Бегли летни бележки по нови и стари теми (3)
Има теории на хаоса, според които трябва всичко да се разбърка максимално, тъй като само пълният разпад гарантира възможността за изграждането на нов относителен ред. И ситуацията, в която днес се намира България, уви, е потвърждение на това.
Станахме свидетели през седмицата на опит за „преиграване“ на събитията от последните четири (и дори от последното десетилетие), белязани от присъствието на Д.П. в родната политика. Изписвам г-н Пеевски с инициалите му, не защото се боя да го именувам, а защото неговата подмолна сила изплува навремето именно така – с фалшифицирането или изчезването на тефтерчетата на Филип Златанов (шеф на Комисията за предотвратяването и установяването на конфликт на интереси), където бяха записвани указанията на Д.П. кой „да се опраска“ и „кой да се удари“.
Оттогава изтече много вода и всичко потъна в реката на забравата, подобно на безчет подобни казуси (като Красьо Черничкия или Нотариуса), но България продължи да затъва. Отначало блокира правната, а сетне и политическата система, до степен, че вече не е ясно възможно ли е да има (легитимно) служебно правителство и как въобще ще се отиде на избори. За редовна власт вече никой не мисли. Недоверието между политическите сили е такова, че каквато и да е по-трайна конфигурация изглежда чиста утопия.
***
Но да се върнем към „карнавала на седмицата“. На площада пред президентството, където преди четири години граждани протестираха срещу корупцията в правителството на Бойко Борисов (и скритата власт на Д.П.), излязоха полицаи, които – по примера на някогашните римски преторианци, посочващи с удряне по щитовете кой да е проконсул или кой – император – решиха да ни кажат кой трябва да оглавява МВР. Техният проконсул Калин Стоянов дори вдигна юмрук в знак, че „държи властта“ и ще води битката. Ясна бе и препратката със злополучно вдигнатия юмрук – на същото това място преди четири години – от Румен Радев. Също пагубен знак от страна на един държавен глава, който все пак не е командир на деветосептемврийски партизански отряд, а „първи гражданин“ и ролята му по конституция е да бъде мост към различни групи в обществото, когато те са в сериозен конфликт.
Притесняващото в случая на Калин Стоянов е, че МВР от „страж на закона“ се препозиционира директно в „политическа сила“ (един вид „партия“). Защото какво означава полицаите да демонстрират, за да посочват сами своето политическо ръководство? Означава, че най-голямата и добре организирана силова структура в страната (може би двойно по-голяма от недокомплектуваната ни армия) взема открито страна. И че полицаите в униформи, носещи служебното си оръжие, искат да наложат кой и как ще управлява страната и ще провежда следващите парламентарни избори. Пълен абсурд! По закон служителите на МВР имат право само на синдикален протест и толкова. Другото е пълзящ преврат. И още по-смайващото е, че дори след като Бойко Борисов взе завоя и поиска оставката на Калин Стоянов, въпросното лице продължава да оглавява МВР. А номиналният служебен премиер Главчев не казва нищо и още не му е разписал оставката. Защото някой (Кой?) не му позволява. Ето това се нарича карнавал на абсурда: полицаите да се изживяват не като полицаи, а като протестиращи граждани, формиращи „партия“. Политиците да реагират, но властта да е узурпирана и те да са безсилни да вземат решение. Шепа хора реагираха със спорадичен протест, но никой не им обърна внимание, тъй като „агората“ е превзета със сила. А вездесъщият Д.П. кани проконсула узурпатор да оглави листа в собствената си (все още несъществуваща) партия. В кой свят е възможно това?
***
В същото време несъстоялата се служебна премиерка Горица Грънчарова-Кожарева, „пределно оценила“ качествата на проконсула Стоянов, почти на бегом се втурна на среща с и.ф. главен прокурор, който на всичкото отгоре я прие, и тя подаде сигнал… за въздействие (обаждания по телефона?) при съставянето на така и неминалото правителство.
ДПС-Доган пък се опита да свика своето Централно оперативно бюро в Росенец, но не успя. Доган дори проговори (на запис) за кризата като шанс, която търсела субектност. Д.П. (ДПС) му отвърна с присъщата си ярост и агресивност, което вещае жесток сблъсък на изборите. БСП е в още по-трайна парализа, не само защото формулата на „събрана левица“ не им носи нищо, а защото, както изглежда, върнатата от съда Корнелия Нинова ще трябва да преподписва листите им.
Всичко в България е „на две“ и ми се стори че съзрях тревожна бръчка на лицето на Бойко Борисов, докато на пресконференцията си обясняваше позицията на ГЕРБ. Б.Б. видимо изчаква – и внимателно следи процесите в ДПС. Току виж преди изборите и в неговата партия се пробуди като „спяща клетка“ някое крило на Д.П.
***
България не е самотен остров и редица от описаните тенденции на разпад и политическа апатия се наблюдават и в други държави. Специфичното в „българския случай“ е, че тези процеси стигнаха твърде далеч. Преди години (по повод на „синдрома Пеевски“) описах ситуацията в страната като „пропуканата България“. Оттогава „тектоничните процеси“ се засилиха толкова, че разломите са огромни. Дотам, че не ми се мисли за „рухващата България“.
Бруталността в действията на Делян Пеевски, който е свикнал да гази и не знае кога да спре, може да предизвика сериозни размествания в политическия пейзаж. Включително и (защо не?) създаването на „анти Д.П.“ санитарен кордон. Ако това се случи след предстоящите избори, когато и да са те, има някакъв шанс правораздавателната система и структурите на реда постепенно да започнат да се връщат в законовите си рамки.
Няма да е никак лесно. Но това е единственият шанс България да излезе от колапс. И тези политици или политически сили, които не го осъзнаят, просто ще бъдат пометени от напора на случващото се.
***
Докато описаните дотук събития следваха своя ход, забелязах, че жълтите павета на София са почернели. На места бяха станали буквално черни. Не като метафора.
А представяте ли си не „жълтопаветна“, а „чернопаветна“ София, принудена оттук насетне да се гордее с черната си керамична настилка? Абсурд. Искрено обезпокоен, преди да подам обществен сигнал, се опитах да почистя едно произволно избрано жълто паве. Оказа, че е възможно, но асфалтът на съседните улици така се бе разтопил от небивалите жеги, че всеки минаващ автомобил допълнително „зачерняше“ гордостта на София.
Вече бях готов да призова за затваряне на „Царя“ през жегите като временна мярка – все пак жълтите плочки са защитено културно наследство с решение на Столичната община. Но ненадейно изсипалите се дъждове отмиха чернотата и „златният резерв“ на София грейна в обичайния си вид.
Така че надежда винаги има.
