Според публикация на frognews.bg (Народен глас) от 16.03.2022 г., местният т. нар. Атлантически съвет призова „министър-председателят…, като глава на изпълнителната власт, да поеме своята конституционна отговорност в този тежък за България и за Европа момент, като лично ръководи българската делегация.“ на предстоящата в Брюксел среща на 24.03.2022 г. на държавните и правителствени ръководители на държавите от НАТО.
Във връзка с позицията на въпросното формирование се споменава за „Лидерството, което носи своята отговорност за тази политика (очевидно се има предвид на НАТО, а не на България – бел. моя) пред българските избиратели, в строго съответствие с буквата и духа на Конституцията на Република България.“, и настояването България да поиска значително разполагане на войски и сили на Алианса на наша територия. Като същевременно и Алиансът като цяло и България в частност увеличи спешно и значително военната помощ за Украйна.
Нещо повече, появиха се и мнения, че министър-председателят можел да взима такива решения самостоятелно, независимо и без санкция от Народното събрание. Доколкото става дума за Конституцията, най-малкото недоумение предизвиква липсата на познание както на нейното съдържание, а така също вкл. за структурата на Организацията на Северноатлантическия договор като не какво да е, а военно-политически блок. От каквато именно гледна точка, а не как да е, би следвало не само да се чете, но и опознава духа на Конституцията на Република България.
В предишна публикация на друга тема споменах бегло за това, доколко при парламентарна република, каквато според Конституцията все пак е България, а не премиерска, като непряко от народа делегиране по отношение на правителството въобще може да става дума за „изпълнителна власт“. Камо ли в конкретния случай за „глава“ на такава. Колкото до буквата и духа, на които се позовава според цитирания сайт т. нар. Атлантически съвет, съгл. ал. 1 на чл. 105: „Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външна политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.“. А съгл. ал. 2 на цит. чл. 105: „Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.“.
Подчертах ОБЩОТО, защото тук, освен в други разпоредби на Конституцията, се съдържа едно от основните разграничения, що се отнася до правомощията, между правителствената и президентска институции във връзка с представителството на държавата, вкл. във формации от типа НАТО.
Като оставим настрана неоспоримия факт, че никога българският народ не е бил питан и пряко не е изразил своя суверенна воля за членство във въпросната формация, както и обстоятелството, че никъде в българската Конституция не се споменава такова формирование, доколкото се касае, както стана дума, за военно-политически блок, т. е. за правомощия съгл. чл. 100 на същата от компетентността на президента като „главнокомандващ на въоръжените сили на Република България“,който в качеството на държавен глава освен това олицетворява единството на нацията и я представлява (чл. 92, ал. 1 от Конституцията) в международните отношения, както да се чете и в опит за долавяне на нейния дух се тълкува Конституцията, президентът единствено е оправомощен, вкл. по силата на прекия избор да представлява не само държавата, а и българския народ като суверен в споменатата организация. Министър-председателят е никой в НАТО. Или в най-добрия случай такъв, който би могъл евентуално да присъства вместо министъра на отбраната или на външните работи на едни или други разисквания, без обаче да участва във взимане на каквито и да е решения.
Тъй като съгл. ал. 4 на чл. 105 от Конституцията, дори да го приемем за „глава“ на т. нар. „изпълнителна власт“, неговите функции според същата са императивно ограничени с изискването за предварително информиране на и отчет за нейните действия пред Народното събрание относно разработването и приемането на актове на Европейския съюз. Но не и на НАТО – в строго съответствие с буквата на Конституцията! Да не говорим, че въпросите отнасящи се до войната и мира, както ратификацията на международни договори, които имат политически и военен характер, са от компетентността единствено на Народното събрание (чл. 84, т. 10 и чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията). Следователно, ако отминем невежеството, споменатият призив според frognews.bg на т. нар. Атлантически съвет кой да води българската делегация на срещата в Брюксел на 24.03.2022 г. не е повече от нескопосан опит, ако не за бламиране на държавния глава, в крайна сметка нямащ друго значение, освен на проява към стремеж за суспендиране Конституцията на Република България.
Разгледано от тази принципна позиция решението на Министерския съвет относно състава и ръководството на делегацията за участие в извънредната среща на държавните и правителствени ръководители на страните-членки на НАТО в Брюксел на 24.03.2022 г. е единствено в съответствие с буквата и духа на Конституцията на Република България.
Отделен въпрос – извън предмета на настоящата бележка, понеже изисква не само поглед както към миналото, така и визия за бъдещето като по-широк светоглед, а и смислен дебат – е за разбирането на българския интерес. И който да би водил българска делегация за споменатата среща на 24.03.2022 г. – президентът или премиерът, – ще го отстоява и защитава ли, и как? По този повод бих напомнил думите на Апостола: „… Какво искам повече, като гледам Отечеството си, че е свободно! Такова нали е предначертанието ми днес за него – не да видя себе си на голям чин, но да умра братко. Това трябва на всеки работник български: да даваме таквоз предначертание и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа.“ (Васил Левски: в писмо до Филип Тотю).
