Не е фокус, а нови политики. Дефицитът ще се свие, но с цената на огромни жертви и екзотични данъци

Не е фокус, а нови политики. Дефицитът ще се свие, но с цената на огромни жертви и екзотични данъци
  • Публикация:  classa***
  • Дата:  
    29.10.2024
  • Сподели:

Когато на 14 септември 2012 г. написах, че правителството подготвя облагане на доходите от лихви по депозити Симеон Дянков се ядоса и даде интервю за друго издание, където каза, че такова нещо няма. Месец по-късно сам внесе проектозакон, включващ облагане на доходите от лихви.
Днес нещата около бюджета са много по-ясни от тогава, защото не става дума дали нещо ще се направи, или не, а за обективна реалност и предоппределеността на дадени процеси.

Да, бюджет 2025 може да приключи с дефицит под три процента спрямо брутния вътрешен продукт. Това ще стане с промени в политиките. И на практика ще означава, че държавата ще оперира в по-раазлична среда. И тази среда няма да се промени, защото сме искали промяната, а ще се промени, за да обслужи операцията по най-мащабното в последните 27 година спасяване на публичните финанси от крах.

Ето какви са обсъжданите промени в политиките

- Замразяване на повишенията на държавните заплати

- Повишаване на осигурителната тежест за първия стълб с до пет процентни пункта

- Вдигане на ДДС – с до пет процентни пункта

- Отмяна на преференциалните ДДС ставки

- Вдигане на акцизите

- Нов акциз върху вредните храни

- Допълнително облагане на личните доходи за лица, които изкарват повече от 200 000 лева годишно. На практика това е отмяна на плоския данък

- Данък върху свръхпечалбите на финансовите институции и телекомите

Част изброеното е идея на Министерство на финансите. Друга част е поискана от синдикатите, а трета от работодателските организации. Няма значение дали Министерство на финансите ги припознава или не, щом ги е приело за обсъждане и дори е остойностило ефектите им, означава, че тези мерки са на масата. Всички те вещаят сериозна промяна в политиките и ако дефицитът в бюджет 2025 се овладее благодарение на тези мерки, ще се окаже, че това е извънредно промяна във фискалната ни политика.

Мерките може да се комбинират по два начина. Масови, които засягат всички – ДДС, осигуровки и акцизи. Така няма да има риск от съсловни протести. Другият вариант е да се премахнат ДДС преференциите, да се замразят заплатите и да се рискува с протести от ресторантьори, учители, лекари, и служители от системата на МВР.

Само за справка - вдигане на ДДС за решване на проблема с дефицита не е предприемано от 1996 година.

Сега стана ли ясно от какъв разговор се измъкнаха политическите партии в седмиците от пресконференцията на която Людмила Петкова опита да съобщи, че имаме проблем до изборите онзи ден. Става ли ни ясно отговорността за какви екзотики избегна да понесе Асен Василев като фианансов министър, съставил всички бюджети в последните три години. И техните актуализации.

Какво още не стана ясно

Когато държавата поеме ангажимент за вдигане на пенсиите по предварително договорен алгоритъм – например швейцарското правило, което определя повишението като средно от половината на темпа, с който растат доходите и половината от темпа на инфлация – в края на годината всеки може да изчисли какво повишение се очертава.

Когато в хода на годината се обещае повишение на заплатите на военни, учители, полицаи и други съсловия в публичния сектор, или на всички заети в публичния сектор като цяло, човек лесно може да предвиди с колко се увеличават разходите, като умножи планираните плащания за заплати през текущата година по коефициента, с който ще се увеличават за следващата.

Това е предопределеността на бюджета и когато управляващите се договорят за нещо, те залагат увеличение на разходите. То е нещо сигурно. За сметка на това приходите, които ще се, съберат не зависят само от желанието на държавата. Те зависят от състоянието на икономиката, от данъчните ставки и от ефективността, с която работи на приходната администрация.

Затова, когато се съставя бюджет, всъщност се сравняват ангажименти за разходи с прогнозирани приходи.

