Въпросът за украинските природни ресурси, ловко използван от САЩ,  раздели „златния милиард“ на две части. Засега. От по-нататъшните действия на САЩ ще зависи дали европейската му част ще остане цяла или ще започне разпад и в нея. В този аспект е необясним комсомолският ентусиазъм нанашето правителство на всяка цена да въвлече страната в еврозоната, независимо от последствията. А такива неминуемо ще има. Тези дни се появи информация, че страните от еврозоната трябва да спасяват затъналата Франция. Какво пък, защо да не ѝ помогнем? Нали в Отечеството ни всички проблеми са решени и няма отрасъл от народното стопанство, в който нещо трябва да се подобри, пише военният експерт Гергин Гергинов.

По всяка вероятност ръководството на Украйна оценява негативно промените в политиката на САЩ спрямо страната си и затова решава да предприеме действия, целящи запазване на военната (космическа свръзка, разузнаване и помощ при планиране на бойните действия) и военнотехническа помощ от САЩ, без която нейните въоръжени сили (ВСУ) не биха устояли на натиска на руската армия. Най-важното от действията на Украйна е предложението към САЩ за съвместно разработване на нейните природни ресурси, използване на промишления потенциал и преди всичко добив на редки земни елементи.

САЩ приеха предложението и предложиха рамков договор, с който те получават значителни привилегии, без да поемат каквито и било задължения по сигурността на Украйна. Приемането на този договор от Украйна означава икономическа зависимост от САЩ за десетилетия. Президентът Зеленски решава, че не трябва да го подписва в предложения вариант, ако САЩ не се съгласят с искането за предоставяне на гаранции. Така постъпи той на Мюнхенската конференция за сигурност, не го подписа и на 28 февруари във Вашинтгон.

Президентът Тръмп, още с първите изказвания за конфликта в Украйна показа, че не желае повече да се ангажира с подкрепата за нея. За да я прекрати обаче, на него му трябва повод, който да позволи излизане от конфликта без да пострада както неговия авторитет, така и този на страната му. Изглежда, че предложението на Зеленски е оценено като удобен повод и възможност вината да се прехвърли върху него. На срещата във Вашингтон на 28 февруари стана точно това. На нея направи впечатление твърдението, че Зеленски „не е готов за мира“. Значи скандалът не е за несъгласието му с рамковия договор за ресурсите, а за това, че не е приел условията на САЩ за прекратяване на конфликта.

Разбира се, това е предположение, но твърде вероятно. Само едно съображение. САЩ още от втората половина на ХХ век много добре знаят от дистанционното космическо сондиране на земната повърхност къде, какви и в какъв обем природни ресурси има на територията на СССР. Знаят кои от тях се използват на територията на Украйна и могат да оценят какви инвестиции са необходими за разработване на останалите. Ненапразно рудникът за титанова руда е бил посетен от специалист на САЩ, но оценката му не е била добра, както за качеството на рудата, така и за използваното оборудване. Дори само необходимостта от огромни инвестиции би отказала САЩ от приемане на украинското предложение. В политически аспект дългосрочното обвързване с Украйна би сложило край на очертаващото се сътрудничество с Русия, а на него се придава твърде важно значение и от политическа, и от икономическа гледна точка.

За Русия също е важно, макар и не решаващо, икономическото сътрудничеството със САЩ. От една страна днес тя не може да си позволи мащабни инвестиции за разработване на важни суровини, поради което насочва средствата си само към най-важните в рамките на обявения наскоро национален проект. От такива суровини имат нужда и САЩ, защото твърде много зависят от китайския експорт, а той вече сериозно е ограничен. В политическо отношение, според САЩ, взаимноизгодното сътрудничество може да отдалечи Русия от Китай, а това е много важно за тях. Впрочем Русия никога не е допускала силна зависимост от Китай, като дори и сътрудничеството във военно-техническата област е твърде премерено. Последните три години показаха, че двете страни имат различни виждания за бъдещото геополитическо устройство. Китай подкрепя глобалистката тенденция, а Русия със началото на специалната военна операция сама започна да руши тази тенденция, залагайки на многополюсен свят. Накратко, тя търси своето достойно място между двете суперсили и е на път да го постигне.     

