Комунизмът е демонослужение. Сред неговите най-ярки и недвусмислени белези е атеизмът. И богоборството. Защото те не са едно и също.

 

 

 

Атеистите, доколкото в действителност изобщо има такива, вярват, че Бог не съществува (което е различно от „не вярват, че Бог съществува“, това са по-скоро агностиците), докато богоборците нямат съмнение в съществуването на Бог, вярват, че Той съществува, просто Го мразят.

 

Онзи ден имаше обсъждане. Еми, не съм съгласен с такива форми, затова гледам да си мълча. То било по инициатива на Омбудсмана. Кой всъщност е той в момента? Или МОН го инициира уж по негово предложение, за да си измие ръцете, очаквайки каква либерална помия ще се излее върху него.

 

Из медиите плъпнаха анкети. Това също е глупаво и ненужно, защото естествено резултатът на всяка от тях ще отрази профила на съответната публика. Питайте „Хард рок ли предпочитате или диско?“ и пуснете анкетата в едно списание за хард рок и в едно списание за диско. Вярвам, можете да си представите резултатите. Не знам дали анкети за вероучението са пускали медии като „Капитал“, „Дневник“, „Медияпул“, „Офнюз“, „Дойче веле“, „Свободна Европа“ и пр. – всички те знаем по какъв начин и от кого финансирани. Е, как ще изглеждат анкетите н тези медии?

 

 

Появиха се „остроумни“ мемета като онова дали да изхвърлиш на боклука Кръста или главата си, или пък другото, което имитира икона, обаче младенецът Христос е Путин. Освен изключително ниска интелигентност и обща култура, те показват и трагично отсъствие на какъвто и да било вкус. А може би едното върви с другото.

 

Включиха се и дежурните „интелектуалци“, които плъзнаха по медиите да тиражират дебелашката опорка за руското влияние чрез вероучението. Тази опорка се основава върху евтиния силогизъм:

 

-Първа предпоставка: руснаците са говеда;

-Втора предпоставка: руснаците са православни;

-Извод: православните са говеда;

-Поука: децата не бива да имат вероучение.

 

За това ниво на мисълта става дума. И ако тези се окажат по-многобройни в дебата, ще означава ли това, че истината е победила?

Никой не се притеснява, че например се учи древногръцка митология. Нали и християнството според тях е митология, нали са празни приказки и бабини деветини? Какво рипат, защо да не се учи? Никой не се притеснява, че драг-кралици обикалят училищата да агитират децата сами да си избират пола; никой не се притеснява, че се дават съвети на невръстни деца как да правят секс, без да забременеят. Но Законът Божий е ужасно притеснителен.

 

Случайно ми попадна страницата на група съидейници под наслов „Училището не е църква“. Ами разбира се, че не е. То е все едно да кажеш автомивката не е обсерватория. Те изобщо знаят ли какво е Църква? Нека им напомним. Църквата е Богочовешки организъм с глава Христос и членове всички, преминали през тайнството Кръщение. Основана е на Петдесетница 33 година, когато Свети Дух слиза над апостолите и ги облагодатява с различни дарове, включително да прощават и задържат грехове. Оттогава тези дарове се предават на свещениците в тайнството Свещенство.

 

Имат ги само свещениците, затова извън Църквата няма тайнства. Естествено, че училището не е и не може да бъде църква! Болницата също не е, но във всяка болница по стените има икони, което впрочем е твърде поучително.

Изобщо прави впечатление, че от страната на поддръжниците на вероучението се чуват умни и защитени аргументи, поднесени с благ тон, докато от другата страна са само хунвейбински крясъци, бликащи от неистова, нечовешка омраза. Поне това, което виждам, чувам и чета.

 

И не, не бива да се учи нещо, наречено „добродетели и религии“. То е все едно вместо математика да изучаваме „любов към числата“, „тъпота на тъпите ъгли“ или „практически ползи от умножението“. С добродетелите се занимаваме в часовете по литература. В часовете по вероучение трябва да се изучава Закон Божий:

 

-Основни понятия;

-Свещена история – Стар и Нов завет;

-Вяра и християнски живот – християнска етика;

-Богослужение в Църквата, мистагогия (запознаване с тайнствата);

-Молитви;

-Влияние на християнския мироглед върху европейското изкуство и култура.

Защото всички се възхищават на статуята на Давид в „Уфици“, ама като ги питаш кой е Давид…

Наскоро имах участие в Националната телевизия по тази тема. Изпратиха ми предварително въпроси, които аз прочетох чак след предаването и които не бяха зададени в ефир. Затова позволете да ви ги показа заедно с отговорите, които бих дал, ако ме бяха попитали.

 

Защо изучаването на религия в училище е важна стъпка за бъдещето на нашето общество?

