Близо 500 години правният (тоест юридически) термин за педерастия в Англия е buggery. Да ви звучи случайно като „българи“?
Не, не е случайно.
В продължение на векове разговорните термини bugger и buggery се отнасят за хомосексуалисти и хомосексуална активност, особено анален секс. През 1533 г. парламентът на Англия по време на управлението на Хенри VIII приема т.нар. Buggery Act 1533 и за близо 5 века това е причината да пращат на бесилото набедените в содомския грях.
Терминът е навлязъл в западноевропейската употреба през дванадесети и тринадесети век във връзка с различни дуалистични ереси, започнали в България. Така bugger или старофренското bougre може да се е развило от Bulgar или, алтернативно, от Bogomil, ерес, развила се в България в началото на десети век. Какви са ги вършили богомилите,
че се е пръкнало такова (срамно) прозвище за страната ни, историците не казват.
Или поне българските – от страх да не ги набедят в антибългарщина и други смъртни грехове, неупоменати в църковната литература.
Мълчат и всичките нискочели и дебеловрати примати, както и две-три полуизкуфели бабички, които снощи решиха да разиграват псевдопатриотични зулуми и да лишат граждани на Републиката от правото да посетят културна институция – само защото са решили, че в още несъстояла се премиера в Народния театър
е възможно да има обидна за българите фраза, две или три.
Предполагаемата обида е, че българите не се къпели редовно (преди стотина година). Голяма обида, няма що – всеки, който е ползвал градския транспорт в знойните летни дни, отлично знае, че дори сто години по-късно хигиенните навици на българина не са се променили кой знае колко и не са нещо, с което трябва да се гордее. В трамвая вони на всичко друго, но не и на къпани българи.
Смрадливи, но пък много чувствителни и обидчиви!
Но да продължим „обратната“ история, в която българите са главният герой.
Името на богомилското движение е bulgarus на латински (което означава „българин“) и включва павликяни, катари, патарени и албигойци. То става boulgre, по-късно bougre на старофренски означава „еретик, предател“. Той навлиза в немски като Buger, което означава „селянин, тъпак“ (и преминава в английски като bugger), а френският термин също навлиза в староиталиански като buggero и в испански като bujarrón, и двете в значението на „содомит“, тъй като се предполага, че еретиците подхождат към секса (както към всичко останало) по „обратен“ начин.
Богомилите били дуалисти – вярвали, че Бог има две рожби: Сатана и Христос. Техните вярвания могат да бъдат свързани с манихейските секти от късната античност. Към средата на дванадесети век в Европа съществуват множество еретически секти, подобни на богомилите, включително албигойците и катарите. Християните, особено лидерите на Римокатолическата църква, свързват тези ереси с „нетрадиционни“ сексуални практики, особено содомия. Още в средата на единадесети век, в Liber Gomorrhianus (Книгата на Гомора), теологът Петър Дамян свързва хомосексуалните действия с ерес и делата на дявола.
Дедо попе, ти охули ли „антибългарщината“?
Връзката между ереста и секса води до хомосексуални актове, особено анално проникване. Неслучайно църковните лидери клеветят враговете си като поклонници на содомията. Вариации на думите buggery и bugger, указващи анален полов акт и тези, които го практикуват, се срещат в романските езици, например buggerone на италиански и bugarón на испански. Думата продължи към венецианския италиански като buzerar, което означава „да извършваш содомия“, навлиза отново в немския като Buserant и преминава в унгарски като buzeráns...
Е, да се готвят ли посолствата на Обединеното кралство, Франция, Италия, Испания, Германия, Унгария и пр. за „мирни“ протести? Или да се направим, че не сме се обидили чак толкова...
