Миналата седмица публикувахме откъси от мемоарната книга на Огнян Дойнов„Спомени“ (https://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/germanski-medii-chervenite-balgarski-kompyutri-nastapvat.148024), в която авторът разказва как нашето Научно-техническо разузнаване преодолява под негово ръководство санкциите на КОКОМ
(Координационен комитет за контрол на износа), т.е. жестокото ембарго на САЩ и западните страни срещу социалистическия лагер, чиято цел е да прекъсне неговото възходящо развитие. Как става това ще разберете от днешната публикация. В нея консултантката на книгата Зоя Димитрова е включила спомени на негови сътрудници, които разкриват ролята на Огнян Дойнов в икономическото ни разузнаване.. Нашите разузнавачи, понякога дори с риск за живота си, без кой знае какви облаги, „пробиват” ембаргото и изпращат в родината необходимото й знание и наукоемки производства. От препарати за пране до супер секретни софтуери на IBM, BASF, Simens, Тelefunken. Сдобиват се и със софтуерния пакет на „Макдоналд - Дъглас”. Пренасят в България и най-секретния компютър за всички времена „VAХ 750”, който и САЩ, и СССР използват за насочване и управляване на ракети. И не само това - Заводът за инструментална техника започва производството му и го продава на Съветския съюз!
Но за да стане това, са нужни висококвалифицирани кадри, които не само използват предоставеното им от НТР, но и го развиват и приспособяват за българските условия и по българските стандарти. „НТР работи заедно с 1000 доценти и професори, с 20 000 хабилитирани научни работници, с 60 000 дипломирани инженери”. Каква армия е било това. А сега какво е? Днешните властващи псевдодемократи стигнаха дотам, че заклеймиха като агенти и хората от външно-техническото разузнаване, които дадоха толкова много за българската икономика! Че как няма сега да въздишаме по социализма, въпреки недъзите му, които рано или късно е било неизбежно да преодолеем. И нямаше вече години наред научните ни институти и най-вече БАН да са последна дупка на държавния кавал с най-ниското публично финансиране в ЕС, та дори се опитваха и да ги унищожат! В сегашните икономически условия специалистите отчитат, че България е постъпила недалновидно, закривайки преди повече от 30 години Научно-техническото си разузнаване. Всяка развита страна инвестира в наука и образование, а научно-техническото разузнаване е част от националните политики в тази сфера.
Т. нар. умнокрасиви побързаха да съдят нашите разузнавачи и тогавашното ни партийно и държавно ръководство. Ала коя държава не е имала и няма външно научно-техническо разузнаване?! Промишленият шпионаж далеч не е български патент. А разведката ни в дейността си, както ще прочетете по-долу, е използвала американска методика, чиито принципи и действия са далеч по-некрасиви от нашите. Но…
Това, което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола.
Огнян Дойнов, „Спомени”, Книгоиздателска къща Труд, 2002 г.
Научно-техническото разузнаване
На 1 декември 1959 г. от 13-и отдел „Икономически” на тогавашното Разузнавателно управление при Комитета за държавна сигурност, впоследствие 1-во Главно управление към Държавна сигурност (външнополитическото разузнаване), се отделят трима души – Панайот Радков, Георги Караколев и Любомир Михайлов. Те поставят основите на самостоятелно звено НТО (Научно-техническо отделение), ядрото на бъдещия Седми отдел – НТР, който се създава в края на 1964 г. Неговият пръв началник Иван Иванов обичал да казва: „Ние сме много щастливи, че България е изостанала страна – всичко, което намираме на Запад, ни върши работа” (интервю на Панайот Радков за книгата).
Това „всичко” е от химикалки и глазури за фаянсови плочки до високоефективни щамове и до софтуера на „Макдонал Дъглас”…
Как новата служба си създава агентура?
„Започнахме да инвентаризираме хората с научно-технически възможности – спомня си днес Панайот Радков - Намирахме имената им в окръжните управления на МВР, в другите отдели. В Австрия и Германия имахме силна икономическа емиграция – някой завършил Мюнхенската политехника, друг, пак българин, създал синтетичния хлорофил. Така започнахме”…
След като България получи решаващата роля в производството на изчислителната техника, НТР започва работа по програма „Електроника - С”. Една от нейните цели е да създаде IBM 360.
Други приоритетни области са фармацията, микробиологията, биотехнологиите. „Това беше много благодарна дейност – придобитите ноу хау и щамове се внедряваха бързо и възвръщаемостта беше впечатляваща. Докато в областта на електронноизчислителната техника нещата се внедряваха по-бавно и изискваха бърза подмяна с ново технологично оборудване” – казва Любомир Михайлов, основател и заместник-началник на НТР от 1982 до 1990 г. По това време ембарго върху новите технологии за гражданска употреба съществува, но в по-лек вариант. Българските специалисти разполагат с директни аналози от водещите фирми, които развиват изчислителна техника – IBM, BASF, Simens, Тelefunken. Осигуряват си тези аналози основно чрез смесени комисии – ДКНТП ( Държавен комитет за наука и технически прогрес) и концерните. Те дотолкова си сътрудничат, че ДЗУ – Стара Загора изпраща за изпитания новите си изделия в BASF и Тelefunken.
Българските институти започват да внедряват документацията на IBM, с която НТР разполага.
Лаборатория в комбината за битова химия „Верила“, който от началото на 70-те години е сред най-големите „клиенти“ на научно-техническото разузнаване, Снимка:desant.net
Определят се и обектите на НТР за проникване. Това са чуждестранни военни институти и предприятия, научноизследователски центрове и институти, висши учебни заведения, инженерно-технически организации и съюзи, лаборатории, предприятия и заводи, организации за регистриране на патенти и други.
Отговорни български държавни и обществени ръководители, министри, заместник-министри, секретари на окръжни комитети на БКП и по-висшестоящи от тях, академици, посланици, търговски представители, не се използват за решаване на разузнавателни задачи. Ако се наложи да се прибегне до тяхната помощ, за всеки отделен случай се иска разрешение от ЦК на БКП.
Вербуват се за агенти предимно граждани на капиталистически и развити страни, най-вече от средите на лицата, които работят в обектите за проникване или имат възможност да се внедрят в тези обекти. Специфика на НТР е, че действа само в развити страни. В Япония например резидентурата е изцяло от служители на НТР, там няма служители на външно-политическото разузнаване…
През 1968 г. се създава ДСО „Изот”. Негов директор е Михни Михнев, а външнотърговски директор – Георги Караколев. Стоян Евтимов е първият оперативен работник на прикритие в търговската кантора „Електронни калкулатори”.
През 1972 г. в един от фармацевтичните заводи гиганти край Лондон гостува българска делегация. Един от нейните членове изостава, след това потапя носната си кърпа в съд с пеницилин Г 43 000 единици, непознат дотогава в България, и слага кърпата в джоба си. У нас по това време се произвежда пеницилин до 20 000 единици. Делегацията напуска завода и въпросният човек спешно се връща в посолството на България в Лондон. Там той поставя кърпата в специален дюаров съд – вид термос, в който щамът може да се запази до 24 часа. Пеницилинът заминава за България с дипломатическата поща. По-късно той е внедрен и в завода в Разград започва производството му. „Човекът с кърпата” е жив и днес. За своите постижения става единственият герой на социалистическия труд в НТР…
НТР работи заедно с 1000 доценти и професори, 20 000 хабилитирани научни работници, 60 000 дипломирани инженери. На Пловдивския панаир през 1979 г. от 22 златни медала 17 златни медала са за него.
Изграден е апарат от съветници, офицери от НТР, към министрите на електрониката и електротехниката, на химическата промишленост, на машиностроенето и на Националния аграрно-промишлен комплекс. Те информират НТР за нуждите от високотехнологични продукти, които тези министерства изпитват.
Управление научно-техническо разузнаване (УНТР) към ПГУ – ДС, Снимка:wars.bg
През 1977 г. Огнян Дойнов поема ръководството на работната група за координация и внедряване на научнотехническия прогрес… Десетимата сътрудници в групата работят по интегрирането и разработването на няколко национални програми – за развитието на биотехнологиите, на оптикоелектронната и лазерната техника, за новите материали. Групата формира съображения за приеманите по-късно национални програми, информира какви са световните тенденции и и икономическите разчети…
Кое налага създаването на тази група?
„Дойнов имаше ясна убеденост, че България разполага с ограничени материални и човешки ресурси и че единственият начин страната да се развива по-нататък е да се даде приоритет на производства на основата на високотехнологически разработки – казва Петър Цанков, политически съветник на Дойнов от април 1976 г. до началото на 1989 г. – Ние не можехме да вървим по пътя на СССР, тъй като не разполагахме с толкова човешки и материални ресурси…”
Работната група е изпълнителниятработен орган на партийно-държавната комисия по научно-техническата политика, чийто председател е Тодор Живков. През различни периоди в комисията работят изтъкнати и водещи учени, специалисти в отделни институти на БАН и във внедрителските центрове. Неин член е и началникът на НТР.
