Винаги е било ясно, че изборната победа на Доналд Тръмп ще доведе до промяна в курса на американската политика спрямо Украйна. По време на предизборната кампания Тръмп даде съвсем ясно да се разбере, че не се интересува от бъдещето на тази далечна страна и че смята милиардите долари, похарчени за отбрана срещу Русия, за прахосване.
Сега той направи първата стъпка към реализирането на идеите си в дълъг телефонен разговор с шефа на Кремъл Путин: САЩ и Русия се договориха да започнат незабавно мирни преговори. Засега те вървят през главата на украинците – насрочени са срещи между делегациите на САЩ и Русия, както и срещи на високо равнище в Москва и Вашингтон. Путин вече може да мечтае американският президент да бъде до него на ВИП трибуната на Червения площад през май за тържествата по случай победата над нацистка Германия преди 80 години, коментира колумнистът на швейцарския вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг“ Андреас Руш.
Тръмп представя всичко това като важна крачка към мира, но всъщност той просто връчи на врага на Запада престижна победа: Путин е фактически реабилитиран; фактът, че той е най-големият военнопрестъпник на нашето време, вече не се споменава. Нещо повече, действията на Тръмп напълно съответстват на светогледа на Путин: големите играчи поделят властта и сферите на влияние помежду си, а по-малките и по-слабите са просто маневрираща маса. Путин си връща заветното място на масата на световните сили.
Разбира се, за да се спасят човешки животи и да се постигне мир, понякога е необходимо да се седне на масата за преговори с най-злокобните фигури. Но САЩ го правят от позицията на слабост. Само за да накарат руснаците да пожелаят да разговарят, американците капитулират по ключови въпроси. Новият министър на отбраната Пийт Хегсет ги формулира в един и същи ден по време на встъпителното си посещение в Европа: Украйна трябва да се откаже от територия като част от мирното споразумение и не трябва да се присъединява към НАТО.
Освен това САЩ отстъпват в Европа, както поиска Путин преди конфликта. „Ясните стратегически реалности лишават Съединените щати от възможността да бъдат основен гарант на сигурността в Европа“, заяви Хегсет в Брюксел. Това е повратна точка след осем десетилетия на американска доминация в архитектурата на сигурността на континента.
По-конкретно, каза ръководителят на Пентагона, това означава, че САЩ няма да участват в силите за поддържане на прекратяването на огъня в Украйна и няма да дадат на европейците обещания за помощ, ако техните мироопазващи войски попаднат под руски огън. Европа трябва сама да измисли как да се справи с руската заплаха, докато Америка иска да се съсредоточи върху Китай и Тихия океан. Технически НАТО все още съществува. Но без американска подкрепа по основния въпрос на сигурността на континента, цялата структура рискува да се разпадне.
Путин може да се поздрави с това, че американците се съгласяват на отстъпки. Според логиката на преговорите това е само прелюдия и Русия ще постигне много повече. Путин не се задоволява с простото замразяване на конфликта, а изисква още териториални отстъпки, смяна на правителството в Киев и мащабно разоръжаване на украинската армия. Възможно е апетитът му да се е изострил до степен, в която се стреми да подчини цяла Украйна. Американската незаинтересованост и липсата на лидерство от страна на Европа вероятно ще го подтикнат към максималистични искания.
Путин току-що се убеди от първа ръка колко лесно може да бъде измамен Тръмп, който се хвали като „майстор на преговорите“: тази седмица при размяна на затворници Кремъл постигна освобождаването на руснак в американски затвор. Човекът е свързан с режима, измамник за милиарди долари и известен киберпрестъпник. В замяна на това Москва трябваше да даде само една дребна риба – американски учител, попаднал в руската правосъдна система по незначително дело. Това нямаше значение за Тръмп; за него беше по-важно да разгласи освобождаването на заложника като голям успех.
Нетърпението на Белия дом да обяви преждевременно пробив вероятно ще се прояви в по-голям мащаб, в предстоящите мирни преговори. В това обаче се крие и причината за евентуален провал. В крайна сметка Тръмп и Путин имат съвсем различни цели.
Докато американците вероятно биха предпочели бързо прекратяване на огъня, за да могат да преминат към други въпроси, Кремъл е заинтересован да играе за време. Във военно отношение Русия не се нуждае от бързи компромиси. Тя може да продължи да повишава цената на прекратяването на огъня, например като изисква отмяна на санкциите.
В същото време е напълно възможно Путин да се съгласи на временно прекратяване на огъня под претекст за готовност за компромис, но да не даде гаранции за сигурността на Украйна. Резултатът ще бъде фиктивен мир и вакуум в сигурността, в който Русия ще може да нанесе нов военен удар във всеки един момент.
Рано или късно Тръмп ще трябва да осъзнае, че възможностите му да преговаря с Русия са твърде ограничени, за да постигне мир, който да е изгоден и за САЩ. Досега той привличаше вниманието главно със спазването на правилата. Като възможни средства за натиск той използва само икономически инструменти, най-вече идеята за ограничаване на приходите на Русия от петрол.
Путин обаче убедително показа, че може да подчини икономиката на своите властово-политически цели и да подкопае санкциите. Той ще бъде впечатлен единствено от събитията на бойното поле. Засега Тръмп не иска да чува нищо за по-нататъшна американска военна помощ за Украйна, но това би било най-силното средство за натиск, за да накара руснаците да направят компромис.
Не може да се очаква бързо преосмисляне на ситуацията във Вашингтон. За разлика от първия мандат на президента, курсът на Тръмп към умиротворяване не е възпрепятстван от благоразумни съветници или опозиция в партията. Президентът току-що отстрани от длъжност специалния си пратеник за Украйна Кийт Келог, служителят, който преди това най-ясно изразяваше необходимостта от силна Украйна, снабдена със западни оръжия.
Републиканската партия също се характеризира с малодушие и страх от гнева на президента. Преди осем години праволинейно настроените към сигурността политици от партията все още неотклонно вземаха решения за санкции срещу Русия зад гърба на Тръмп, но днес този лагер почти не се чува. Нищо не илюстрира тази промяна по-драматично от гласуването в Сената на номинацията на новия координатор по разузнаването Тълси Габард – откровено прокремълски политик със склонност към конспиративни теории и отличаваща се преди всичко с лоялност към Тръмп.
В „класическата“ Голяма стара партия човек като нея не би имал никакъв шанс да заеме такъв ключов пост. Сега обаче 83-годишният бивш лидер на Сената Мич Макконъл се оказа единственият републиканец, който успя да се престраши да каже „не“.
Европа може да съжалява за повратната точка във Вашингтон, но трябва да я признае за реалност. Това означава, че ще трябва временно да запълни празнината в политиката за сигурност, оставена от Америка. Понастоящем не е ясно как европейците биха могли да се обединят без американското лидерство и военна мощ.
В някои европейски столици изкушението да се продаде на избирателите псевдодипломация или фиктивен мир като решение също ще е голямо. Но ако Европа иска да изгради надеждна основа за сдържане на империализма на Путин, тя не може да мине без увеличаване на военните разходи, стимулиране на отбранителната индустрия, укрепване на Украйна и готовност за изграждане на отбранителни сили за тази страна.
Тя плаща цената за десетилетията на неуспехи и илюзии относно Русия. Жестоката алтернатива е да превърне предполагаемия „мирен континент“ Европа в средище на несигурност в дългосрочен план.