Фокусирана да се пази самоцелно и да се самоизтъква като ценност, която обществото е длъжно да съхранява и обгрижва, журналистическата гилдия защити (и правилно) водещата от BTV Мария Цънцарова, но отново се провали да в мисията си да повдигне най-важната тема на идната година в предизборната кампания. А тя е, че ангажиментите за разходи превишават обективната прогноза за приходите. Не казвам с каква номинална стойност, а в относителна – с между шест и девет процента от брутния вътрешен продукт. Току числата 18 милиарда или 12 милиарда са повече за размахване от популисти. Водещото е каква част от това, което икономиката създава, държавата няма да може да разплати със собствени средства.

Не просто въпрос на заеми

Проблемът на бюджетния дефицит на първо място се състои в това, че води до изразходване на резервите и задлъжняване. Има обаче още по-сериозен проблем и той е свързан с размера на дефицитите. Когато дефицитът стигне стойностите, които се очертават за догодина, финансирането му не е просто въпрос на заем.

В самото начало на курса по финанси студентите учат, че една фирма може да произвежда най-страхотния продукт и да има чудесна реализация, но ако не си осребрява вземанията по-бързо, отколкото е  поела ангажимент да си плаща задълженията, или трябва да търси оборотно финансиране, или ще изпадне в неплатежоспособност въпреки страхотния продукт, който произвежда.

Ако една държава опитва да изтегли в рамките една година заеми в размер на три до пет процента от брутния си вътрешен продукт, след като предната година е изтеглила заеми, равни на четири и половина процента от брутния вътрешен продукт, по-предната е изтеглила заеми в размер на три процента и половина от брутния си вътрешен продукт, а по-по-предната е изтеглила пак заеми равни на три процента от БВП, праща много есен сигнал към пазарите.

Нуждаем се от пари и тази нужда става все по-отчаяна. Ако пазарите се държат както се казваше в комедията от 1980 „Боговете сигурно са полудели“, и са готови да кредитират всеки и то на ниски лихви, това ще бъде временно решение, но води към по-големия проблем, че един ден разходите за лихви стават толкова големи, колкото е финансирането за отделни сектори на държавното управление. За догодина например, разходите за лихви се определят на същата сума, която трябва да получи образователното министерство.

Това ли искаме – един ден за лихви да плащаме колкото плащаме за войската ни? Колкото плащаме за здраве? Ако продължаваме в същия дух, със сигурност ще ни се случи. 90-те на години на миналия век не са толкова далеч. Огромният антиталант на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ е, че допуснаха държавата с най-нисък дълг към Брутния вътрешен продукт да се окаже пред назряващ ликвиден разрив между шест и девет процента от брутния си вътрешен продукт. Също като фирмата с чудесния продукт, която не си управлява ликвидността.

Мария Цънцарова улови този проблем и с информацията, която разполагаше, направи всичко възможно да бие камбаната. Води два предизборни дебата и повдигна въпроса и в двата.

Министерство на финансите не пожела, а гилдията на специализираните финансови журналисти не успя да каже категорично и да издигне нивото на обществено осъзнаване какво точно се случва. Ако се намерят резерви бюджетният дефицит да се свие до три процента спрямо брутния вътрешен продукт, това не решава проблема. Миналата година Асен Василев източи милиард и половина дивиденти от Българския енергиен холдинг. Спести три милиарда лева текущи разходи на бюджета.

Да прибегнеш до резерви, които не си планирал, когато създаваш бюджета, или до резерви, които имат еднократен характер, не е бюджетна политика. Но е промяна в политиката. Приключването на самия бюджет с дефицит от три процента спрямо БВП, благодарение на такива инструменти означава, че приключваш друг бюджет. Не този, който ти е гласувало Народното събрание. Означава също, че следващата година тези резерви няма да са налице и ще се луташ в търсенето на нови резерви. Да правиш всичко това с цел да ограничиш бюджетния дефицит до три процента от БВП в трета, или четвърта поредна година, не е фискална политика, а чиста проба връзване на двата края.

Станете почитател на Класа