Омръзна ми разни хора да си мерят интелигентността и културата по това колко книги са прочели. Понякога даже ги мерят с вагони, вагони книги. Там е работата че четеното е нещо много общо и е много по-важно какво си прочел и как те е променило то, а не колко страници си изгълтал.
Например колекцията на „Читанка“ от любовни повести и романи съдържа 2692 заглавия. Това колко вагона книги са? Как да наречем човек, който ги е прочел?
Допреди няколко години си правех труда да посещавам базарите на книгата на Асоциация „Българска книга“, защото ги правят в махалата, на „Витошка“. Нито един път не можах да остана повече от 15 минути, след което сядах на реанимиращо питие в някое от околните заведения. Дори бях написал, че повече от половината, много повече от половината книги там са не просто безполезни, но и вредни (самопомощ, източни философии, конспирации, откровен сатанизъм, woke бълвочи и пр.), от което се потресе либералната душа на Сашо Кьосев. Той вероятно също е привърженик на вагоните.
Повод да се върнем на темата за четенето е една статистика, която ми попадна в интернет. По данни на Евростат от 2022. Темата беше колко процента от населението на всяка страна в ЕС са прочели поне една книга през последните 12 месеца.
Най-начетени се оказват норвежците, а най-безкнижни – румънците, съвсем мъничко по-зле от нас. Това е ужасно болшевишки подход. Какво значение има за една култура масовата начетеност на населението? По времето на Платон и Аристотел колцина от гърците са били грамотни? И това поставя ли под въпрос качеството на античната култура?
Моят фейсбук приятел Александър Христов се опитва да разсъждава или, както той сам се изразява, да „спекулира“ по тази тема и аз, от мързел и за удобство, ще добавя по няколко изречения към всяка точка от неговата блестяща спекулация:
1. Четенето е и функция на свободното време. Тоест ако съществена част от деня е посветена на работа и създаване на собствено и семейно благосъстояние, за него остава по-малко време.
Това е точно така, но невинаги четенето в свободното време моделира личността в желаната посока. Това прави целенасоченото четене, заради което си оставил настрана другите задачи.
2. Четенето е самотно занимание. Значи в общества, където общуването се цени повече и хората са по-екстровертни, то е по-малко. С някои отклонения, разбира се.
И това е така. Нещо повече, литературата е от този нвид изкуства, при което времето принадлежи на получателя, на читателя. При киното и музиката не е така. Там следваш темпото на автора. Така е при живописта и архитектурата, при тях също получателят е господар на времето.
3. Четенето на книги е само един от начините за придобиване на знание. Интересно би било върху тази графика да се наложи четенето на списания, слушането на подкасти и други. Могат да се получат интересни неща.Четенето на книги е само един от начините за придобиване на знание. Интересно би било върху тази графика да се наложи четенето на списания, слушането на подкасти и други. Могат да се получат интересни неща.
Абсолютно! Ако някой брои книгите, но не брои списанията, дайджестите, електронните медии, статиите в интернет, социалните мрежи, блоговете – той прави груба грешка. А тези канали, особено под формата на анализи и коментари, предлагат висококачествено четиво, с каквото не всички книги могат да се похвалят.
4. Как ли се разделя четенето по работа и четенето за удоволствие? Тук нещата са диаметрално противоположни.
Тук мога да отговоря за себе си. При мен няма разлика, няма диаметрална противоположност. Чета повече по работа, но това ми доставя същото удоволствие, както и четенето не по работа. За чисто и безкористно удоволствие чета по малко художествена литература. Успял съм да си позволя да не чета нещо, което не ми е интересно и не ми е приятно. И по повод вагоните с книги, мога да се похваля (без да съм сигурен, че това е за хвалба), че понякога седмично прочитам повече по обем текст от цялата възрожденска литература от Паисий до Христо Ботев. И какво от това?
