Равноотдалечена, взаимно приемлива, не ярко партийна фигура - около тази формула може да се събере мнозинство за избор на премиер. Веселин Стойнев вижда три обещаващи кандидатури, две от които са напълно реалистични.
От удачната фигура за премиер зависи в голяма степен дали България ще има редовно правителство и колко устойчиво би било то. Гражданите си дават ясна сметка, че тежката политическа криза, поляризацията и фрагментацията, довели страната до състояние на неуправляемост, могат да бъдат преодоляни чрез баланс между компромиса и отговорността.
Така можем да разтълкуваме данните от последното национално представително проучване на „Маркет линкс“, според което 49% от българите смятат, че министър-председателят трябва да е надпартийна фигура, а 32% - силно изразена партийна личност. Т.е. мнозинството залага повече на балансиращия политически компромис, но също значителна част от хората предпочитат ясната политическа отговорност.
Никой партиен лидер не може да е премиер
От партийно-политическата конфигурация на силите е ясно, че премиерът не може да е партиен лидер. На първо място, това не може да е лидерът на първата сила Бойко Борисов, защото трите му потенциални партньори - ПП-ДБ, БСП и ИТН - категорично са заявили, че не го искат. Огледално, това изключва и възможност премиер да е лидерът на някоя от останалите три формации, още повече, че при тях лидерството е раздробено.
Самият Борисов вече не поставя категорично условието той да е премиер, а ярките политически фигури сред мъжете от първия ред на ГЕРБ вече са изхабени с премиерски опити. Даниел Митов получи и върна проучвателния мандат за кабинет през август 2021 г., Росен Желязков пък бе далеч от мнозинство в пленарната зала през юли 2024-та. А Томислав Дончев винаги е бил в сянката на втория, който не може да си позволи да се окаже заплаха за първия с такъв пост. Сред новоизгрелите дами в партията на първия ред Рая Назарян има твърде малък политически опит, а и бе на път да формира срещу себе си алтернативно мнозинство в предишния парламент. Отделно, че подозрителността на ПП-ДБ към свързани по един или друг начин с Делян Пеевски мъже и жени в депутатската група на ГЕРБ е със силата на императив, подобен на този Борисов да не е премиер.
Управленски опит в социалната сфера и ключов партиен комуникатор
Сред дамите в партията на Борисов обаче фигурата на Деница Сачева има по-плътен управленски образ, с опита ѝ на зам.-министър и министър в трите сектора на голямата социална сфера – здравеопазване, образование, социална политика. Тя е и сред основните комуникатори на ГЕРБ в предизборни кампании и медийни изяви по общи политически въпроси. Самият Борисов пък има подчертан афинитет да издига на формално по-високи постове от неговия жени (Цецка Цачева, Десислава Атанасова, Мария Габриел, Рая Назарян) - сякаш кавалерски преодолявайки проблема за потенциално лидерско съперничество.
Деница Сачевa е била социален министър в един от кабинетите на Бойко Борисов Снимка: BGNES
ГЕРБ, след като отстъпи за лидера си, като първа политическа сила трудно би се отказала да излъчи свой представител за премиер. Другите три формации в потенциалната коалиция обаче настояват за неутрален кандидат за шеф на изпълнителната власт, а към този вариант, както стана ясно, имат предпочитание и по-голямата част от гражданите. Тази неутралност във формулировките на ПП-ДБ, БСП и ИТН има различни изражения – равноотдалечен, взаимно приемлив, непартиен, не ярка политическа фигура.
Българският "Марио Драги" е жена, но тя не е на дневен ред
Идеалният вариант за тази конструкция е човек с много голям авторитет, натрупан в международна кариера, който не само не е част от вътрешно-политическите противоречия, но и с личния си професионален капитал би могъл да ги тушира. Такава фигура е Кристалина Георгиева, която тъкмо започна втория си мандат на управляващ директор на Международния валутен фонд. Освен това партийните противоречия рано или късно избуяват отново и такъв авторитет, като бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги, който оглави правителство на единството в Италия, не след много дълго загуби парламентарна подкрепа.
Евроатлантически и десноцентристки равноприближен кандидат
По-реалистичният вариант е за премиер, който е генеалогично свързан с първите две политически сили, но не е участвал по никакъв начин в актуалните противоборства между тях и не е бил дори формална част от някоя от тях. Такъв например е профилът на Надежда Нейнски. Тя е знаково лице на формацията, чиито идейни и електорални наследници са ПП-ДБ. Беше външен министър в кабинета на Иван Костов, бе лидер на СДС и вицепрезидент на ЕНП. При управлението на ГЕРБ пък бе посланик на България в Турция. Със своя ясен евроатлантически и десноцентристки профил може да е спойка между ГЕРБ и ПП-ДБ, а със своя богат управленски и дипломатически опит би била адекватна за поста. Отделно след личните контакти на премиера Борисов с Ердоган, със своите Нейнски също може да е пряк мост към Турция, ставаща все по-ключова държава при кризите с Украйна и Сирия. С две думи, Нейнски е едновременно равноотдалечена, равноприближена и надпартийна фигура за първите две формации, от които зависи ще има ли изобщо кабинет.
Надежда Нейнски беше външен министър в кабинета на Иван Костов Снимка: BGNES
Не е за пренебрегване обстоятелството, че предложените два възможни (а и нереалистичният с Кристалина Георгиева) варианта за премиер – на ярка партийна фигура в лицето на Деница Сачева, или на взаимно приемлива непартийна фигура в лицето на Надежда Нейнски, са на жени. Което самó по себе си може да изиграе ролята на символен капитал на нацията за излизане от кризата, предизвикана от мъжка политическа импотентност.