Напоследък често се напомнят мъдрите думи на видни държавници по отношенията с Русия. Още през 19-ти век германският канцлер Бисмарк, учейки се от историята е завещавал никога да не се воюва срещу Русия. Говори се, че нашият цар Фердинанд на времето също е настоявал България никога да не воюва срещу Русия.
При изключително сложни условия през 40-те години на миналия век, в разгара на Втората Световна Война, въпреки бесния натиск на Хитлер след обрата във военните действияна Източния фронт и загубените битки със съветската армия пред Москва, в Сталинград и на Курската дъга, цар Борис III за пореден път отказа да изпрати български войски да воюват срещу Червената армия, въпреки че България вече беше се присъединила към Тройния съюз (Берлин, Рим и Токио). Дълги години съм работил във Виена и съм посещавал двореца Белведере и мястото в самия център на стария град Виена, където Богдан Филов и други най-високопоставени български политици са подписвали с германците ангажиращи България държавни документи.
Дори в разгара на Втората Световна Война дипломатичеките отношения между България и Съветския съюз бяха запазени. Можете ли да си представите каква твърдост е била нужна тогава от страна на българските управници, за да устоят на отчаяния немски натиск. Цар Борис III може би е платил със здравето и живота си за твърдия си отказ да изпрати наши войски да воюват срещу съветската армия. Можете ли да си представите какъв отчаян натиск е оказвал Хитлер върху него за изпращане на българска армия на Източния фронт, виждайки че губи войната. И то при положение, че повечето източно- и западно-европейски държави бяха вече изпратили по 100-200-300 и повече хиляди свои военни да воюват срещу Съветския съюз. И бяха подчинили своите икономики изцяло на войната. Десятки хиляди румънски военни воюваха заедно с немците срещу Сталинград. Фактически цяла Европа воюваше срещу Съветския съюз.
На този фон при настоящите далеч по-меки общи политически условия българските управници са жалки нищожества. При далеч по-малък натиск върху нас сегашните български управници доброволно предлагат услугите си за твърда политика на НАТО и на ЕС срещу Русия. Жалко че ни управляват такива безволеви същества, които доброволно поставят абстрактните евро-атлантически интереси пред националните интереси на България. Не умеят да се учат и от гъвкавата политика на съседна Турция.
Парламентарната група на ГЕРБ и на Демократична България са внесли предложения в Народното събрание в най-скоро време да предоставим спешно оръжия на Украйна за войната й срещу Русия, а парламентарните групи на „Продължаваме промяната“ и ДПС навярно подготвят също такива предложения. Само парламентарните групи на БСП, Възраждане и Български възход засега отказват. В Народното събрание обаче се набира мнозинство, което навярно ще вземе решение за изпращане на оръжие на Украйна.
И това се прави сега при далеч по-леки политически и военни условия за България, в сравнение с тези през Втората световна война. Прави се от ГЕРБ, които по време на 10-12 годишното си управление у нас не направиха почти нищо за модернизиране въоръженията на нашата армия. А сега искат от малкото и в голямата си част остарели въоръжения с които разполагаме, да предоставяме на Украйна за незабавно използване, уж срещу несигурна замяна в неопределено бъдеще с нови западни образци. България сега няма достатъчно оръжия за собствената си отбрана и ако даде нещо на Украйна, означава да оголи собствената си сигурност също за неопределено дълго време. А по-вероятно е нищо да не получим в замяна от западните страни. И най-важното е, че нашата скромна доставка на оръжие ще оголи нашата отбрана, но няма да промени нищо на украинските бойни полета.
Доставянето на оръжие, ремонтът на военна техника, обучението на военен персонал, даването на оперативна военна информация, икономическата и хуманитарната помощ и други наши военни услуги на едната от воюващите страни означават пряка подкрепа на съответната страна. В нашия случай това означава категорично присъединяване на България към Украйна във войната й срещу Русия.
Ако в миналото отношенията на Полша, Румъния и на прибалтийските страни с Русия са били противоречиви, нашите отношения с Русия са били приятелски. До такава степен, че ако Русия не беше ни освободила от турско робство в 1878 г., ако не беше ни помагала през десетилетията и ако не беше нейната закрилническа политика над нас през последните 150 години, България едва ли щеше да я има сега на Европейската карта.
Ако се върнем 150 години назад и направим сравнителна оценка на отношенията ни със Запада и с Русия, установяваме че от Русия сме получили много повече добрини, отколкото неприятности. Равносметката от отношенията ни със Запада е обратна – получили сме много повече неприятности. Това се дължи на общия ни цивилизационен избор с Русия, общата религия, общата азбука, сходния език, общите или сходни национални интереси.
Ние живеем в сложни времена, на политически силно ветровито място, а сме малка, слаба държава. Бъдещето може да ни поднесе много неприятни изненади. Сами не можем да се защитаваме като държава. Нуждаем се от сигурни добри отношения с големи и силни приятелски държави от изток или запад, на чиято помощ, при нужда можем да разчитаме. Историческият баланс за последните 150 години показва, че можем да разчитаме главно на Русия. Западът винаги е бил срещу нас. И повтаря същото сега в сложните ни отношения с Македония.
Хладнокръвният геостратегически баланс за настоящето и бъдещето на регионалната ни национална сигурност показва, че можем да очакваме неприятни изненади от 100-милионна Турция и от други съседни страни. За това ни напомнят редица публикации на видни турски анализатори. В съвременните турски интелектуални среди има все по-мощни настроения за поне частично възстановяване на някогашното величие на османската империя.
При евентуален сериозен политически (не военен) конфликт на национални интереси между България и Турция, от къде можем да разчитаме на помощ в защита на нашите ключови национални интереси: от Запада (Америка и ЕС) или от Изтока (Русия)? Западът ще ни помогне толкова, колкото помогна на Гърция и Кипър срещу нахлуването на Турция в Кипър в 1974 г.
По-вероятно е Америка и Западна Европа да подкрепят Турция, защото тя е голяма и силна държава, част от Г-20, с ключово стратегическо разположение между Европа, Азия и Африка, където се срещат три континента. През Турция минават много важни суровинни, демографски, енергийни, транспортни, телекомуникационни и други канали.Стратегическа е близостта й до Суецкия канал. Геостратегическата тяжест на Турция е много по-голяма от нашата. Стратегическите интереси на Запада налагат това. Остава ни да разчитаме отново на Русия, ако възстановим старото си приятелство.
Както споменах по-горе, намираме се на силно ветровито геостратегическо място и се нуждаем от могъщи и искрени приятели. А с настоящата си сервилна прозападна политика загубихме Русия - единствения могъщ приятел, който имахме. Главна настояща задача във външната ни политика сега е да възстановим това доверие и приятелство, което имахме с Русия. За съжаление, с настоящата си политика ние продължаваме да влошаваме отношенията си с Русия.
При такова наше приятелство с Русия от много десетилетия ще бъде крайно нелогично сега да се държим като Полша, Румъния или прибалтийските държави. Това би било фундаментална историческа грешка! Оцелели сме тук 1330 години. От това ще зависи съдбата на България през следващите 1330 години.
