В началото ще кажа, че лично моето отношение към Българската православна старостилна църква (БПСЦ), която Върховният касационен съд разпореди да бъде регистрирана като самостоятелно вероизповедание, е определено отрицателно.
Което обаче не означава, че аз съм против регистрацията ѝ. Всеки има право да изповядва своята вяра, дори ако в нея има заблуди. Вярата въобще следва да е свободен избор на личността.
Да, от чисто църковна гледна точка БПСЦ следва да се определи като разколна група, каквато тя е от 1993 г., когато обяви, че се отделя от БПЦ и си постави за предстоятел дотогавашния асистент по класическа филология в СУ Росен Сиромахов, ръкоположен като епископ Фотий от т.нар. „Синод на противостоящите“ в Гърция. По-нататък ще се опитам да обясня своето отрицателно отношение към БПСЦ, но веднага ще кажа, че този мой текст представлява на първо място отговор на абсолютно глупавите реакции, които последваха това решение на ВКС от страна на определени политически лидери, партии и „експерти“.
Първи и най-гръмогласен, разбира се, бе абсолютният аналфабет в църковната сфера, видният „копейкоброец“ Костадин Костадинов, който в почти половинчасово видео-излияние ни поднесе всичките си, вече банализирани, конспиративни „опорки“, според които до решението на ВКС се било стигнало след натиск от страна на „настоящия ни поробител – Вашингтон“ (и посолството му у нас). То представлявало, видиш ли, „отмъщение“ на „антиправославния Запад“ и на „родоотстъпниците ни“ за неочаквания от тях „благословен“ избор на българския патриарх Даниил. Разбира се „Вашингтон“ и в този случай, както прави във всичките си демарши срещу „традиционната ни православна вяра“, бил действал чрез своя „агент“ Константинополския патриарх Вартоломей, изконния „фанариот“, който продължава да иска да ни постави, както някога, под „духовно робство“. Ето защо – обеща на „богодарувания ни патриарх Даниил“ видният „копейкоброец“ – неговата партия „Възраждане“ веднага след Нова година ще внесе (и вече е внесла) в НС законопроект, с който единствена църква, съдържаща в наименованието си прилагателното „православна“ у нас може да бъде само БПЦ-БП. Разбира се, Костя ни предупреди, че това едва ли ще бъде последният опит на „Вашингтон“ да нанесе удар на „родното ни православие“, но ни успокои, че „Възраждане“ остава на стража…
Ден-два по-късно „православна ревност“ – пак срещу „посегателствата на Запада“ – заяви и, както ни е известно защитавалата в цялата си (болшевишка) история „християнската вяра“ БСП, а след това научилият да целува усърдно владишките панагии Бойко Борисов се срещна лично с патр. Даниил (разбира се, направи си и снимка с него) и също го увери, че ГЕРБ-СДС внасят свой законопроект за гарантиране на „единствеността“ на БПЦ-БП (за да не би дивидентите да отидат при „Възраждане“). Че няма да се съобрази с решението на ВКС, без да се замисля, че това е в скандално противоречие с разделението на властите у нас, обяви и служебното правителство на Д. Главчев. Като капак на всичко онзи ден определена група синодали прие и президентът Р. Радев, изръсвайки куп глупости, че БПЦ-БП била гарант за „националното ни единство“ и дори – „суверенитет“. Наистина невероятна суматоха около Църквата в самото навечерие и след Нова година! И голямо объркване и недоумение сред широката ни, църковно неориентирана публика: собствено каква опасност за „родното ни Православие“ представлява въпросната БПСЦ: тя „поделение на Вашингтон“ и „фанариота от Константинопол“ ли е, както излиза от острата реакция на К. Костадинов, или пък е ново опасно „русофилско гнездо“, както заподозряха малко по-добре запознатите с нейния профил и история журналисти, виждайки и ревността на „евроатлантика“ Борисов.
