Преди няколко дни момчетата проведоха интервю на работници за една нова наша фирма (аз вече не се занимавам с такива щуротии лично) – интервю с узбекистански работници. Казаха, че били тихи и скромни хора, изглеждали дисциплинирани и работливи.
Сега, друг е въпросът колко време ще останат в България, преди да отпрашат към обетованите земи. Може пък и повече да останат, защото – помнете ми думата – съвсем скоро България ще стане по-привлекателна от обетованите земи, стига вече да не е станала. Само да не чуят мигрантите, ш-ш-ш-шт!
И се замислих с оптимистично питие в ръка – кога се превърнахме от източник на гастарбайтери в приемник. Не броим онези виетнамци в края на соца (виж справка). Или пък онези севернокорейци, които днес работят масово в Далечния Изток на Русия.
В България през 2024 са влезли 15 560 чужденци за краткосрочна заетост, което е с над 35% повече от предходната 2023. Общо за последните шест години чуждестранните работници в България са били 108 000 от 65 държави. Най-много идват от Турция, Киргизстан, Узбекистан, Непал, Индия, Русия и Украйна.
Секторите с най-голямо търсене са Хотелиерство, ресторантьорство, строителство, преработваща промишленост, ИТ и транспорт. Нашият бизнес, който споменахме в началото и който ме тласна към жизнеутвърждаващото питие и размислите за гастарбайтерите, е на границата между строителството и графичния дизайн. Ловко, а? Чудите се какво е? Ами, поинтересувайте се…
Причините за вноса на работници са същите като с виетнамците, макар вече да не сме в СИВ – недостиг на работна сила. Към момента на написването на тези редове, в България остават незаети около 200 000 работни места. И знаете ли кое е вече сюрреалистичното? Че има общини, където недостигът на работна ръка е много остър и същевременно е много висока безработицата. За мен причините са две – заедно и поотделно: 1.) Хората не стават за това, за което има работа, не са квалифицирани и образовани; 2.) Не им се бачка, защото са намерили начин да изкарват за хляба и ракията, а повечето от тях имат здрави и прави жени, които да блъскат. Има го и това, че на много места населението е застаряващо поради напускането на младите хора към мегаполисите и чужбина, намаляването на раждаемостта, увеличаването на продължителността на живота и пр.
Но има и една друга, много по-дълбока причина, която се е проявявала при залеза на всяка една цивилизация. Нейните корени са психологически, а не икономически. Обществата се стремят към власт и богатство и когато ги постигнат, вече няма за какво да се борят и войниците им се израждат. Трудно можем да повярваме, че префърцунените европейски благородници са потомци на средновековни касапи и кръволоци, които са пирували в каменните си замъци с печени елени и глигани, бърсали са мазни пръсти в козината на хрътките и са плющели задниците на младите слугинчета. Именно тези личности са завладели света и са завещали на потомците си лукса, в който да гният.
И това не е само с аристокрацията, не е само с войнството. Колкото по-охолно живее човек, толкова по-охолно му се иска да живее. Колкото е по-задоволен, толкова по-недоволен се оказва. Когато западноевропейците, отровени от философията на социалната държава, започнаха да се гнусят от изнурителния и непрестижен физически труд, тогава падна Берлинската стена и нахлуха източноевропейците да вършат с благодарност черната работа – да чукат камъни, да орат и копаят, да мият чинии и да дундуркат напикаващи се старци по домовете. Скоро обаче и източноевропейците се оядоха и сега вече няма западно- и източно европейци, а само европейци, които драпат за социални помощи и се ослушват кой да напъва вместо тях. Но не губят самочувствие.
Преди няколко години ми попадна едно изследване сред деца. Като ги питали какви искат да станат, индийчето казало „инженер“, китайчето – „космонавт“, а европейчето – „влогър-ютюбър“. Благàта вече се създават в новия свят, а старият остави за себе си услугите – финансови, консултантски и пр. Но и новият свят ще остарее, и той ще се ояде. Вижте китайците, вижте корейците, за японците да не говорим!
И ето ни и нас със скъсаните ни потури – взехме да се оглеждаме за узбекистанци. Ами когато и узбекистанците се напапкат?
Виновна е индустриалната революция, от която произлиза съвременната парламентарна демокрация (тя няма нищо общо с античната!), от която произлиза плурализмът, от който произлизат многопартийните системи и политическата конкуренция в опасните условия на всеобщо избирателно право, от конкуренцията произлиза популизмът, който бързо губи всякакъв срам и стига до идеи като тази за безусловния базов доход, според която обществото е длъжно да те издържа, независимо дали ти допринасяш с нещо за неговия просперитет (и комунизЪмът учеше така) и докато се усетим – хоп! – започнали сме да се оглеждаме за узбекистанци.
Забравихме, че бяхме осъдени с пот на лицето да ядем хляба си. Повярвахме, че щастието ни се полага по право и се научихме да тропаме с краче, когато се забавят да ни го доставят до вратата. Знам, че Господ е дълготърпелив, но понякога искрено се учудвам на търпението Му. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
