Подправени бюлетини, надписани гласове за определени партии, вотът за една партия се приписва на друга, на места записите от броенето на бюлетините изобщо ги няма...
Това са все изборни нарушения на последния парламентарен вот на 27 октомври, които бяха хванати от записите на камерите по време на броенето на бюлетините за вота. Към момента обаче сякаш нито едно от тях няма да има последствия.
Един от особено неприятните изводи от изборите от миналата неделя е, че на места в страната секционните комисии си правят каквото си искат, подменяйки на практика вота.
А ЦИК, подобно Пилат Понтийски, предпочита да си измие ръцете. Пред "Дарик" днес говорителят на Централната избирателна комисия Росица Матева заяви, че видеонаблюдението от броенето на бюлетините в комисиите не можело да послужи за промяна на резултатите в конкретните секции, само за наказание на членовете.
Предстои да видим дали прокуратурата ще се сезира за тези случаи, тъй като по Наказателен кодекс подобни игри в секционните комисии се разглеждат като престъпление, за което се лежи в затвора между 1 и 5 години.
До момента реакция обаче оттам липсва.
Темата е особено чувствителна, след като една партия остана извън парламента заради 20-30 гласа. На фона на тази нищожна разлика обаче се появяват случай след случай за изборни нарушения, записани на видео и качени в сайта на ЦИК.
Подобно нещо руши цялостно доверието в демокрацията, разпалвайки още повече съмненията, че някой там може да си позволи да купи изборите.
Парадоксалното е, че решението на този проблем стои изцяло пред очите ни, но след една особено агресивна дезинформационна кампания, то беше оставено настрани - машинното гласуване.
След като месеци наред политици и говорещи глави си играха да говорят за "ала-бала с машините", цитирайки тези думи под път и над път, без изобщо да обяснят как работи въпросното "ала-бала" (а експерти обясниха, че на практика няма как да се "хакне" машинното гласуване), то остана само като опция, при това осакатена.
Машините за гласуване бяха превърнати в принтери на бюлетини и толкова.
Вотът с машина обаче може да даде двустранна гаранция, че секционните комисии няма да могат да манипулират вота на гражданите.
От една страна са хартиените разпечатки, които всеки избирател може да види при гласуване. От друга е паметта на машините, в която се запазва всеки един подаден глас, а в края на деня се вади една крайна разпечатка с всички данни за вота, подаден през устройството.
Сравнението между двете показва дали и как някой се е опитвал да мами.
Машините се настройват и проверяват от експерти на ЦИК и "Информационно обслужване". Кодът за тях се извлича пред очите на представители на политическите сили, участващи в изборите (поне тези, които имат желание да присъстват).
Те не дават празни или невалидни бюлетини, не могат да се подправят от хитри членове на секционната комисия, а при опит да се скрият някои бюлетини, разпечатката от паметта на устройството показва колко и какви гласове са били подадени през деня.
Да не говорим, че целият процес по отчитането на вота се случва в пъти по-бързо и чисто.
И да, ако дадена машина се счупи, както видяхме в неделя, че се случва на доста места, тогава традиционната хартиена бюлетина е опция. Но тя е "План Б".
Страхът от машинното гласуване беше създаден изкуствено, именно за да може да се заложи повече на гласуването на хартия. Измамите с нея се случват просто в пъти по-лесно.
И това се видя много ясно на последните избори.
Затова е най-добре като общество да се замислим: Кое представлява по-голяма заплаха - някакви имагинерни манипулации по машините, които никой досега не е успял да обясни как се случват, или чистият тарикатлък с драсканици по хартията, който можем да види директно на сайта на ЦИК?