Княжеският девически манастир „Покров Богородичен“
Всъщност, драги ми Костя, образуванието наричащо се БПСЦ, както отбелязах в началото, съществува у нас от началото на 1993 г. (т. е. от вече 32 години) и съществува, независимо че не е регистрирано. Какво собствено представлява то (с което ще започна да обяснявам и собственото си отрицателно отношение към него)? Направо казано – крайно зилотска, маниакално зилотска общност, при това, пак за сведение на Костя – крайно, крайно антизападно настроена. Неговото родоначалие – за сведение пък на незапознатите – е девическият Княжески манастир „Покров Богородичен“, създаден малко след 09.09.1944 г. от руската (белоемигрантска) общност в България, която до 1945 г., ръководена от архиеп. Серафим Соболев, принадлежи към „Руската православна църква зад граница“ (РПЦЗ), а след тази година, в негово лице се присъединява към РПЦ-МП, като монахините от Княжевския манастир са под юрисдикцията на БПЦ.
В началото те са силно тормозени от комунистическата власт у нас, но впоследствие (очевидно и след намеса от Руската православна църква) гоненията срещу тях спират и до 1989 г. манастирът в Княжево бе едно от малкото места, в които имаше неконтролиран открито от тайните служби църковен живот. След приемането от БПЦ на т.нар. „новоюлиански църковен календар“ в началото на 1968 г. обаче в Княжевския манастир се уединяват двама дотогавашни преподаватели в Софийската духовна академия, архимандритите Серафим Алексиев и Сергий Язаджиев, които не приемат календарната реформа и постепенно превръщат Княжеския манастир (и дотогава с подчертано консервативен дух) в старостилско средище, отчуждено от „новостилната БПЦ“ (но без да прекъсват общението си с нея). Другата основна причина за все по-дълбокото отчуждаване на Княжевската общност от (както я наричаха) „официалната“ Българска православна църква бе заклеймяваният от тази общност „икуменизъм“, на който се били отдали повечето от останалите „официални православни църкви“, т. е. политиката на различни опити за сближаване с другите християнски изповедания (протестанти, англикани, католици), включваща срещи, разговори, дебати (но не и евхаристийно и молитвено общение) с тях.
С две думи, още тогава старостилната общност на манастира в Княжево бе развила един – нека ме чуе добре К. Костадинов – особено подчертан, почти маниакален антизападен дух – антикатолически и антипротестантски до степен, че като отстъпничество бяха определяни дори фотографиранията (на богословски научни конференции) с католически кардинали и епископи. И (не по-малко важно) за основен противник, обвиняван за „предателството срещу истинното Православие“ бе определян… Константинополският патриархат. Почти митологизирана демонична фигура за старостилците още тогава бе живелият в началото на ХХ в. Константинополски патриарх Мелетий (Метаксакис) първи въвел т. нар. „новоюлиански църковен календар“, който, доколкото съобразява неподвижните църковни празници с реформирания през ХVІ в. в Рим „Григориански календар“, представлявал недопустимо „отстъпление“ от Православието (от „светоотеческия календар“). Но и следващите Константинополски патриарси са за старостилците основните вдъхновители на постепенната „пълзяща апостасия“ (отстъпничество), на недопустимия „модернизъм“ в Православната църква, на нейното отваряне към „погубващия я Запад“.
