Тази идеология е толкова крайна и провокираща непримиримост при възприемането й, както и за отношението към нейните носители и пропагандатори и реализатори, че поражда дълбоко разделение, което не може да бъде с нищо запълнено.

Тук илюзиите са невъзможни. Няма как да казваш примирително, макар и гневно: „да правят, какво щат!“. Защото става дума за същностно морално-нравствено отношение към света и неговите ценности. Промяната в представата за човека и неговите права над себе си и другите е толкова несъвместима с утвърдени вече традиционни разбирания, породените от различни причини и основания – най-важните от които са традиционните, религиозните, че да се съгласиш с тях означава да промениш най-напред себе си по непознат преди начин и да се преместиш от един свят в друг, който е създаден от сатаната му е изцяло и безапелационно подвластен.

Никога преди не е проявявано подобно насилие над човешките представи и начина му на мислене и преценка на ценностите, каквото е оказва днес върху човека с тази прословута ЛГБТ идеология. Зад нея стоят могъщи сили, срещу които е трудно да се противопоставяш – дори и тогава, когато е от името на държава, обществото, социалната група. Тези сили са неотстъпчиви и непримирими. Те защитават идеологията на живот и смърт и наказват жестоко тези, които със същата непримиримост и неотстъпчивост й се противопоставят. Борбата е наистина „на живот и смърт“. А това означава, че залогът е огромен и се отнася до съдбата на цялото човечество.

Но въпреки това сме длъжни да си дадем сметка какво означава евентуално съгласие и примирение с тази идеология, уж за да не се караме и да зачитаме правата на другите. Тази идеология (а тя дори е нещо повече от идеология и е по-скоро религия) е възприемане на човека по различен от християнството начин, а и от досегашното езичество или другите големи религии. Нещо повече: тя им противоречи напълно, изключва ги и не признава нищо от основанията им да гледат на човека и особено на определянето и самоопределянето му по полов принцип за изкуствено и недостатъчно. Защото е „дадено отвън“ с уговорката, че е задължително. Тя обаче отменя задължителното правило и налага (именно налага, защото я прави задължителна) свобода на личността да определи каква е и ако не е съгласна с „даденото отвън“, има правото да го промени.

Но не само това.

Съгласно тази идеология-религия човек сам определя какъв пол е. Но и се обявява за свободен да създава еднополово семейство, което не е в състояние да се възпроизведе. А нали с тази цел нормалните хора се събират с противоположния пол! Основанията са, че всичко му било позволено!

Това е най-безнравствената и най-срамната формула на човешкото съществуване, на мисленето на човека, неговия морал и отношение към света. Това е грозен, но и много страшен бунт срещу Бога и наредбата на живота, на които досега е било подчинено съществуването на всички живи същества и на неживата природа. Извратеният ум стига толкова далеч, колкото никой преди не си е позволявал да достига. Как ли би написал отново своя роман „Бесове“ великият писател Ф. М. Достоевски. Автентичната история на този роман все повече започва да изглежда като разказ за младежки прищевки и задоволяване на амбиции в сравнение с това, което днес се изпълнява вече като официална политика на почти всички държави в света. И особено техните политически, военно-политически и икономически съюзи, играещи ролята на обединени държави с големи права върху националните структури.

Да искаш и то неудържимо да си мъж или жена, след като не си, може в някаква степен да те поощрява да постигнеш и чрез физическа намеса това. Но защо ще настояваш, а и ще налагаш, това да стане всеобщо право и да бъде пропагандирано като човешко право „по природа“. На всичко отгоре да разрешаваш и на малолетни и непълнолетни да извършват тази трансформация върху себе си, без да питат своите родители. А родителите да нямат право да ги възпират. От къде накъде тези трансгендери трябва да са свободни да демонстрират своята свобода шумно и дръзко – да не говорим, че е и грозно и противно да гледаш такива хора. Те са постигнали, както смятат, победа в борбата си с Господа – защо им са аплаузите на другите хора и привличането им като съмишленици и бъдещи съучастници. Защо?

В крайна сметка, тази борба трябва да промени съотношението между доброто и злото, да заличи техните разлики и да отрече всичко, което ограничава и възпира човека да живее в злото и със злото, та дори и да го възхвалява като свой нравствен идеал.

Но това означава край на човешката личност. Защото каква личност е същество, което не само е безнравствено и не прави разлика между добро и зло, но е готово да промени своята физическа определеност по природа, само защото му се иска да бъде друг и различен от себе си. Това не може да бъде човек. И не е!

Човешката смелост, дързост, желание за познание, та дори и неговата суета и гордост имат предел, отвъд който грехът става съвсем непростим и дори не позволява да се молиш за прошка. Защото водят до пряка намеса в Божиите дела в сътворението и подобието. Там на човека е абсолютно забранено да навлиза и да претендира за права.

Ако той и тази забрана пристъпи и наруши, ще се разпадне и разложи окончателно и повече никога не би могъл да се завърне в нормалното си състояние. Това е истинско израждане, разрушаване на материалните и духовните устои на човека, но най-вече неговите нравствени опори, които го зареждат със сила и възвишени пориви, правят го свободен. От тук насетне той не може да бъде свободен, защото е избрал злото и се е отказал от Бога. Това не е революционна промяна, не е тържество на човешката воля в името на доброто и свободата, а мерзост, с която се оправдават мерзките дела.

От къде толкова перверзия се е събрала у човека, та използва принципа „всичко е позволено“ по такъв извратен, безсмислен и ненужен начин?

Тази идеология, както вече бе казано по-горе, е естествено и логично продължение на логиката на идейното развитие на човечеството от Ренесанса насам. Тя е радикализиране на разбирането, че човек сам решава съдбата си, тъй като разполагал със своя живот и можел да прави с него, каквото пожелае – дари и да го прекъсне. Макар че това е непростим грях. Но либерализмът не се интересува кой грях е простим и кой не е. Щом християнството отрича и не позволява нещо, либералната ЛГБТ идеология го оправдава и превръща във висок нравствен критерий.

Когато човек живее постоянно със злото и все повече хора са принуждавани да го възприемат като добро, защото вливало в човека сила и способност сам да решава, се лишава от всякакви нравствени критерии, обезобразява се душевно, озлочестява се и погива напълно нравствено и физически. Човешкият му облик престава да бъде богоподобен, защото върви след злото и сам се отказва от онова, което му е даром дадено, за да го крепи в живота. Какво значение има тогава за него, че еднополовите бракове не могат да възпроизведат човешкия род? Или че мъжът не само се облича в женски дрехи, а жената – в мъжки, а по оперативен път мъжът става жена, а жената мъж? Важното е, че личната човешка воля е решила така!

Тази безсмислена амбиция да не се подчиняваш може да е била някога и в някаква степен симпатична, но тя бързо се изражда и превръща в животинска и напълно чужда на човешката природа.

Идеологията е плод на системата; тя легитимира нейното съществуване. Но не си дава сметка, че легитимира неудържимия разпад и самоликвидацията на системата. На нея й е безразлично – важното за нея е, че обрича на крах на човечеството – най-малкото заради тласкането му към съзнателна демографска криза, понеже няма кой да ражда. А може би човечеството ще се възпроизвежда по изкуствен начин – само и само за да се задоволи тщестлавието на водачите му да демонстрират своята абсолютна свобода и самостоятелност. Това е прищявка най-вече на капитала, който подчинява човечеството и го превръща в безропотен свой слуга и роб.

Достигаме до абсурд, който няма да може да бъде проумяван, а просто ще обезсмисля човешкото съществуване. И ще разруши всичко!

Автор: Панко Анчев