Здравей и довиждане, 24 май. Ти – унизен, еднодневен аксесоар на политиците. Сдъвкан и изплют. Дъждът ти днес беше съвсем смислово и стилистично оправдан.
Не знам как ще се гледаме с теб догодина. Когато славим на думи, но не и на дела. Когато ползваме думите за омраза, заменяме родолюбието с патриотарство, позволяваме заплатите на чистачка в МОЛ да са по-високи от тези на изкуствоведите в музеите, когато във висшите учебни заведения по изкуствата има специалности с по един студент, а филхармонии си внасят китайски музиканти, докато политик от „народняшка“ партия, оглавяващ Комисията по култура „предлага“ БНР да закрие оркестрите и хоровете си – не знам как ще се гледаме с теб догодина.
Когато 63 % от съгражданите ми не са стъпили на събитие, а 25 % нямат достъп до никакви събития в населеното си място. Когато 43% не са прочели нито една книга през миналата година. Нито една.
Знаеш ли, в Народното събрание, преди три дни, един депутат цъкаше на телефона отегчен, докато пред него говорят ректори, професори, режисьори, музиканти, драматурзи, седят бивши зам.-министри и зам.-кметове. От „пламенните“ му слова (рядко вдигаше глава от телефона), разбрахме еднозначно, че пари за култура нямало. Сякаш пари без визия изобщо имат някакъв смисъл. И сякаш сме в 90-те и идея си нямаме от публични финанси и забележете трябвало секторът да си „напише домашното“. Разбирайте – да схванем, че нещата не стават така – с широки публични обсъждания. Все пак под управлението на тази партия Министерство на Културата сменя втори шеф на НФК, не могат или не искат изобщо да стартират програмите на Фонда, уволняват наред без оглед на експертиза и като цяло направиха невъзможното – доказват, че министерството можело да е и по-зле, отколкото го познаваме.
Ще те нацапам днес, уважаеми мой, 24 май. В деня, в който заведох 7-годишната си дъщеря да поднесе три божура на паметника на св.св. Кирил и Методий, паметникът беше ограден от всички страни, защото хората в кошарата вътре – по нареждане на НСО, трябвало да бъдат пазени. Щял да идва президента, но после не дошъл, но НСО направили подредбата, но пък ги нямало, за да я отменят….
Ефективно опазиха паметника и политиците от децата с цветята. Не очаквах, че ще празнувам празника, крещейки на полицай, че тези над 100 деца чакат под дъжда от два часа, докато той затваряше оградата след последния политик излязъл оттам, сякаш със някаква садистична радост пазеше пространството от хората. Днес – съвсем буквално се занимавах с достъпа до култура, но ми куцаше културната дипломация.
Гражданите поднасяха цветята си, когато гвардейската музика беше си тръгнала и всичко беше приключило, под тъжния дъжд. Медиите си направиха репортажите без да забележат липсата на плебса около паметника,а политиците си изляха посредствеността, венците и патоса под дъжда, надлъж и нашир, докато децата чакаха кротко. Полицаят ми каза „Е, кво и аз съм тук от два часа под дъжда“. „Не сте дете“, малка подробност, напомни му един баща.
Имаш още ярки защитници, бели лястовици сред посредствеността – достойна, красива, категорична и някак поетична беше речта на проф. Амелия Личева. Думи с радикална искреност и семантични подскоци и финес, поставящи политиците на място, но красиво – истински думи за проблемите пред образованието и културата, истински апел за изкарването им от периферията на политическия разговор. Истинско изключение и празник на посмяването.
Това е инфографика от изследването, което правим в рамките на инициативата ни с Лаборатория Право на култура с Обсерватория по икономика на културата и Диана Андреева-Попйорданова. На него се вижда какво се случва,когато няма политики – проблемите устойчиво се задълбочават. А ние с бездействието си и политиците с действията си – устойчиво създаваме културни пустини – предопределени на социален, географски или доходен принцип.
Поздравявам българските политици с тези цифри – 63% НЕучастие, когато в другите държави от ЕС участието в културни дейности е над 70%.
А споменах ли, че неучастието в самодейни и любителски форми, в родината на Читалището като автономна културна институция, родена от нуждата на общността, е… 91%?
Интересно какво общество създаваме така. Не, че не се вижда. Общество от прекрасни, радикализирани и агресивни потребители, защото трудно ще да е така да се гради общество от творящи и създаващи хора.
Помня преди години как чиновници се опитаха да докажат ,че нямало блатно кокиче някъде , за да предотвратят обявяването на защитена територията – бяха го изкопавали и премествали чиновниците – вид , застрашен от изчезване, за да си „натамънят“ работите.
Май така е и с културата – за да не се налага да се справяме с критично мислещи, солидарни, социално чувствителни хора, изкореняваме шансовете да се формират такива нужди и такава среда.
Все пак, нужни са ни хора за хазартните зали. А, и като казах хазарт – да не забравяме, че парите за култура бяха изтрити от закона за хазарта. Но пък билбордовете за хазарт са доста по-често наоколо от тези за културни събития. Доста по-достъпно е и улеснено превръщането ни в зависими от хазарта духовни миньони от другото. Можете да залагате дори в магазина за цигари вече, ако нещо по телефона не става.
Скъпи ми 24 май. Май май, за да можем достойно да си развяваме байряците, ще имаме много работа до следващия. Все пак явно количествено и качествено сме я закъсали и именно тогава е време за творчески подходи – а от това поне има в изобилие сред хората на културата.