Всичко това (заедно с едно наистина „белоемигрантско“ русофилство) цареше в общността, образувала се около Княжевския манастир до 1993 г., когато месеци преди смъртта на дотогавашния ѝ оглавител архим. Серафим Алексиев, тя обяви, че се отделя и формално от БПЦ и се присъединява към т.нар. „Синод на противостоящите“ в Гърция, където бива ръкоположен споменатият вече епископ Фотий (ръкоположен по-рано, през 1988 г. пак там за „таен“ дякон и презвитер). Всъщност от този момент възникналата вече и формално БПСЦ започва открито да изповядва своята доктрина: че „официалната“ БПЦ-БП е паднала във „всеереста на икуменизма“, че първа стъпка към нея е „отстъплението от единствено правилния светоотечески Юлиански календар“ и все по-задълбочаващият се „модернизъм“. От 2015 г. (тоест след обединението на „Синода на противостоящите“ с още по-радикалната старостилска „Църква на истинно православните християни“ в Гърция) БПСЦ вече открито твърди, че тайнствата, извършвани от БПЦ са недействителни и нейните членове са лишени от благодат.[1]
Това обаче са само официално заявените доктринални различия на БПСЦ с „официалната православна църква“ в България. От нейните членове отдавна се изповядват и цял ред (налудно конспиративни теории): за това, че съвременният свят се управлява от „тайно световно правителство“, поставило си за цел да унищожи християнството (собствено Православието), да ни запечати (чрез баркода, поставян на всички стоки, които купуваме) с „печата на антихриста“ и т.н., и т.н. И всичко това, повтарям, се е наченало от „купения“ от антихристовите сили Константинополски патриарх Мелетий (Метаксакис), когото продължават да следват и всички негови приемници, а заедно с тях и предстоятелите на „официалните православни църкви“.
Вижте следователно колко бездънно неориентиран в неотдавнашните си изявления срещу БПСЦ е горкият Костадин Костадинов. Та онези, от които се е заел да защитава „родната ни църква“, изповядват… почти същото, което и неговата политическа партия „Възраждане“, а също – от поне 15 години и конспиративни елементи от идеологиите на руския („православен“) фашизъм в Москва.
И ето: тук идва първото основно нещо, което бих искал да подчертая с този свой текст. Там е работата, че ако споменатите по-горе маниащини доскоро се изповядваха от собствено маргиналната общност на българските старостилци, то днес постепенно – и без нужната реакция от страна на свещеноначалието на БПЦ-БП – те са станали „общи места“ за „вярата“ на немалък брой нейни собствени „чеда“. Хвърлете поглед например към книжката на „богослова“ Георги Тодоров (чест гост в предаването на БНТ „Религията днес“) под заглавие „Православната църква в предпоследните времена“. Ако (като мен) бяхте запознати по-рано с доктрините на старостилците, веднага бихте видели, че в тази книжка те са възпроизведени почти едно към едно, но вече от „верен син“ на БПЦ-БП. Вижте какво пише и „благочестивата православна християнка“ Велислава Дърева и още много и много „благочестиви братя и сестри“ от БПЦ във ФБ форумите за Константинополския „фанариот“ Вартоломей; вижте какви ги дрънка до оня ден нямащият понятие от Православие (но днес поучаващ „своите кръщелници“) Иван Стамболов-Сула и ще се уверите, че „митологиите“ на старостилците отдавна са станали сърдечна „вероизповед“ и на много от членовете на БПЦ-БП. Разликата между тези „наши“ православни и довчерашните старостилци от БПСЦ е, че първите вече имат като „спасителен антагонист“ срещу настъплението на „антиправославния модернизъм, икуменизъм, глобализъм, фанариотство и апостасия“… Русия, тоест единствената от „официалните“ православни църкви, която не се е поддала на всеобщото „вероотстъпничество“.
Но ето защо и недобре запознатите с духа на БПСЦ наши (демократични) журналисти също нямат особено основание да се безпокоят, че тъкмо нейното регистриране ще усили пък „православното русофилство“ у нас. Наопаки, нашите старостилци днес биха могли да си позволят дори да се самостилизират като „русофоби“ на фона на захлипващото се путинопоклонство, развило се в средите на БПЦ-БП. А глупавата ревност на Костя Костадинов, обявяващ ги за „агенти на Вашингтон“ и на „фанариота Вартоломей“ би могла дори зорлем да ги препоръча като… антифашистка църковна групировка в България.
