просто политика на бездействие и морална капитулация.

От 1989 година досега сме загубили над 4 милиона души – емигрирали, неродени, починали в условия на социален разпад.

Този исторически срив не просто не е спрян от политическия елит – той е ускорен от него. Борисов, Пеевски, Радев – имената, които ще останат в историята не като обединители, не като реформатори, а като патриарси на посткомунистическия упадък и най-тежката национална катастрофа в историята ни.

Докато нацията изчезва, те ни занимават с въвеждането на религия в училищата, за да възпитават в смирение и да превърнат гражданите в поданици. А нямаме хора с критично мислене, които да извикат: „България умира!“ Сякаш осъзнават, че единствено упойката на религията може да притъпи усещането за катастрофа. Не социална, не икономическа, а екзистенциална – най-страшната в нашата най-нова история.

Дори и утре чудодейно да подобрим раждаемостта, ще продължаваме да губим младите, защото системата е проектирана да ги отблъсква. Всеки трети българин под 40 години вече живее или планира да живее в чужбина. Защо? Защото няма доверие в държавата, във властта, че може да имаме нормално управление, което да мисли за всички, преди да мисли само за себе си. Няма перспектива. Няма справедливост. Няма закон, няма морал. Няма здравеопазване, няма образование, няма надежда.

Политиците не само че не правят нищо – те нямат интерес да променят нищо. За тях емиграцията е спасение: няма недоволни, няма протести, няма нужда от реформи. Властта се стабилизира в обезлюдената пустош. А тази тишина вече звучи като предсмъртно ехо на една обречена държава.

Ние предаваме България. Онази България, за която нашите предци са воювали, страдали, възпявали. Помните ли дядо Вазов – „твойто име само кат мълвяха, умираха без страх“. А ние – какво направихме с този идеал? Под 10 процента от населението са готови да си защитят отечеството, нищо че изобилстват националисти и ура-патриоти.

Избрахме най-дефектната част от самозвания елит, за да ни води. И го търпим. Отново и отново.

Бойко Борисов управляваше над 12 години с манталитет на охранител и език на мутра. Делян Пеевски създаде медийна и икономическа империя на зависимости и днес ръководи държавата през параваните на „сглобки“ и институции. А Румен Радев – избран като алтернатива – се превърна в гарант на посткомунистическия реванш.

След Борисов няма да дойде надеждата – идва Пеевски. Не чрез избори, а чрез задкулисие, контрол и кооптиране на всяка партия, която претендира да е „промяна“. Това не е просто еволюция – това е рецидив на номенклатурата, в който старата и новата партийна върхушка се сливат.

Медиите са съучастници в това престъпление, те отдавна забравиха да бранят Отечеството през критиката си – те са част от маскировката. Вместо истината – реалити шоута. Вместо анализ – панелни истерии и битовизми. Вместо визия – скандал на деня. Нашето общество е превърнато в пошло риалити, в което ролите са разпределени, а сценарият е написан от най-некадърните.

Може би утехата е, че няма да сме живи, за да изпитаме цялата болка от края. Но децата ни ще са. И техните деца. Оставяме им страх, несигурност, усещане за изоставеност.

А най-страшното не е, че изчезваме. Страшното е, че сме се примирили.

Народ с милиони къщи. Но без дом.

Прогноза за обезлюдяване в процент от населението за период 2020-2050:

Bulgaria → 22.5%
Lithuania → 22.1%
Latvia → 21.6%
Ukraine → 19.5%
Serbia → 18.9%
Croatia → 18.0%
Moldova → 16.7%
Japan → 16.3%
Albania → 15.8%
Romania → 15.5%

(Прогноза на ООН, виж тук, за 2025-2050 е по-надолу )