Забелязахте, че казах „постният“, а не „постната“, с което носталгично поставих „вечер“ в мъжки род, както е било и както личи от популярния израз „добър вечер“.
Както впрочем и в „бъдни“, а не „бъдна“ вечер. От почит към старите времена. Точно както в италианския език „банка“ днес е в женски род, но е била в мъжки и май само банката на Сицилия все още е в мъжки род, за да подчертае колко е стара. В испанския обаче всички банки са все още в мъжки род. Та, казвам това, защото е хубаво в определени моменти да отдаваме почит към старината и да се правим, че все още не сме скъсали окончателно с нея.
През целия месец на Рождественските пости набожни консерватори снимат чинии с мръвки и ги публикуват в Интернет, сякаш е много важно да знаем какво ядат, къде го ядат и с кого го ядат. Когато обаче наближи Бъдни вечер (както е в момента) лайфстайл медиите започват да ни ограмотяват какви постни манджи да сложим на трапезата, колко на брой, четни или нечетни и прочее.
Смешното е, че е под въпрос дали точно тази вечеря трябва да е постна или се получава така, че мнозина не са постили, когато е трябвало, но с настървение и пиетет към традицията сядат да постят, когато може би не е нужно.
Казвал съм го на свещеници, но и те вдигат рамене. Вижте, 24 декември е последният посетен ден, 25 вече не е, тогава е прасето и всичко останало. Обаче стои въпросът тази постна вечеря, на която броим ястията и гасим лампите, сякаш електричеството все още не е изобретено, тази (този) вечер на коя дата се пада – на 24 или на 25?
От гражданска гледна точка е ясно – датите се сменят в полунощ. Но от църковна съвсем не е така. От вечернята служба започва следващият ден и това е така, защото в Библията нощта е първа в денонощието, а денят е след нея. Вижте какво пише в „Битие“: „Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ. Биде вечер, биде утро – ден един“ (Бит. 1:4,5).
Тоест, ако постната вечеря, на която всички, разкъсвали до този момент пържоли, домакини пресмятат бройката на постните блюда, се случва след 17-18 часа, то от църковна гледна точка тя е не в 24, а в 25 декември, когато вече не се пости. Забавно.
Разбира се, има си традиция, която е част от Преданието. Например вкъщи, когато кадим на Бъдни вечер, всеки си изважда портмонето за „берекет“. Това даже не е и суеверие при нас с неговите пра-правници, а уважение към паметта на моя дядо, който също не го правеше от суеверие, а заради паметта на той си знае кого. Така че няма лошо в броенето на постните манджи в навечерието на Рождество, дори и да не си постил преди това. Просто е добре да не забравяме, че покрай тях, покрай елхичките и гирляндите, покрай подаръците и купоните, честваме и края на проклятието и раждането на спасението. Всяка година се връщам към един цитат на Честъртън от „Немия вол“, книгата му за св. Тома Аквински:
„Рождеството не е просто повод за весела компания. Не е само индуистко мирно събиране, нито само скандинавско зимно пиршество. В Рождество Христово има нещо дръзко – нещо, което прави резките камбани в полунощ да звучат като славните оръжия в току-що спечелена битка“.
Важното е при никакви обстоятелства да не преставаме да се замисляме. Светли и благословени празници! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