Второто важно нещо, което бих искал да заявя с този свой текст, касае позицията на Св. Синод на БПЦ-БП (на която принадлежа) в разгорялата се политическа суматоха във връзка с решението на ВКС. Не вижда ли – ще попитам (разбира се, смирено) – Светият ни Синод, че включвайки се (с обширното си „Становище“) в създадената всъщност за чисто политическите цели на К. Костадинов, на БСП, на Бойко Борисов и Румен Радев шумотевица около регистрацията на една маргинална общност, тя се позиционира твърде конфузно за себе си в настоящата обществена политическа ситуация? Не казвайки и дума във връзка с глупостите, изречени от Костя Костадинов за „Вашингтонския заговор“, от който се е заел да го брани, не вижда ли Синодът, че се озовава – поне за външния поглед като… съгласен с тях? Като съгласен с конспиративните му „опорки“, че в дъното на решението на ВКС стои „фанариотът от Константинопол“ (с чиято църква впрочем БПЦ-БП е в евхаристийно общение)? А не вижда ли, че притичвайки да си направи „благодарна“ снимка с решения да защити „единствеността“ на БПЦ Бойко Борисов, че самоопределяйки се в становището си ни повече, ни по-малко като „естествено правно явление“ БПЦ действително се поставя в положението на „официална“ (и даже – официозна, „казионна“) църква, както открай време я клеймят старостилците, а това никак не я препоръчва на онези, които е призвана да привлече към себе си. Щом тази църква приема да бъде законодателно уникализирана от „Възраждане“, от БСП, от вездесъщия Бойко Борисов и от Румен Радев – ще си кажат немалко, все още нецърковни хора – то ние пък ще се приобщим към „репресираната“ от тях, към онази, за която някой си Главчев и сие отказват да се съобразят с решението на съда!
И накрай ще попитам: необходимо ли е наистина на БПЦ да утвърждава гарантираната си ex lege позиция, като се противопоставя на регистрацията на маргинална група и почти благодарно приема конфронтирането си със съдебната власт в България, което, за своите користни цели, ѝ организират сили, по отношение на които обществото ни (т. е. настоящото и потенциалното ѝ паство) е силно разделено? Та ако тя има наистина самочувствието на „традиционно изповедание на българския народ“ и пази достойнството си на такова, не би ли било много по-мъдро, ако чисто и просто ни уведоми, че с решението си ВКС дава разрешение за регистрация на една отдавна известна ѝ разколна група, за чиито „токсични“ възгледи тя сега уведомява още веднъж своите пасоми, като ги съветва да не влизат в общение с нея. Толкоз. Нима Гръцката автокефална архиепископия вдига или е вдигала чак такъв шум за съществуващите от много десетилетия на каноничната ѝ територия старостилни „синоди“, нима Румънската патриаршия изисква законодателното си ограждане от аналогичната на нашите старостилци „Румънска старостилна църква“? Вместо да се защитава – чрез държавата, чрез лидери на противоречиви политически партии – от отнемащата ѝ „монополното“ положение група на БПСЦ, не е ли по-важно БПЦ да се заеме с освобождаването си от навлезлите (и все по-дълбоко навлизащи) в нея отровни плодове на старостилството? А ако е права (а тя е права), че на една канонична територия не може да съществува повече от една църква, самоопределяща се като православна, нека се погрижи най-сетне да премахне историческото недоразумение, наречено „Руско подворие“ в центъра на София, което формално е под юрисдикцията на БПЦ-БП, но чийто предстоятел задължително се назначава от Москва[2], а правото да заключва и отключва този храм си е присвоила като негова стопанка посланичката на Русия г-жа Митрофанова.
________________
[1] Вж. по-подробно за това в статията на Алексей Стамболов (2015) ‘Старостилният разкол у нас – минало, настояще, бъдеще’, Academia.edu [Preprint]. Available at: https://www.academia.edu/10504413/СТАРОСТИЛНИЯТ_РАЗКОЛ_У_НАС_МИНАЛО_НАСТОЯЩЕ_БЪДЕЩЕ (Accessed: 28 December 2024).
[2] И: това си заслужава да се провери – дали все още богослужението се извършва на антиминс, подписан от руския патриарх (както се служеше допреди десетина години). Това е ултимативен знак за юрисдикционна принадлежност.
