26.10 (Димитровден) 2024 / 06:45
Отворих очи и усетих, че ми се пикае предизборно. Вероятно това е била и причината да се събудя в такива безбожни зори. В клозета мислите ми винаги се проясняват, настройвам се творчески и ако досега не съм го споделил – ето, признавам: в клозета са се родили минимум две трети от всичките ми идеи. Тъй че и днес мислите ми се проясниха и внезапно си дадох сметка, че е ден за размисъл. Олюлях се. Днес е един от онези дни, в които се очаква целокупната нация да размишлява като един. Мразя да размишлявам като един.
26.10.2024 / 07:30
И какво толкова има да се размишлява, казах си, като по този начин турих началото на размишленията. От една страна днес е Димитровден, но от друга утре са поредните избори. За властта ли да мисля или за св. Димитър. Не искам да мисля за властта. Потъвам в креслото с чаша кафе в ръка и започвам да размишлявам за св. Димитър, родом от Солун. Той е един от небесните покровители на България, защото когато Асен и Петър взимат властта и обявяват за открито Второто българско царство, една от иконите му по чудодеен начин изчезва от Солун и се материализира в Търнов.
Св. Димитър е от много богато и вероятно не гръцко семейство, приказно богат е и самият той. Баща му е градоначалник на Солун (не кмет, по-скоро нещо като областен управител, назначаван директно от императора). След смъртта му Максимиан Херкулий (съимператор в тетрархията заедно с другия август Диоклециан и цезарите Галерий Говедаря и Констанций Хлор – бащата на Константин Велики.
Ама чакайте сега! Нали нямаше да размишляваме за власт, а само за Димитровден, пък виж какво стана – градоначалници, тетрарси, августи, цезари… Все власт и пак власт!
26.10.2024 / 08:45
Размишлявам. По времето на св. Димитър е имало 4 партии, първообраз на днешната многопартийна система – червени, сини, зелени и бели. Но скоро се свеждат до две, като червените се вливат в консервативната пария на сините, а белите се вливат в зелените. Именно цирковите партии вдигат въстанието Ника и Юстиниан за малко не побягва, обаче се намесва военачалникът му Велизарий и брутално смазва въстанието. Оттогава на практика няма партии, както става и у нас след преврата на 19 май 1934.
РЕЗУЛТАТ ОТ РАЗМИСЪЛА: властта си е власт – природно явление, което не зависи единствено от нашата воля, а политическите партии, които са деца на демокрацията, лесно се превръщат в нейни убийци.
26.10.2024 / 11:50
Пак размишлявам. Каква е логиката на демокрацията? Всеки гражданин участва във властта изпращайки там свои избраници чрез гласуване на избори. Които успеят да влязат в парламента, те са представителния корпус на народа и трябва да участват по един или друг начин, в по-голяма или по-малка степен във властта. Вишегласие. Мило дневниче, сигурно ми има нещо, но винаги съм намирал взимането на решения с вишегласие за опасна глупост. Просто защото умните и талантливите неминуемо са малцинство, навсякъде и винаги. А ето че стана и време за обяд.
26.10.2024 / 14:34
Краката и дългът към редовното хранене ме отведоха в новия гръцки ресторант. Добър. Главната готвачка е една гръцка майчица от Халкидики. Сигурно можете да си представите до какво води гръцка мусакичка с картофки, патладжан и тиквички, няколко грамадни скариди саганаки и всичко това безсрамно полято с цяла бутилка Йеровасилио Малагузя 2020 – води до генерално омекване и безсилно предаване в обятията на сладка дрямка. Преди да склопя очи и да се втурна в селенията на Морфея, си обещах, че първата ми работа, когато се събудя, ще бъде да размишлявам за българските партии и за коя от тях ще гласувам на следващия ден.
26.10.2024 / 15:00
Ето, изпълнявам си обещанието, а денят за размисъл върви-и-и… И след като поразмишлявах известно време за българските партии и техните достойнства, се отчаях малко, но затова пък ми хрумна блестяща идея – една процедура, чрез която хем ще изпълниш гражданския си дълг, хем няма да изпитваш угризения и срам, ако избраната от теб партия след изборите се вкисне, забрави предизборните си обещания и прецака като цяло държавата. Сега пък някой звъни на вратата!
