Джоузеф Маккарти и българските му фенове

Джоузеф Маккарти и българските му фенове
  • Written by:  classa.bg***
  • Date:  
    13.03.2022
  • Share:

Коментар на Петър Волгин в предаването ''Политически НЕкоректно''

 

Имаме много основания да критикуваме ставащото в България през последните три десетилетия. Обаче тези години донесоха и едно безспорно постижение – свободата на словото. Ето защо е тревожен фактът, че днес, 32 години след началото на демокрацията, у нас има хора, които искат да отменят това постижение и да ни върнат във времената, когато имаше една единствена гледна точка и когато всички бяхме длъжни да говорим и мислим по един и същи начин.

 

Действията на тези хора удивително напомнят това, което прави Джоузеф Маккарти в Съединените щати преди 70 години. Сигурно се сещате за този американски сенатор, който в един момент решава, че страната му е пълна с руски шпиони и че негов свещен дълг е да ги разобличи. Маккарти и неговите сподвижници твърдят, че „агентите на Кремъл“ са проникнали във всички политически и културни институции – в държавната администрация, в местната власт, дори в Холивуд.

 

В началото това изглежда смешно, но много бързо нещата приемат зловещ обрат. Маккарти и неговите хора започват да съставят списъци с имена на „шпиони“ и организират истински лов на вещици. Много американци биват очерняни и изгонвани от работа само защото са подозирани, че разпространяват руска пропаганда. В страната се възцарява истинска шпионска параноя, станала известна с името „маккартизъм“.

 

За щастие американското общество се мобилизира, много видни личности се изправят срещу шпиономанията и в крайна сметка американският сенат излиза със специално решение, порицаващо недостойните действия на Джоузеф Маккарти. Много би ми се искало нашето общество също да намери сили и да защити свободата от попълзновенията на днешните български маккартисти.

 

С огромно учудване наблюдавам как хора, които се кълнат в либералните ценности, които дълги години са ни убеждавали какви стопроцентови защитници на свободата са, днес призовават за налагане на цензура и за въвеждането на униформено мислене. Правозащитници размахват Наказателния кодекс и твърдят, че всеки, който не пее в общия хор, може да влезе в затвора. Университетски преподаватели, които, както самите те твърдят, учат студентите си на свободомислие, сега повтарят едно към едно действията на Маккарти и не спират да ни обясняват как „руските шпиони са завзели държавата“.

 

Струва ми се, че този маккартистки устрем изобщо не е продиктуван от загриженост за държавата. Зад него стоят не патриотични, а съвсем користни цели. Българските фенове на Джоузеф Маккарти се надяват, че ако се представят като „борци с руската агресия“, ще получат постове, влияние и пари. Този тип мислене също ни е дълбоко познат от времената в България преди 10 ноември 1989 г. Тогава всички онези, които нямаха достатъчно качества, а много им се искаше да направят добра кариера, ставаха или партийни активисти, или доносници на тайните служби.

 

Тоест, компенсираха липсата на професионални умения с вярност към тогавашната идеология. Абсолютно същото наблюдаваме и днес. А най-абсурдното е, че някогашни партийни активисти, преподаватели по научен комунизъм и доносници на службите, днес се представят за демократи и автентични носители на евроатлантическите ценности. Тези, които някога пишеха доноси срещу хората, осмелили се да критикуват Съветска Русия и да кажат нещо хубаво за Съединените щати, например, днес пишат доноси срещу всеки, осмелил се да каже нещо добро за Русия, и дръзнал да критикува Съединените щати, например. И, не, това не е шизофрения. Това е конюнктурното желание винаги да си със силните на деня. Това е амбицията на едноизмерния човек да направи кариера, демонстрирайки вярност към поредните господари. 

 

Големият въпрос днес е дали българското общество ще намери достатъчно сили да защити извоюваните през последни три десетилетия свобода на мисълта и на словото. Дали ще намери сили да се противопостави на съвременните маккартисти, които искат да ни върнат във времената на цензурата и на фалшивото единомислие. Преди 70 години американското общество доказа, че тази съпротива има смисъл. Америка не позволи на Джоузеф Маккарти и на такива като него да й отнемат правото на свободна мисъл и на свободен изказ. Хубаво е да се поучим от добрите американски практики. Плурализмът и демокрацията не са нещо, което е дадено от Бога. За тях трябва да се борим. Ежедневно. Не бива да позволяваме на цензурата и на страха да завладеят България.

Станете почитател на Класа