Геният на ехидността успя да издигне главозамайващата теза, че да подкрепяш агресора означава да си пацифист - защото колкото по-бързо смачкаш жертвата, толкова по-бързо ще има мир

Когато Елин Пелин е казал онова нещо за българина - гений на завистта, мнозина са го оспорили. Не за друго, а защото са му завидели, че го е измислил пръв. И така са потвърдили максимата, без да искат.

Но с времето Геният на завистта стана толкова вездесъщ, че взе да доскучава. Той отдавна се разгърна и процъфтя, отгледа си поколения и самата му повсеместност го направи банален. Затова искам да говоря за неговия по-чевръст братовчед - Геният на ехидността. Той ми е по-интересен, защото е динамичен. Докато завистта е в основата си пасивна, диванна емоция (затова така яде отвътре), Геният на ехидността е активен, енергичен. Той трябва да гримира евтината омраза и да я накара да изглежда като чувство за превъзходство. Затова Геният на ехидността постоянно се вживява в ролята си на изобличител. Тази роля изисква енергия.

Главозамайващите тези на гения на ехидността

Например, откакто Доналд Тръмп спечели изборите, Геният на ехидността не е спрял да пита с едва сподавен възторг: "Е? Какво стана сега? А? Какво стана?". Има нещо забележително, направо смайващо в изобличителния патос на привържениците на Путиновия режим у нас и не само - аз си спомням говоренето им в навечерието на руското нахлуване преди три години. Тогава те иронизираха самото допускане, че руски войски изобщо биха могли да влязат в Украйна. Този подигравателен тон беше ехо от първоизточника, разбира се - дори официалните говорители на Кремъл язвително питаха: "Така ли? Ще нападнем ли, кажете кога, че да знаем и ние". Цялото нещо беше превърнато в насмешливо подмятане спрямо "параноята" на Западния свят. И какво стана в следващия момент - нападнаха.

Всичко това е, не ще и дума, изпитана практика. През юни 1961 г. Валтер Улбрихт в ГДР също отрича (с трогателния си фалцет) самото допускане, че някой се готви да строи стена в Берлин - що за глупост, нашите другари са заети да строят комунизма, а не някакви безумни стени насред града. През август стената вече се строи, а на 12 декември същата година Улбрихт пламенно благодари на всички другари, които са помогнали да се издигне "антифашистката" стена. Освен антифашистка (винаги), стената е и (винаги) защитна - защитава гражданите от странното им, необяснимо желание да не живеят затворени като добитък.

В центъра на София: ликът на Тръмп, руски знамена и антиевропейска пропагандаСнимка: Nikolay Doychinov/AFP

Но думата ми не е за това. През 2022-ра тази конкретна ирония бързо се забрави и тутакси се мина на друга. Нея помните ли я? След като военното нахлуване вече не можеше да се отрича, щото някак си се разбра (най-вече по бомбите, те са много издайнически), тогава започна да се отрича, че са нахлули руснаците. Лавров заяви с цялата си сериозност, че Русия не е нападала Украйна. Разбирате ли, руската армия е влязла в Украйна, за да защити Украйна от нападението на Украйна. Междувременно историкът любител Владимир Владимирович Путин пък каза, че то украинци всъщност няма. Няма такъв народ. Следователно няма как да бъде нападнат.

Така. Какво стана после?

Всички, които просто отбелязаха факта, че Путин нападна Украйна и това не е хубаво, бяха "изобличени" като "войнолюбци". Геният на ехидността успя да издигне и главозамайващата теза, че да подкрепяш агресора означава да си пацифист - защото колкото по-бързо смачкаш жертвата, толкова по-бързо ще има мир. Респективно всеки, който желаеше поражението на нападнатата страна, се превърна в нещо средно между Ганди, Толстой и Мартин Лутър Кинг. А всеки, който най-безсрамно си позволяваше да нарича агресора агресор, всеки наглец, който казваше на едно нещо, че си е баш това нещо, а не е друго - беше скоропостижно обявен за враг на народа. И нека не задаваме наивни въпроси от типа на "Кой народ?". Как кой, руския, то ще рече и българския, по силата на историческата неизбежност и братската любов, от която няма отърване.