26.10.2024 / 15:45
Някаква призовкарка. Топлофикация пак ме съди. А аз размишлявам в деня за размисъл. Защо хората гласуват за този или онзи, на какъв принцип ги избират. Според мен групите мотиви са три:
1. За идеология. Избираш тази партия, която е най-близо до твоята философия и твоя мироглед. Например, ако съм религиозен, ще гласувам за онези, които имат страх Божий и подкрепят Църквата. Ако съм националист – за патриотична партия. Ако съм глобалист – за такава.
2. За далавера. Искам да спечели този, при когото ще получавам най-много обществени поръчки, или пък при когото ще бъда назначен на добра позиция, или пък ще ме турят на тиха и уютна синекура (от латински – без грижа) и изобщо ще гласувам за този, при когото вярвам, че ще поддържам добър социален статус.
3. По симпатия. Случвало се е да имаш приятел политик, който се е устремил към парламента. Може да лидер на смехотворна формация с 1-2% подкрепа, но пак гласуваш за него, защото ти е роднина или приятел.
За съжаление обаче действителността е друга и не винаги се осъществява в този изчистен вид. Пък и да се осъществяваше, тези, на които си разчитал за едно или друго след като дойдат на власт, през първите дни са много заети за теб, а после даже престават да си вдигат телефона, когато ги търсиш. Затова казвам, че от определена гледна точка всички партии са еднакви. А сега с ваше позволение ще отида до тоалетната, но обещавам, че и там ще размишлявам интензивно.
26.10.2024 / 16:10
Голямата нужда носи и голямо облекчение. Та, казвах, че българските политически партии на практика са еднакви. За да си позволиш да правиш подобни изказвания като мен, трябва да умееш да се извисяваш и да поставяш гледната точка чак горе в небесата. Вижте ги нашите партии! От ниско са различни, всяка е избрала някакъв нюанс в програма си, който да я отличава от другите. Но от определена височина всички са еднакви – всички искат да са на трапезата, около държавната хазна, пък там идеологии, политики, приоритети, личностни качества – всичко това е реквизит, правдоподобен и убедителен, единствено ако го гледаш на сцената или по телевизията, иначе е пълна бутафория. Как тогава да избера, мило дневниче? Ето точно тук стигаме до моето изобретение. То се изразява в най-обикновено теглене на жребий. Написвате на листчета имената на всички партии, слагате ги в шапка и после изтегляте една. Това ще бъде партията, при която утре ще иде вашият глас, а пък ако един ден се провали, виновна ще е Съдбата, а не вие.
Слагам листчетата в шапката, мило дневниче, и изтеглям едно…
– О, не! Само тези не! Те са левичари и ще ни удавят в дългове. Ще тегля пак…
– Ай стига, де! Тези са толкова големи популисти, че вече са се превърнали в истински лъжци. Пак ще тегля…
– Пфу! Тия ще влязат ли изобщо! Това не е партия, а клуб на самотните сърца, на всички, които всяка надежда тук са оставили, призрачни съдебни регистрации без членска маса. Не, не мога да гласувам за такова нещо, каквото и да сочи тъпият жребий!
Изхвърлям гневен през прозореца шапката с имената на партиите. Отдолу, през три етажа, се чува сочна псувня откъм улицата. Отивам да си налея едно уиски.
26.10.2024 / 18:00
Сипвам си още едно и продължавам да разсъждавам. Какво очакваме ние от властта? Със сигурност не това, което очаква тя от нас. Тя очаква да си плащаме редовно данъците и да сведем до минимум всички свои изисквания към живота. От своя страна ние очакваме от властта да раздава справедливост, да защитава границите на държавата, и да ни води към още по-голямо благополучие. Е, понякога очакваме и адекватна намеса на държавата в образованието и културата, но лично аз смятам да се откажа, защото съм сигурен, че няма да дочакам нищо такова, а само ще се измъчвам с напразни надежди.
Утре ще направя така: ще отида в кварталното училище, ще хвана някое дете или хрисима бабичка да ми кажат едно число от 1 до 28. Каквото ми кажат, това и ще задраскам, пък после да търсят детето и хрисимата бабичка.
А понеже от известно време всякакви досадници ни преследват с увещание да гласуваме на всяка цена, пък дори и да няма за кого, за да им направя напук, изобщо няма да гласувам. Майната им и на идеологиите, и на политиките, и на сляпата съдба. Един комшия по вила ми се обади да каже, че след дъждовете са излезли приказни гъби. Та така. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