…От 1977 г. Огнян Дойнов поема и стратегическото ръководство на НТР. До 1987 г., когато Андрей Луканов заема мястото му, за да остане до края на 1989 г., Дойнов има пълна информация за всяка задача, по която работи НТР. Андрей Луканов не е бил чужд на работата на НТР, но никога не е и бил в кухнята на вземане на решения като Дойнов.
Някои важни решения „Б” на Политбюро, свързани с научно-техническото разузнаване, се взимат само от трима членове на Политбюро – Тодор Живков, Огнян Дойнов и Димитър Стоянов.
Дойнов координира тази дейност и докладва пряко на Първия.
„Той определяше конкретно кои разработки, кои технологии, за какви цели и производство биха могли да се използват и къде. Той изясняваше и уточняваше подробностите с министерствата или с групата по научно-техническия прогрес към ЦК – спомня с Петър Цанков – Когато имаше нужда, се събираха при Първия и там вземаха решения.”
Придобитите от НТР високи технологии спестяват много важно време на българската наука и икономика.
„Имаше голяма ревност от страна на българските учени. Те обещаваха например да направят нещо за една година. Когато това не ставаше и ние домъкнехме готовата нова технология, те се дразнеха, защото им подбивахме авторитета. Огнян Дойнов много ни защитаваше” - спомня си Владимир Москов, резидент на ПГУ, Първо главно управление, за Югоизточна Азия…
В началото на 80-те години САЩ затягат режима на забрана на специализирано оборудване.
КОКОМ изважда Списък „В”.
Международната комисия за контрол върху износа КОКОМ е създадена с официалната цел да се спре продажбата на социалистическите страни на технологии, оборудване, материали, изделия, промишлена продукция, техническа и технологическа документация с двойно предназначение – за гражданско и за военно предназначение. Комисията разширява функциите си – тя налага ембарго във всички области на индустрията, които могат да осигурят икономически просперитет на социалистическите страни.
Не само това – КОКОМ е механизъм, с който САЩ контролират достъпа и на своите партньори на пазара на социалистическите страни. Привидно страните по КОКОМ изпълняват много стриктно правилата на организацията. Но от друга страна, „сме докарвали контейнери оборудване” – спомня си Любомир Михайлов. Списък „В” на забранените за износ стоки представлява два дебели тома. Забраната се простира от цифрова телекомуникационна техника, компютри, прецизни металорежещи машини с цифрово програмно управление, оборудване за микроелектрониката до инсталации за фармацевтичната промишленост, високопроизводителни тъкачни станове, компютъризирана медицинска техника и щамове за производство на антибиотици и други лекарства.
Контролът за спазването на ембаргото е възложен на ФБР и аналогичните специални служби на западноевропейските страни, Япония, Канада и Австралия.
Съвсем естествено, за преодоляването на наложените ограничения са привлечени българските специални служби. Те са обучавани по широко използваната на Запад и в частност в САЩ методика за промишлен шпионаж.
НТР доставя „ембаргово” оборудване и документация за онези производства, които имат решаващо значение за икономиката на България и формират значителна част от националния ни доход – изчислителна техника, микроелектроника, телекомуникации, производство на прецизни машини, материали и химикали, фармация, микробиология, военна промишленост.
НТР преодолява ембаргото на фирмено равнище, в Япония и в някои други страни – и на държавно равнище.
От 1975 до 1980 г. Владимир Москов, служител в НТР от 1969 до 1990 г., е първи секретар и заместник-търговски представител в българското посолство в Токио. Запознават се с Огнян Дойнов в Япония… През 1975 г. Огнян Дойнов вече е наясно, че му предстои да работи с НТР.
„Той беше разпитал в посолството за човека, който ще отговаря за електрониката. Искаше да се срещнем, да се запознае с моите идеи и да ми даде някои негови контакти – разказва Владимир Москов. – Моята цел беше ясна – да осигурим на ДЗУ технология и оборудване за производство на магнитни дискове. За тази работа изхарчихме един милиард долара, а печелехме по три-четири млрд. преводни рубли годишно. Всичко беше под жестоко ембарго. Бюджетът на всяка моя задача се уточняваше конкретно в България. По тази причина за шест години съм се връщал в София около 60 пъти.
Това бяха по същество американски технологии. Бяха така майсторски доразвити и подобрени от японците, че американците с всички сили искаха да си ги откупят обратно.
В края на 70-те години мозъците в Япония бяха все още силно антиамерикански настроени. Хората не бяха забравили Втората световна война и бомбардировките над Нагазаки и Хирошима. Това беше нашият резервен коз, освен главния – ако нещо не може да се направи с пари, може да се направи с много пари. Разбира се, японците имаха вътрешни закони за ограничаване на достъпа до стоките с двойна употреба. Япония беше членка и на КОКОМ. Въпреки това през 1978 - 1979 г. ние успяхме да придобием най-ценните неща с помощта на големите японски фирми – срещу съответното заплащане те измисляха как да го направим така, че да заобиколим ембаргото.
Стигна се дотам, че бяхме довели нелегално в завода в Правец една група японци. Те престояха там шест месеца – със знанието на фирмите им, разбира се… През същата година получихме модула на 200-мегабайтово устройство твърд диск. Той тежеше 800 кг, разглобихме го на парчета и през Москва го докарахме в България. Дискът беше цяло чудо, един огромен шкаф. Внедрихме го през 1978 г., а през 1979 г. го продавахме. Не знам точно колко сме продали, но в ДЗУ чакаха по сто камиона на „Софтрансавто” за Русия. Продавахме стотици такива дискове.
Първите дискове, до 56 МГБ, бяха копия на прототипите на американската фирма „Меморекс”, 100 и 200-мегабайтовите бяха по прототип на японците, а 317-мегабайтовият диск „Уинчестер” беше американска технология, но също дойде от японците през 1978-1979 г. Той направи революция в харддисковете – работеше на нов принцип, беше херметически затворен, събираше се в свръхчисти помещения. Чистотата в тези помещения беше клас 10.
Навън нормалният въздух е от клас 100 млн., а чистият въздух на Рила е от клас 5-6 милиона. Ако една прашинка от пепел на цигара удареше диска, това се равняваше на сблъсък на самолет „Боинг” на височина метър от земята с камък с диаметър 3 метра. Много бързо след диска „Уинчестер” се вдигнаха и мегабайтите и гигабайтите на запаметяващите дискове.”
Срещу бюджет от 23 милиона лева до 1980 г. са придобити 487 брой документация в общ обем 38 582 страници, доставени са 102 образци, които се използват в разработките на нови технологии и конструкции по проектите „Микроелектроника” и „Изчислителна техника”…
През 1978 г. след съгласуване между Дойнов и Луканов към Изотимпекс под контрола и ръководството на НТР е сформирана специализирана външнотърговска дирекция „Производствено сътрудничество” – ИНКО, която след една година прераства в самостоятелна търговска организация…
Същността на проекта „Дон” е построяването на завод, идентичен на ДЗУ – Стара Загора, в Русия, в град Пенза. Проектът струва 130 млн. долара и е финансиран от министерството на радиопромишлеността на СССР. През 1985 г. Петър Башикаров, заместник-министър на търговията, подписва договора в Германия. Печалбата за ИНКО е 45 милиона долара. За първи път българите скриват реалната стойност на проекта от руснаците. Благодарение на тази печалба ИНКО се издържа дълги години след това.
През 1980 г. статутът на НТР се повишава – отделът става управление „Научно-техническо разузнаване” с началник Георги Манчев… НТР вече има право на собствени резидентури зад граница, получава допълнително 95 щатни бройки офицерски състав, 65 щатни бройки за работа зад граница и 27 щатни бройки за технически и обслужващ персонал.
„За периода 1981-1986 г. по оценки на наши потребители ефектът на НТР се изчислява годишно на 580 млн. долара. Това означаваше, че такава стойност щяха да имат технологиите, ако ги бяхме купили. Заедно с това са спестени хиляди човекочаса труд” – казва Георги Манчев през 1996 г., малко преди смъртта си…
През 1983 г. е създадено секретното предприятие „Техноинвест” с ранг на стопанско обединение. То също внася ембаргови машини. Специалисти от предприятието изучават ембарговите машини след получаването им, преработват ги и ги адаптират към българските стандарти и стандартите на ГОСТ (стандарт на СССР) и ги пускат в производство с други названия. Генерален директор на предприятието от 1983-та до декември 1986 г. е Кирил Медникаров. Според него, едно от върховите постижения на това време е получаването на софтуерния пакет на „Макдоналд-Дъглас”. „Получавахме документация от покриви на атомни електроцентрали до софтуера на самолети”, казва той.
Преодоляването на ембаргото се превръща в държавен хазарт. Някои смятат, че това е работа за всички и излагат хората си на сериозен риск. Такъв е случаят с представител на „Корабоимпекс”, който решава да купи три компютъра „VAХ 750” от Сингапур и да ги пренесе в България като резервни части. „VAХ 750” е най-опазваният компютър на всички времена. Това е мощна машина, която и САЩ, и бившият СССР, използват за насочване и управляване на ракети. През 80-те години „VAХ 750” е една от най-строго охраняваните тайни на САЩ. Местоположението на всяка бройка от него тогава може да бъде засечена по целия свят. Вътре в компютъра е вградено устройство за проследяване чрез сателит.