Препятствия по този път поставяше и продължава да поставя Европа, преди всичко Великобритания, а напоследък и Франция. През последните месеци излиза информация за желанието на двете страни да придобият част от украинските природни ресурси. Този факт показва цинизма на тези страни спрямо Украйна, защото се оказва, че обещанието „ще подкрепяме толкова, колкото и до когато е необходимо“, не е било от състрадание към народа ѝ, а от желание да сложат ръка на природните ѝ богатства. Това желание има своята предистория. Още по време на гражданската война в Донбас двете страни обмислят въвеждане в Украйна на експедиционен корпус в Николаевска и Одеска области. След унищожаване на двете самообявили се републики в Донецк и Луганск, украинско-британски-френски корпус е трябвало да се насочи към Крим, като за завземането му е бил планиран морски и въздушен десант. Активно се е обсъждало и по-нататъшното присъствие на двете страни на украинска територия. Британски части е трябвало да останат в Херсонска и Николаевска, а френски в Одеска област, което означава контрол над южната част на Украйна и по-точно над природните ресурси, търговските маршрути и важните пристанища.

Бързото навлизане на руските войски в Херсонска и в част от Николаевска области разрушава британско-френския план. Създава се и възможност за нанасяне на удари по вече построените британски военни обекти, в частност и по морската база за подготовка на украинска специална морска част в гр. Очаков. При създалата се обстановка Великобритания и Франция не се решават да въведат експедиционния корпус и започват мащабни доставки на въоръжение за ВСУ, подготовка на войници и участие в планиране на бойните действия. Особено се отличават инструкторите от 41-ри отряд от кралската морска пехота при тренировка на части от украинските сили за специални операции, предназначени за диверсии в Крим и в делтата на Днепър. По-късно значителни усилия се полагат за бойно използване на морски безпилотни катери за удари на кораби от руския Черноморски флот. Както е известно, с тях се постигат сериозни успехи и реално се отработва нова тактика за морски сражения.   

В началото на 2025 г. САЩ рязко променят политиката си спрямо Русия, което налага на Великобритания и Франция бързо да преразгледат своя план, но не като цели, а като метод и средства за тяхното постигане. При това вече открито се заявява, че придобиването на украински природни ресурси ще се разглежда като компенсация за оказаната от тях военна и военнотехническа помощ на ВСУ. Ако за тях това би било добре, то за останалите страни от групата „Райнщайн“ ще има ли компенсация? Или, когато трябва помощ се иска от всички, а след това едни ще си покрият  разходите, а останалите ще могат само да наблюдават отстрани.

Днес обаче обстановката коренно се промени и не е ясно кой и как ще управлява Украйна в близко бъдеще. Най-вероятно Великобритания и Франция ще останат извън подялбата на украинските полезни изкопаеми и няма да компенсират вложените средства. Няма, защото не успяха да нанесатстратегическо  поражение на Русия. Въпреки това те не се отказват и правят отчаяни опити да получат благословията на САЩ за изпращане на миротворци в Украйна и по-точно в посочените по-горе области. Ако се съди по лукавите думи на президента Тръмп, САЩ нямат нищо против, но трябва да го направят самостоятелно. Само че без САЩ те не смеят да го направят и поради това правят опит да въвлекат в миротворчески контингент и други страни, например съгласие за това има от Холандия и Швеция. По всяка вероятност тези страни не само, че няма да получат връщане на изразходваните средства за ВСУ, но ще претърпят и сериозен политически провал.

Вече е факт, че въпросът с украинските природни ресурси, ловко използван от САЩ,  раздели „златния милиард“ на две части. Засега. От по-нататъшните действия на САЩ ще зависи дали европейската му част ще остане цяла или ще започне разпад и в нея. В този аспект е необясним комсомолският ентусиазъм нанашето правителство на всяка цена да въвлече страната в еврозоната, независимо от последствията. А такива неминуемо ще има. Тези дни се появи информация, че страните от еврозоната трябва да спасяват затъналата Франция. Какво пък, защо да не ѝ помогнем? Нали в Отечеството ни всички проблеми са решени и няма отрасъл от народното стопанство, в който нещо трябва да се подобри. Следователно, защо да не изпълним един от заветите на Левски и да помогнем на други страни да постигнат нашето благоденствие?

Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов