Колко добре би било за някои у нас да успеят да представят, че не британският крал е спасил Османската империя от пълен разгром в Руско-турската война, а руският император не е успял да постигне безусловна победа над Турция.

 

 

Както и да жонглират, че Сан-Стефанска България е измамна заигравка на Русия, а не нейна цел. Че със съгласието на Руската империя България е направена на парчета, поради което голяма част от нашия народ е върната под властта на турския поробител.

Такива русофобски грантови пропагандисти замлъкват обаче пред ключови факти.

Затова е добре фактите да им се показват. Дръзко. Неуморно. Безпощадно.

 

 

 

Ще се опитам да посоча най-съществените.

ю

ФАКТ ПЪРВИ. „Болгарию освободить!“ (България да се освободи!).

 

Това е най-страшният факт за русофобите и българомразците. Тази кратка и категорична резолюция на руския император Александър Втори.

 

ФАКТ ВТОРИ.Турският остров Кипър става английска колония.

 

ФАКТ ТРЕТИ.Свободата на България идва в следствие и на стратегическата военна победа на Българското Опълчение на Шипченския проход.

 

ФАКТ ЧЕТВЪРТИ.Берлинският конгрес слага същинския край на войната.

 

Военната победа на Русия е безспорна, но реалният печеливш е Обединеното кралство.

 

Без да е гръмнала британска пушка и без да е жертван английски войник.

 

ФАКТ ПЕТИ.Осуетяването на Сан-Стефанска България поставя началото на драмата на българския народ през неговата най-нова история.

 

2.

 

Тези факти са безспорни и известни.

Това не пречи на небългарите у нас да се мъчат да изкривяват българската история.

Затова ще се постарая да разгледам смисъла на посочените факти малко по-подробно.

 

Първо.

 

Фактът, че е създадена Сан-Стефанска България, сочи, че целта на Русия е чрез пълен разгром на Османската империя да отвоюва протежирана от нея българска държава в границите на землището, очертано от султан Абдул Азис (1870), където живее българско православно и етническо население. Територия близо 180 хиляди кв км.

Иначе за какво му е на руския император да заставя султана да подпише унизителен за Османската империя Сан-Стефански мирен договор. Пък бил той обявен и за предварителен.

С държава протеже в границите, определени със Сан-Стефанския договор, Русия би имала контрол върху Европейския Югоизток и специално Проливната зона.

 

Второ.

 

Великобритания не би допуснала държава с размерите на Сан-Стефанска България. Тя се подготвя и усилено противодейства на Русия.

За тази цел

внушителен британски флот е разположен в Адриатическо, Йонийско, Егейско, Мраморно, Черно море.

Независимо, че Обединеното кралство не участва официално във войната, британският флот два пъти изпълнява стратегически задачи в полза на Османската империя.

 

Първият път е през лятото на 1877, когато Предният отряд на Руската армия командван от генерал Гурко преминава Балкана, за да затруднява действията на османските войски в Южна България и да отвори пътя на главните руски сили към столицата Константинопол.

 

Тогава британският флот извършва стратегически морски десант.

 

Елитната армия на Сюлейман паша в състав около 25 хиляди войници е превозена на британски транспортни кораби от Босненския Адриатически бряг чак до Дедеагач на Беломорския бряг - близо хиляда морски мили.

Това не са 25 хиляди пасажери с пушки преплавали на морски съдове голямото разстояние.

Заедно с тази огромна човешка маса са пренесени каруци, патрони, снаряди, оръдия, взрив, шатри, походни кухни, продоволствие, зоб, болници, впрегатен добитък, ездитни коне...

 

Доста пари ще да е потрошила Британската империя, за да извърши този забележителен за онези времена стратегически морски маньовър.

 

Замисълът на тази операция е горе-долу следният.

 

Армията на Сюлейман паша, нараснала до около 40 000 души с присъединените към нея турски войски в Тракия, да разгроми Предния отряд на Руската армия или да го отпрати оттатък Балкана, да върне военните действия на север от Стара планина, да отърве армията на Осман паша от обсадата в Плевен.

 

След което двете крупни военни сили – под командването на генералите Осман и Сюлейман, да настъпят на изток и се съединят с турската армия в Делиормана.

 

И всички заедно, ако успеят, да изтласкат руската армия отвъд Дунава.

 

Или най-малко военните действия да приключат в Северна България.

 

Вторият път на намеса на Албиона във войната, е когато Руската армия е в предградията на Истанбул.

 

Великобритания дава да се разбере, че Руските войски не трябва да навлизат в града.

 

Трето.

 

Българското опълчение (5000 души), подпомогнато от два руски полка (2000 души) спира шесткратно по-многобройния османски противник (40 000 души) пред Шипченския проход и по този начин постига стратегическа военна победа.

 

Успехът на младата българска войска дава възможност на Руската армия да поеме стратегическата инициатива и да я държи до края на войната.

 

Затова свободата на българския народ не може „да ни бъде дар“.

 

Четвърто.

 

Берлинският конгрес е свикан главно за ревизия на Сан-Стефанския мирен договор.

 

Целта е да се сведе до минимум ползата за Русия от войната, която тя е спечелила.

Русия приема реалностите след Берлинския конгрес.

Остава ѝ надеждата да чака по-сгоден момент за реализиране на целите си да сложи ръка върху Европейския Югоизток и Проливната зона.

 

А остров Кипър преминава във владение на Великобритания. Отначало като окупационна зона, след това протекторат и накрая – британска колония.

 

Важността на острова е в неговото разположение в центъра на Източното Средиземноморие. Обединеното кралство придобива възможност да контролира прилежащата към Кипър акватория и Зоната на Суецкия канал

 

Все с цел осуетяване на Сан-Стефанска България, Великобритания предприема голяма военна кампания с пропагандна и политическа цел.

 

Британският майор Сенклер струпва сборище от английски войници и местен башибозук, представено като спонтанни военни действия на „въстанали“ мюсулмани в Родопите срещу „несправедливия“ Сан-Стефански мирен договор.

Пълчището на Сенклер е направено на пух и прах от Капитан Петко Войвода. С триста български хайдути той разгромява седемкратно по-многобройната военна сила.

 

За този подвиг руският император присъжда на българския войвода военно звание капитан от Руската имперска армия.

Въпреки неговия безспорен военен успех пропагандата на „въстанието“, както и ламтежът на велики сили и съседни държави за територии за сметка на българския народ постигат своето.

 

Сан-Стефанска България е разпокъсаната на няколко части.

 

3.

 

Общи изводи.

 

Всичко, което се струпва върху българския народ оттам насетне е до голяма степен следствие от геополитическия сблъсък на двете имперски сили – Великобритания и Русия.

 

Младият български политически елит извършва големи грешки във външната политика.

Докато Гърция и Сърбия, които подобно на България добиват свободата си в следствие на войни на Русия с Турция, не са обтягали отношенията и не са воювали със своята освободителка.

 

България прави така, че Русия скъсва дипломатическите отношения с нашата страна през 1886, без да са изминали даже десетина години след Освобождението.

 

Тази грешка на българския държавен елит довежда Кобургите на власт в България.

Което, от своя страна, обуславя последвалите политически поражения на нашата Родина в Балканските войни, Първата и Втората световна война.

 

Две национални катастрофи (1913,1919) и миг преди България да се сгромоляса в трета национална катастрофа (1944), от която е спасена от Русия (СССР), са много страдания за българския народ в рамките на по-малко от 70 години (1878-1944).

 

Метастазите се чувстват и днес. Даже с голяма сила.

 

 

Автор: Христо Каленицов