 

Всъщност то е стъпка назад. Стъпка към миналото отпреди 80 години, когато червената армия влезе с танковете си по нашите земи. До нейното „освободително“ пристигане вероучение се е изучавало и не само това, но е било и на първо място в списъка с учебните предмети.

 

 

 

 

Това е редът на елементите от едно здравословно образование. Заедно с всичко друго, на което сложи край – собствеността на хората, свободата на словото и мисълта, европейския просперитет и пр. – комунизмът зачеркна и вероучението, защото, види се, тази истина много пречеше на неговата лъжа.

Питате за бъдещето. Дайте първо да поправим миналото. Включително и конституцията.

 

Възможно ли е възпитание в ценности и етика чрез религия?

 

Етиката е науката за морала. Моралът е системата от схващанията на човека и обществото за добро и зло. Ценностите са съвкупността от всичко, което според морала попада в половината на доброто. От своя страна „религия“ (religio) на латински означава възстановяване на връзката [с Бог]. Не знаем истинското име на Бог, но го познаваме под няколко основни имена според областта на неговото проявление: за естетиката Бог е Красиво, за епистемологията е Истина, а за етиката е Добро. Красиво, Истина и Добро са имена на Бог. Затова и Достоевски е пределно ясен като казва „Красотата ще спаси света“. Та в тази светлина как мислите, възможно ли е възпитание в ценности и етика чрез религия?…

 

Има ли основание аргументът „запазване на българската идентичност”, за да се защити изучаването на религия в училище?

 

Не знам идентичността ни да е застрашена от нещо, но безспорно православната вяра е част от нея. Както италианец, който не е католик, стои някак незавършено, така стои българин, грък, сърбин или румънец, ако не е православен. Но запазването на идентичността не е аргумент в подкрепа на вероучението. Вероучението не ни прави повече или по-малко българи, но ни дава алтернативен светоглед, който през комунизмът беше преследван, а и сега, види се, прогресивните сили го подлагат на същото.

 

Какви са основанията на тези, които са против тази стъпка?

 

Старото марксическо „религията е опиум за народите“. Те изхождат от презумпцията че християнството е лъжа и казват, че на децата не бива да бъдат преподавани лъжи. Твърде нескопосана аргументация, но те са си такива.

 

 

 

Вижте този забележителен съветски плакат, на който грозна бабичка, навярно някоя мръсна помешчица, се опитва да дърпа русото пролетарско ангелче към порутената църква, от която наднича пиян и развратен поп, а то, миличкото, напъва към училището, откъдето се носи фанфарен зов и над което прелита аероплан. Плакатът се казва „Религията е отрова, пазете децата“. Да ви звучи познато? Да ви звучи като „Училището не е църква“? Такива са им основанията.

 

И все пак трябва ли децата да учат за различните религии от малки, докато мисленето им, още се развива?

 

Това е все едно да питате трябва ли човек да се храни, докато все още е гладен. Религиите – кои по-правилно, кои по-неправилно – обясняват възникването на материалния свят, мястото на човека в него и целта на човешкото съществуване. Кога да се учи това, на смъртния одър ли? Ако не давате на децата на понятие за Бог, ще оживее един друг съветски плакат:

 

 

Забелязахте ли чичко Ленин върху детското сърчице?

 

Какъв ефект ще има това върху обществото, с оглед последните новини за садизъм сред млади хора и то произлезли от добри, заможни семейства, които не са имали тежко детство?

 

Безспорно ще ги намали, защото садизмът е висш израз на егоизъм и липса на съчувствие, на състрадания. Атеистическата пропаганда възпитава не любов и загриженост, а отчуждение, затваряне в индивидуалността, а оттам идват самотата, отчуждението (или „алиенацията“, както обичат да му викат интелектуалците) и омразата. И животът никак не е така прекрасен, както сочи поредният съветски плакат.

 

 

 

Какво  показва европейската практика? Религията  част ли е от задължителната образователна програма в училищата?

 

Не съм запознат с европейската практика. Но не виждам защо все трябва да се мерим по някого. Да вършим онова, което считаме за правилно, без да се интересуваме дали го върши и някой друг.

 

В крайна сметка не е ли това признание, че семейството се проваля все повече, като основен възпитател на добродетели в децата, и държавата ще се опита да го замести с въвеждане на религиозност в обучението? 

 

Изучаването на математика признание ли е, че семействата не умеят да смятат. Изучаването на четене и писане признание ли е, че семействата са неграмотни? Няма обаче толкова гениални родители и при това с такава педагогическа дарба, всеки от които сам по себе си да се равнява на двайсетина учители, завършили висше образование по съответните специалности.

Това е в общи линии. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен или поне да се въведе вероучение в програмата на малките финикийчета.