Да сменят ли името на площад „Св. Александър Невски“? Караницата вече започна. Синодът на БПЦ е против, това било „историческо място“. Да погледнем чуждия опит в смяната на имена на площади…

Прочутата Триумфална арка е нещо сакрално за Париж и Франция. И е като събирателна (начална) точка на 12 булеварда. Те се събират (или започват от нея) като лъчи на звезда. Затова и площадът отначало се е казвал „Етоал“ (звезда). Сега се казва площад „Шарл Де Гол“. Кръстен е така през 1970 г. след смъртта на националния герой, лидер на съпротивата и премиер на Франция в трудни години. Голистите са част от политическия пейзаж на Франция дълго време. И имат своите политически противници. Затова и поради нежелание за промени на исторически имена, години наред е имало съпротива срещу новото име на площада. Драскали са по табелите името на Де Гол. Спирката на метрото наблизо и сега се казва „Етоал – Де Гол“. Но площадът постепенно приема новото си име. Промяна на едно исторически сложило се име, което идеално е подхождало на площада, без да има политическо съдържание или някакви исторически нюанси, свързани с друга страна.

Тия дни се надигат спорове дали да се смени името на площад „Св. Александър Невски“. И веднага избухва съпротива. Някой чул-недочул мисли, че искат да сменят името на храма-паметник. Не, само на площада. И е основателно. Българските национални герои са по-скромно представени по централните софийски улици и площади от руските императори, графове и светии.

На отец Паисий Хилендарски например е кръстена малка улица. На човека, поставил основите на българското Възраждане. Той е канонизиран за светец от Светия синод през 1962 г. Трябва да се изписва като „Св. Паисий Хилендарски“. Името идеално подхожда на площада с храма паметник. Не е същото като предложението да се смени националния празник 3 март с 24 май. Тук смисълът е различен, а освен това храмът си остава „Св. Ал. Невски“, площадът приема българско историческо име.

От северозападна страна на храма е и единственият паметник, скулптура в цял ръст, на Паисий Хилендарски. Дело е на скулптора Михаил Симеонов от 1965 г. Симеонов спечелил конкурс за скулптурата, но Тодор Живков не я харесал, показал рязка неприязън към скулптора и на среща с него. Поради това тя била сложена отначало на друго място. След което отхвърлили и други проекти на Симеонов, вече спечелени с конкурс. Тогава той заминава за Тунис, за където получил разрешение. Оттам бяга в САЩ. През последните 50 години е живял и работил в Ню Йорк и Роуд Айланд, умира на 92 години през 2022 г. Негова скулптура е поставена пред сградата на ООН в Ню Йорк (виж тук).

Скулптурата на Паисий Хилендарски до храма „Св. Александър Невски“ има нужда от оформяне на фон зад нея

от камък и на плочника отпред. Снимка: Регистър на паметниците

По-късно скулптурата на Паисий все пак е преместена от първоначалното си място и разположен до храма благодарение на намесата на Светлин Русев, който в онова време е ходатайствал за различни творци, които са имали проблеми.

Площадът около храма да носи името на Св. Паисий Хилендарски е адекватно предложение.

Светия Синод не е съгласен да се преименува площада. Но той няма думата по въпроса, стопанисва храма, а не площада. Това е работа на общинския съвет на София.

А от синода се очаква да покаже по-голямо уважение към българските светци, не към руските.