Meta (компанията-майка на Facebook) обяви промени за модериране на съдържание. Слага край на практиката си за т. нар. фактчекинг – проверка на фактите – дългогодишна практика, въведена да ограничава разпространението на дезинформация във Фейсбук и Инстаграм.

В e-vestnik имаме абсурдни случаи с този фактчекинг, за Тръмп и изборите (виж по-долу обяснено).

Компанията обръща палачинката – преориентира се за президентството на Тръмп. През 2021 г. Фейсбук и Туитър блокираха профилите на Тръмп. Собственикът на Мета Цикърбърг сега казва, че рязко променя стратегията си в отговор на това, което нарича „културна повратна точка“, белязана от изборите.

„Искаме да отменим целта, която направи нашите правила твърде рестриктивни и твърде подтикващи към прекомерно прилагане“, каза в изявление Джоел Каплан, новоназначеният шеф на глобалната политика на Meta.

Какво се виждаше досега при Фактчекингът на Фейсбук? Някой линк, снимка, статус се покрива със сиво и надпис, че фактчекинг е проверил това и то е неверно, има и линк към текст, който доказва фактите. Предлагат ти бутон, все пак да видиш невярното. Българският потребител е виждал такава намеса на модераторите.

Да има или да няма такава проверка и справка?

На пръв поглед е логично да има такава практика, да предпазва от заблуждение. По време на ковида масово се разпространяваха неверни данни за вируса, че ни лъжат, не бил по-различен от обикновен грип, че ваксините убиват, маските дори предизвиквали смърт. Когато става дума за медицински въпроси, разпространението на невярна информация може да бъде смъртоносно.

Така изглеждаше фактчекингът на Фейсбук – закриват ти публикацията и отпращат към статия, която опровергава.

Само че се оказва, че понякога и опровержението може да е грешно.

Още повече като има екстравагантни доктори, които се правят на интересни и търсят популярност. Но премахването на такова съдържание от социалните мрежи засилваше усещането у много хора, че ни лъжат, че са жертва на цензура.

Въпросът е, че фактчекингът може наистина да се превърне в цензура и да отблъсне потребителя на социални мрежи.

Фейсбук усеща, че потребителите натрупват гняв към него

Meta (компанията-майка на Facebook) обяви промени за модериране на съдържание. Слага край на практиката си за т. нар. фактчекинг – проверка на фактите – дългогодишна практика, въведена да ограничава разпространението на дезинформация във Фейсбук и Инстаграм.

В e-vestnik имаме абсурдни случаи с този фактчекинг, за Тръмп и изборите (виж по-долу обяснено).

Компанията обръща палачинката – преориентира се за президентството на Тръмп. През 2021 г. Фейсбук и Туитър блокираха профилите на Тръмп. Собственикът на Мета Цикърбърг сега казва, че рязко променя стратегията си в отговор на това, което нарича „културна повратна точка“, белязана от изборите.

„Искаме да отменим целта, която направи нашите правила твърде рестриктивни и твърде подтикващи към прекомерно прилагане“, каза в изявление Джоел Каплан, новоназначеният шеф на глобалната политика на Meta.

Какво се виждаше досега при Фактчекингът на Фейсбук? Някой линк, снимка, статус се покрива със сиво и надпис, че фактчекинг е проверил това и то е неверно, има и линк към текст, който доказва фактите. Предлагат ти бутон, все пак да видиш невярното. Българският потребител е виждал такава намеса на модераторите.

Да има или да няма такава проверка и справка?

На пръв поглед е логично да има такава практика, да предпазва от заблуждение. По време на ковида масово се разпространяваха неверни данни за вируса, че ни лъжат, не бил по-различен от обикновен грип, че ваксините убиват, маските дори предизвиквали смърт. Когато става дума за медицински въпроси, разпространението на невярна информация може да бъде смъртоносно. Още повече като има екстравагантни доктори, които се правят на интересни и търсят популярност. Но премахването на такова съдържание от социалните мрежи засилваше усещането у много хора, че ни лъжат, че са жертва на цензура.

Въпросът е, че фактчекингът може наистина да се превърне в цензура и да отблъсне потребителя на социални мрежи.

Фейсбук усеща, че потребителите натрупват гняв към него

Един пример от практиката на e-vestnik показва абсурдна проверка на фактите за възпиране на наша публикация. Преглеждайки какво сме пускали по време на изборите в САЩ в страницата ни във Фейсбук, открихме една покрита от „цензурата“ публикация. Това беше кратък статус с карта на САЩ от напълно достоверен сайт, който качва резултатите от изборите в реално време и оцветява съответните щати където печели Тръмп или Камала Харис. Картата, която бяхме сложили показваше часове преди пълните резултати, че Харис води с 226 електорални гласа, а Търмп е след нея с 219 – положение към момента. В текста ни се обясняваше, че това е временно положение и до последно докато не излязат резултати в няколко щата, няма да се знае кой е победител. Тоест – съвсем коректно са показани данните към определен час и обяснения какво се очаква.

Това цензурата на Фейсбук го е покрила със сиво и е написала, че е невярно. И приложен линк към статия, която доказва с проверка на фактите. Погледнахме статията – това беше статия от предишните избори, когато Байдън победи Тръмп. В нея се обясняваше, че сайтове са пускали невярна информация, че Тръмп води. Нищо общо с последните избори. Тоест фактчекингът се прави от някакви ботове, които бъркат тотално.

Загрижените за разпространението на невярна информация казват, че без контрол в социалните мрежи ще доказват, че земята е плоска. То и без друго си има такава асоциация – Flat Earth Society и си имат сайт.

Така решението на Фейсбук предизвиква вълна от спорове. Дали премахването ще отприщи конспирациите за кемтрейлс и др. подобни.

Според практиката на e-vestnik

фактчекингът постига обратен ефект

Хората, изгубили доверие към големите медии, започват да губят доверие и към социалните мрежи. А този инструмент за проверка на фактите може да се превърне в реална цензура.

На предизборната дискусия между Тръмп и Камала Харис имаше двама фактчекъри като модератори, които репликираха няколко пъти изказвания на Тръмп. Тази намеса вероятно е накарала много избиратели да гласуват за него, раздразнени, все едно дискусията е неравностойна, на Харис й помагат. В действителност работа на Харис е да репликира, че Тръмп казва неверни неща. Това е равностойната дискусия.

Свободата на словото не може да се даде само на „правилните“ хора. Тя е за всички, а който отстоява истината, ще изобличава лъжците и конспираторите.

Фактчекингът отпраща към статия в „Ю Ес Ей тъдей“, която се отнася за предишните избори Тръмп-Байдън. С това опровергават публикация

в страницата на e-vestnik във Фейсбук за изборите Тръмп – Харис. Пример как фаткчекингът може да се превърне

в цензура, налагана напълно погрешно от ботове.

Автор:

Иван Бакалов