Но наред с всички изброени, имаше и едни гадове, които стигнаха най-далеч - те си позволиха да напомнят, че Путин напада чужди държави наляво и надясно, че не го прави за пръв път (включително със самата Украйна), че кара опозиционери да изчезват и това пак не е хубаво, даже май е за съд - та, ето тези хора вече бяха "изобличени" като платени чужди агенти. Аз самият научих някъде по това време, че съм агент - какво ми трябваше да се обаждам, и аз не знам. Сглупих, а на всичко отгоре и до днес продължавам да мисля каквото мисля. Ей сега да ме питате, пак ще кажа, че Путин нападна Украйна и това не е хубаво. Сто пъти да ме питате, сто пъти ще ви отговоря същото. Но пък си дадох сметка за друго - явно прикритието ми е било толкова добро, че дори сам не съм знаел, че съм агент. Ако не ме бяха разобличили, можех цял живот така да си карам, без да знам.

"Вижте ги как обърнаха палачинката"

Сега обаче има ново разобличаване, нова ирония, нова ехидност. Тя е като старата, само че нова. И гласи следното: "Вижте ги какви са фурнаджийски лопати, как обърнаха палачинката - довчера викаха за Америка, а сега плюят по Тръмп".

Забележете какво именно се откроява в този нов-стар мисловен пирует на сатрапо-апологетите. Обвинението е в липса на лоялност към дадения лагер, не друго! Тези хора така разбират принципността, така схващат последователността и заявяването на позиция - потвърждава ли лоялността към лагера. Ако не я потвърждава, значи си "обърнал палачинката". Ако си "викал за Америка" и "срещу Русия" (дори не знам какво значи това), а сега не си съгласен с новата политика на Тръмп спрямо Украйна, то ти си предал отбора. Все едно светът е Вечното дерби и от левскар си станал цесекар за една нощ - това е нивото на дебата, някаква удивителна смес от сектантство и агиткаджийство. В подобна мисловна матрица няма как да е изненадващо, че според путинисткия лагер Путин и Русия са напълно неспособни да сгрешат. Те нападат само за да защитават, моралната правота им е вътрешно присъща (иманентна, би казал Нойзи). В очите на сподвижниците си Путин никога не може да загуби тази морална правота - следователно има картбланш да унищожава колкото и където е необходимо. А другата страна е неизменно вероломна. Инакомислещи всъщност няма, те са предварително класифицирани като предатели.

Поразителният ефект на иронията лъсва и тук - същите тези хора, Изобличителите (звучи като екшън със Слай), не спират да тръбят, че им се отнема правото на "гледна точка", при положение че гледната точка на опонентите им е изначално заклеймена като "купена", "грантаджийска", "платена", "агентурна", "предателска". Какво да кажеш на това? Нищо не можеш да кажеш, ти си агент. Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази фулбрайтър…

Но годините бързат като минувачи, после се бавят като справедливост, Путин си бомбардира Украйна, президентите на САЩ се сменят (понеже там имаше избори наистина), а тук Изобличителите продължават да изобличават - и според мен стигат до гениалност. Тяхното последно обвинение всъщност е тъкмо за това, че човек НЕ си е сменил позицията.

Да го погледнем трезво, от дистанция - ти си някой, който осъжда агресията на Русия в Украйна (сиреч агент), смяташ, че става дума за завоевателна кампания от самото начало и никакви промени в статуквото на бойното поле не могат да обърнат мнението ти. Моралният аспект не бива да се влияе от това кой е по-силен в момента, нали?

Новият-стар американски президент от своя страна се влияе само от това кой е по-силен в момента. Той не осъжда агресията на Русия в Украйна, ти не си съгласен с него, следователно днес критикуваш Америка - логично и закономерно, нали? Ами не, според Изобличителите точно това те прави фурнаджийска лопата. Не си последователен, именно защото не си сменяш позицията (важен е само лагерът, нали, лични позиции всъщност няма).

Сбогуване с логиката

И тук ние, щем не щем, трябва да ръкопляскаме на колективния Гений на ехидността и да се съгласим, че цялото това мисловно построение е велико. То е като някакво ритуално сбогуване с логиката (защото на етиката отдавна е казано сбогом), като шеметен бънджи скок в абсурда.

То е и като някакво интелектуално джудо хвърляне. Използваш силата на противника срещу него самия. Нали Путин беше тренирал джудо, сигурно оттам идва всичко. Не знам откъде идва, но не отива на добре. Пробвай, напиши нещо. А ако си толкова наивен, аргументирай се - и само гледай как прииждат смеещите се емоджита да те изобличат.

Те са много и са жълти, но най-известното е оранжево, в Белия дом.

Днес е тържеството на смеещите се емоджита. И не знам докога ще продължи, но ние не сме поканени.