На добър път към сърцето на европейската цивилизация, а не руската и евразийската.
Това написа икономическият и финансов анализатор Юлиан Войнов, по повод множеството твърдения с аргументи против влизането на България в Еврозоната.
В общирен пост във Фейсбук той обори почти всички отрицателни теории.
Ето какво написа Войнов:
"Тъй като се разпростаняват едни твърдения срещу приемането на България в еврозоната на някой си Теодор Елиад, който нямам честа да познавам и изобщо да съм чувал, за което се извинявам, ако съм направил някакъв сериозен пропуск, и тъй като тези аргументи са насочени срещу “майкопродавците”, които искат приемане на еврото и влизане на България в сърцето на ЕС, направих си труда да отговоря на едно по едно на всяко твърдение на този човек, които твърдения са повече конспирации, хипотези и непотвърдени с факти аргументи.
Дано някой евроскептик прочете и размисли, защото ми отне доста време, поне да не е напразно.
И така:
Твърдение:
1. Еврозоната е в края на цикъла си на кредитна експанзия
Опровержение:
Какво означава “край на цикъл на кредитна експанзия”? Какво определение съществува изобщо за такъв цикъл? Кои са критериите, по които се определя краят на цикъла? Точно обратното - ЕС е в самото начало на период на сериозно нарастване на кредитирането в съюза и за това говори последното решение на Европейската комисия за осигуряване на кредитен ресурс в размер на 850 милиарда евро за превъоръжаване.
Освен това общоевропейският дълг е в размер на 1 трилион евро, което е 30 пъти по-малко от дългът на САЩ например, което означава, че Европа има огромен капаците за емитиране на дълг, докато изобщо започне да се говори за някакви проблеми.
Твърдение:
В последните 10 години ЕЦБ печаташе пари масово — чрез политики като QE (quantitative easing), изкупуване на държавни дългове, нулеви лихви.
Опровержение:
Балансът на ЕЦБ се свива от юни 2022 г. и от почти 9 трилиона евро към момента е около 6 трилиона.
Това представлява спад от 33% на паричната маса в ЕС, което означава, че през последните 10 години ЕЦБ е управлявала динамично паричното предлагане и е имала периоди на Количествено улеснение и периоди на Количествено затягане, какъвто е настоящият от 3 години насам. Което буквално означава намаляване на паричната маса, а не печатане на пари.
Твърдение:
След 2022 г. вдигането на лихвите спря възможността за рефинансиране на дълга чрез нов дълг.
Опровержение:
Няма и принципно не е възможно спирането на рефинансирането на държавния дълг. Нов дълг непрекъснато се емитира и това става почти непрекъснато. Промяната в лихвите води единствено до увеличаване или намаляване на плащанията за лихви, но не и спиране на издаването на дълг. Това е абсолютна глупост да се твърди, че рефинансирането на дълг е спряло.
Твърдение:
Резултат: държавите в еврозоната са на ръба на фискалния капацитет — особено Франция, Италия, Белгия и Испания.
Опровержение:
Както по-горе за “края на цикъла на кредитна експанзия”, какво тук означава “ръб на фискален капацитет”? Няма такъв ръб. Ако става въпрос за бюджетен дефицит, не може да има ръб или край на бюджетния дефицит. Бюджетният дефицит, какъвто и да е неговият размер, винаги може да се финансира с дълг и от тази гледна точка не може да има “ръб”.
Друг е въпросът, че някои от държавите са нарушили правилата за размера на дефицита и дълга, но за това си има процедури, приети от ЕС през 2011 г. веднага след финансовата криза и тези правила касаят начина за преодоляване на нарушенията, включително и налагането на глоби. За страни със сериозни макроикономически дисбаланси е създаден Европейския стабилизационен механизъм, който подпомага тези страни да си стъпят на краката, какъвто беше случаят с Гърция.
И този механизъм се доказа, че работи изключително добре и в момента Гърция е една от най-бързо растящите икономики в еврозоната.
Твърдение:
България е в уникално положение: има резерв, нисък дълг и фиксирана валута. Това я прави идеалната жертва.
Опровержение:
Жертва на какво? За каква жертва изобщо става въпрос? От горните твърдение няма логическа връзка с аргумента, че България би могла да стане жертва на нещо. Общо взето хвърлено в пространството безпочвено твърдение!
Твърдение:
2. Валутният резерв на България ще бъде използван за компенсиране на вътрешен дефицит в евросистемата.
Опровержение:
Евросистемата няма вътрешни дефицити, именно защото е единна система. Не е много ясно тук какво се има предвид, но използването на израза “евросистема” говори, че става въпрос за Системата от национални банки под шапката на ЕЦБ.
В тази връзка, ако става въпрос за размера на резервите, които всяка национална банка държи в ЕЦБ, там има разлики, но тези разлики са в общия баланс на ЕЦБ и са част от паричната политика и паричните регулации на централната банка.
Тези разлики мога да се оприличат на разликите в бюджетите на различните звена в една фирма, в която едни звена могат да генерират дефицит в един момент, други - излишъци, но тези разлики се нетират в общия баланс на фирмата и са част от нейната управленска концепция и стратегия.