През 1984-1985 г. България произвежда в Завода за инструментална техника „VAХ 750” и го продава на руснаците.
През 1986 г. за пълномощен министър, търговски представител и временно управляващ на посолството в Сингапур е назначен Владимир Москов.
„Бях на два месеца служба в Сингапур, когато научих, че представителят на „Корабоимпекс” е получил три компютъра „VAХ” – разказва той – Тогава всеки смяташе, че преодоляването на ембаргото е фасулска работа и щом има такива компютри, защо да не си купим няколко и да си ги закараме в България. Не ми беше казал, защото знаеше каква ще бъде моята реакция. А той искаше да покаже, че ембаргото изобщо не е толкова страшно.
Научих, когато два от тези компютри, натоварени на камион, пътуваха към български кораб, където щяха да бъдат декларирани като резервни части. Представителят на „Българско морско плаване” обаче все пак се притеснил, нервите му не издържали, дойде и ми разказа какво става. Маякът от компютрите беше насочил хората от американското посолство също към пристанището. Там поне десетина техни коли вече очакваха камиона, за да го арестуват.
- Бягай, засичай камиона, спри го и го връщай! – наредих на представителя на „Българско морско плаване”. – Нека шофьорът да обясни, че е взел грешни сандъци. Онези, които очаквате, още не са пристигнали.
Шофьорът направи завой, но го арестували на изхода на пристанището. И тъй като никой не заяви, че е собственик на двата компютъра, американците си ги прибраха и с тях изгоряха 500 000 долара – толкова беше платено за тях.
След инцидента американците искаха да ме отзоват като персона нон грата, но министър-председателят на Сингапур ме защити.
- Щом той е върнал компютрите от пристанището, значи спазва законите на нашата страна и аз нямам никакво основание да го отзовавам – каза той.
Как все пак компютри от този тип се озовават в България?
Случва се устройството да спре да предава и тогава американците изгубват контрола над машината. Не хората от НТР обаче се занимават с това.
„На нас не ни позволяваха да се занимаваме с такива остри действия, защото при залавяне няма да излезеш от затвора, а нас ни пазеха – спомня си Владимир Москов.- Също така не ни позволяваха да припарим до оръжие. Премахването на чипчето за проследяване беше остро мероприятие. Огнян Дойнов ни предпазваше от места, където можеше да бъде опасно за нас. Ние бяхме в хай-тека. Нещо друго – когато беше най-сериозният конфликт между СССР и Китай и цялото управление работеше срещу Китай, нас ни държаха настрана, ние и тогава продължавахме да работим с Китай.
През 1987 г взех решение да се разведа – продължава Владимир Москов. – По това време бях стигнал до възможност да осигурим комплекти gate arrays – най-новите интегрални схеми за VAХ-овете. Правилото обаче беше желязно – щом човек се развежда и е на задгранична работа, го връщат обратно. Извика ме шеф Дойнов при себе си и проведохме следния разговор:
-Нали знаеш, щом се развеждаш, се връщаш – каза той.
-Знам – отговорих.
-А онази работа с gate arrays ще стане ли – пита той.
-Ще стане, как няма да стане – отговарям.
-Продължаваме разговора. Шеф Дойнов пак пита…
Аз пак отговарям, че ще я направим, но нали си тръгвам от Сингапур, друг трябва да я продължи.
-А, няма да си тръгваш. Оставаш там – каза накрая той.
През 1987-1988 г. донесох в България 200 комплекта от тези логически матрици. В един комплект имаше 137 части. Платихме за първите 20 бройки по 20 долара за комплект плюс 200 000 долара за разработката. Вторият път купихме 200 комплекта по 15 000 долара на бройка, а третият път поръчах 1500 комплекта по 8000 долара на брой, но ни удари демокрацията и ги отказах…
Без шеф Дойнов не можехме да направим една крачка. Той ни пазеше. Знаеше, че вършим всичко това от идеализъм. Дойнов даваше вид на затворен, сдържан човек, но всъщност беше сърдечен, добър и чувствителен. С две думи можеше да засече дали някаква идея има реално приложение и дали ще има икономическа изгода от нея. Вземаше решението на момента”.
„Събраната информация от НТР си остава значима и днес. Скоро разговарях с директора на завод и той ми каза, че ще може да използва поне 10 години онова, което сме му дали” – казва последният шеф на НТР Георги Манчев.
Христо Георгиев, * Черно на бяло
