На 8 юни Белият дом съобщи, че президентът Байдън е предложил за нов посланик в България дипломата от кариерата Кенет Мъртън. Новината бе съобщена от “Свободна Европа” с напълно нормално (дори тривиално) съобщение:

“Американският президент Джо Байдън номинира Кенет Мъртън за посланик на САЩ в България. Ако номинацията му бъде потвърдена от Сената, той ще замени на поста Херо Мустафа, която е в България от 2019 г.

Кенет Мъртън е бил посланик на САЩ в Хърватия и Хаити, а последната му мисия е като шарже д’афер на американското посолство в Хаити. Бил е и икономически съветник в посолството на САЩ в Париж, се посочва в биографичната му справка, публикувана от Белия дом.

Мъртън е бил и заместник-изпълнителен секретар в Държавния департамент на САЩ. Работил е и като главен заместник-помощник секретар в Бюрото за глобално управление на таланти към Държавния департамент, а преди това е бил заместник-помощник секретар в Бюрото по въпросите на Западното полукълбо.

Кенет Мъртън има бакалавърска степен от университета Маями в Оксфорд, Охайо, и магистърска степен от Американския университет във Вашингтон. Говори хаитянски креолски език, френски, немски и испански. Носител е на няколко награди заради дейността си в помощ на пострадалите от земетресението в Хаити през 2010 г.”

Напомням, че именно през юни 2019 г. президентът Тръмп предложи за посланик в България г-жа Херо Мустафа. Мандатът на всеки посланик на САЩ е тригодишен, т.е. Белият дом си кара процедурата за България “по график”.

Някои медии у нас обаче се зарадваха нескрито.

Вижте част от заглавията:

Да погледнем и някои от текстовете под тези заглавия.

Г-н Александър Урумов, цитиран в “Труд“, пише:

Смяната на Н.Пр. посланик Херо Мустафа се отличава с два важни детайла: Първо, отказан й е втори мандат. Второ, отказано й е дори удължаване на мандата с няколко месеца до есента.

Разбира се, г-н Урумов споделя не “детайли”, а мнението си, което не само не е подкрепено от фактите, но и противоречи на логиката.

Според г-н Урумов на г-жа Мустафа ѝ е отказан втори мандат. Читателите знаят, че нито един от щатските посланици в последните десетилетия не е бил оставян за втори мандат. Твърдението на г-н Урумов предполага, че г-жа Мустафа е искала да остане още един мандат, но това ѝ било отказано. Това си е чиста спекулация и/или инсинуация. Да не говорим, че така, както е написано мнението на г-н Урумов предполага, че той е запознат с работата на Белия дом. Всеки нормален читател би се досетил, че ако някой българин има такъв достъп до Белия дом, той никога не би коментирал по такъв начин каквото и да е по темата.

Второ, г-н Урумов твърди, че на г-жа Мустафа ѝ е било отказано удължаване на мандата с няколко месеца до есента. Само че… мандатът ѝ не изтича през юни; през юни 2019 г. тя е била номинирана за посланик в България, но кандидатурата ѝ е минала гласуването в Сената на САЩ на 24.09.2019 г. Т.е., не може да се говори изобщо за каквото и да е удължаване на мандата, защото… той все още не е изтекъл.

ПИК е още по-краен:

“САЩ изтеглят оскандалената посланичка Херо Мустафа, съобщава “Свободна Европа”.
…
“Според анализатори отпътуването на Херо Мустафа е ясен знак, че властта в Белия дом вече не стои зад Кирил Петков и Асен Василев и е оттеглила доверието си от тях.”

Разбира се, видно и от цитата по-горе, “Свободна Европа” не е съобщавала нищо подобно. А цитираните неназовани анализатори явно трябва да мислят, че България е толкова важна държава, че САЩ да демонстрират по такъв начин странен начин отношението си към нея?!

Вижте фактите:

На 8 юни Слави Трифонов съобщава, че изтегля министрите на ИТН от кабинета. В същия ден Белият дом предлага на Сената името на новия кандидат за посланик на САЩ в България.

Нашите “медии” и “анализатори” изглежда си мислят, че България е толкова, ама толкова важна, че в желанието си да даде “ясен знак”, от Белия дом се втурват да търсят нов посланик за България!? Не само това, а като го намират, го проверяват, консултират се с комисиите по външна политика, с Държавния департамент и т.н. А вероятно с цел по-голяма конспирация намират и още двама посланика (за две други държави), както и трима кандидати за други високи постове, които трябва да минат през процедурата по получаване на съгласие в Сената.

Впрочем, в новината има действително интересен факт: България се оказва достатъчно важна държава, така че бъдещият посланик на САЩ да се номинира преди изтичане на мандата на сегашния посланик. Добре би било “анализаторите” да се замислят върху това, а не да прекарват времето си в търсене на теле под вола.