Твърдение:
Тези ~30 милиарда лева (около 15 милиарда евро) не са „джобни пари“ — те са ликвиден ресурс, който може да бъде усвоен под формата на дялово участие в стабилизационни фондове, гаранции или изравнителни механизми.
Опровержение:
Няма механизъм, по който ЕЦБ да отнеме резерва на БНБ. Управлението на паричните ресурси от ЕЦБ се извършва по железни правила и е НЕВЪЗМОЖНО ЕЦБ да отнема средства от баланса на една централна банка по свое усмотрение, защото, освен че ще наруши законите и правилата, ще разруши принципите на паричната си политика.
Единствените средства, които България ще прехвърли в баланса на ЕЦБ, са в размер на дела от капитала на ЕЦБ, който БНБ трябва да направи и са в размер на 900 милиона евро. Толкова.
И тези пари не се “ограбват” от ЕЦБ, а представляват капиталов дял, какъвто дял акционерите в една фирма притежават от нейния капитал. Това е абсолютно законна и утвърдена практика и да се твърди, че някой ограбва някого в случая е пълен нонсенс или в превод на български - глупост.
Твърдение:
При влизане в еврозоната, България няма право на вето върху политиката на ЕЦБ. Резервът ѝ става част от централната система.
Опровержение:
Нито една централна банка няма право на вето върху политиката на ЕЦБ, включително и България няма да има.
Управителите на централните банки гласуват по сложна формула всеки път, тъй като през 2015 г., във връзка с разрастването на еврозоната, става невъзможно всяка нова страна да има еднакво право на глас и поради тази причина икономическите и финансовите критерии отчитат (i) дела на дадена държава в съвкупния БВП на ЕС, с тегло от пет шести; и (ii) дела на държавата в общия агрегиран баланс на паричните и финансовите институции (ПФИ), с тегло от една шеста. Въз основа на тези тегла се създават групи държави с различна честота на гласуване.
Тези правила се отнасят за всички и България не е изключение, а напротив, има същите права като останалите.
Твърдение:
Това не е техническа стъпка. Това е експроприация, облечена в институционално право. И трябва да стане преди системата да колабира.
Опровержение:
Нищо от горното не доказва, че става въпрос за някаква експроприация. Това е напълно безпочвено твърдение, направено, за да плаши. Колкото на един акционер, инвестирайки в едно акционерно дружество, му се експроприира капитала, толкова някой ще експроприира “резервите” на БНБ.
Твърдение:
3. България е „вратичка“ към новата схема на фискално преструктуриране.
Опровержение:
Отново безпочвено твърдение. “Нова схема”, чието наличие се аргументира с някакви абсолютно скалъпени твърдения, буквално изсмукани от пръстите. Няма такава схема!
Твърдение:
Въвеждат се нови фискални правила в ЕС (след премахването на дерогациите от COVID и войната).
Опровержение:
Няма никаква яснота за какви нови фискални правила става въпрос. Едно твърдение, хвърлено напосоки, за да плаши.
По време на Ковид ЕК предложи дерогация от маастрихстките критерии за дефицита и дълга, във връзка с необходимостта от фискални помощи за хората, останали без работа и бизнеса, който беше принуден да затвори, но тази дерогация отпадна още преди 2 години и вече всички са длъжни да спазват изискванията за макроикономическа стабилност. Ако става въпрос за дерогацията във връзка с разходите за превъоръжаване, която няма нищо общо с Ковид, тази дерогация също е временна и е свързана с промените в геостратегическите условия.
Твърдение:
За да функционира тази система, ЕК и ЕЦБ се нуждаят от нови стабилни членове — на които да наложат дисциплина, но и да изсмучат наличните буфери.
Опровержение:
Отново безпочвени доводи - ЕК и ЕЦБ щели “да изсмучат наличните буфери”. Отговорих по горе на подобно налудничаво твърдение.
Твърдение:
България не може да бъде допусната да застане встрани, защото това ще отвори врата за прецедент: отказ в последния момент.
Опровержение:
България не може да бъде допуснато да не влезе в еврозоната на базата на ясни правила и подписани договри. Задължението да се спазва правовият ред не допуска България да откаже влизането в еврозоната, а не едноличното решение на някой - бил той човек или институция.
Твърдение:
4. ... Има информация, която не се оповестява публично — за предстоящ риск
• Вероятно ЕЦБ и Еврогрупата разполагат с вътрешни данни за неликвидност, несъбираеми дългове или риск от неплатежоспособност на определени банки или държави.
• Това обяснява натиска — България трябва да влезе „сега“, защото „утре“ може да няма как.
Опровержение:
Отново някаква конспирация: имало риск, който не бил ясен какъв е, обаче е страшен този риск и “обяснява натиска”. Това е същността на аргументацията на евроскептиците - страх от нещо, което не е ясно какво е, но ще се случи със сигурност и ще стане лошо.
Твърдение:
Извод: натискът не е от сила. Натискът е от страх.
България не ги интересува като народ. Интересува ги като актив преди ликвидация.”
Опровержение:
Точно това е стратегията на противниците на еврото - натиск чрез страх, че идва нещо много лошо, а всъщност единственото лошо би било за страната и хората, ако България не влезе в еврозоната.
Така че на добър път към сърцето на европейската цивилизация, а не руската и евразийската.
