Въпреки сериозната конкуренция на вносни напитки, съпроводени с мощна реклама, ракията не отстъпва като национално питие.

 

Вече има уискита по-евтини от ракии, водките отдавна са с конкурентни цени дори на обикновените ракии. В повечето барове въобще не предлагат ракия, но българите си я пият.

 

Основна причина не е традицията. Ако седнеш на маса със салата – дали шопска, дали домати и краставици, дали зелена с лук – с нея върви само ракия. Не става с уиски, не става и с водка, не е същото и с други концентрати.

 

По-надолу тук е дадена една класация за най-добрите ракии, която не претендира за пълна точност, но е добър ориентир за ценителя. По въпроса за ракиите мнения много, претенции и разбирачи много, трудно се постига разбирателство.

 

Топ ракиите, които заслужават оценка между 5,50 и 6. Трите вида кортенска мускатова (третият вид е в тумбесто шише, няма го на снимката) се конкурират със трите вида стралджанска и подбрана мускатова пещерска, и до тях се нареждат двата вида „Врачанска теменуга“. Цените са дадени вътре в текста) Снимки: e-vestnik

 

Ракията, която може да съперничи и на скъпите световни напитки, уви, не е домашната, както обичат да я хвалят някои нашенци. Всяка нация е излязла с нещо на световния пазар, но не и с „домашна”. Никой не изнася „домашна”, не се продава по магазини, защото няма как – днес е една, утре друга, този си прави 100-200 литра, онзи 500, някои правят и по един тон за търговия. Но това не е редовно производство, което да се продава по света като национална напитка.

 

България има хубави ракии, които много българи отричат, щото били „винпромски”. Това е една от големите национални заблуди. Може би и това е една от причините по всички летища по света да се продава като експортна стока турска ракия, гръцко узо, италианска грапа, но не и българска ракия.

 

Кои са ракиите по рафтовете в магазините, които заслужават висока оценка?

 

Първо, няма една единствена най-добра ракия, както няма и едно най-добро вино. Някои предпочитат по-леки, по-ароматни неотлежали мускатови ракии, други предпочитат по-плътни на вкус, отлежали ракии.

Най-важното разделение на ракиите обаче не е дали е отлежала или с по-плътен или по-ефирен вкус, а суровината, от която е направена.

 

Не става дума за грозде или друг плод. Плодовите ракии са цяла отделна тема, която обаче може да се изчерпи накратко. От тях у нас се продава масово само сливова ракия. Няма много видове. Доминира безапелационно троянската сливова, произвеждана от винпром „Троян”. В района е имало традиционно сливи с висока захарност и той се е прочул първо с домашна ракия и от 1948 г. е построен винпром и е започнало заводско производство. Сега винпромът е собственост на чешкия производител на ликьори и плодови ракии „Рудолф Йелинек”, дори директорът му е чех. Старите сливи ги няма, садят нови сортове – станлей и др. – но ракията е традиционно добра.

Когато в България се говори за ракия, обаче, става дума

преди всичко за гроздова ракия

И тук започва трудната класификация. По традиция в цялото Средиземноморие ракията се е правила и все още се прави от останки от производството на вино. Това се отнася за ципуро, узо, грапа, йени ракъ и др. Днес има още нови технологии, по които се правят анасоновите напитки, не само от гроздов дестилат.

 

Но да погледнем българската ракия. Гроздето се мачка за вино, течността се отделя, в останалите джибри се долива вода, захар, ферментиралата каша се дестилира и става на ракия. Повечето домашни се правят по тази технология. И са по-люти. И повечето обикновени винпромски ракии се правят от подобни суровини. Винпромите имат повече възможности, използват за суровина освен джибри, т. нар. винена кал, утайки от бъчви и съдове за винопроизводство. Използват и стари вина, дестилират ги на ракия. Тъй като имат повече техника и лаборатории на разположение, дори от джибри докарват ракия, която не люти на вкус като повечето домашни.

 

Но винпромите правят и т. нар. специални ракии, които не са от джибри и остатъци от винено производство, а от цяло грозде. То или се смила и разбива на каша, или от него първо се прави вино, а после се дестилира на ракия. Такова вино се нарича мътно вино, без добавени сулфити. Това е много важен момент, защото сулфитите, които се добавят във виното, ако то се дестилира за ракия, те преминават в дестилата, вече в по-голяма концентрация. А имат пряко отношение към махмурлука. Такова вино със сулфити рядко се дестилира, но може да е добавено в купажите на някои по-евтини ракии.

 

Затова са предпочитани специалните ракии. Те, освен от цяло грозде, се правят и от подбрани сортове. Най-предпочитан сорт е мускат отонел, поради силния аромат и висока захарност. Има и други ароматни сортове като тамянка, врачански мискет, перла и др. От тях правят ракии, но най-често са купажи от няколко сорта. Изключения са ракиите перла на сливенския винпром и „Врачанската теменуга” от врачански мискет.

 

Много е трудно да се определи една или друга мускатова като най-добра ракия, защото някои пиячи не харесват ароматните ракии, смятат ги за много напарфюмирани. Ароматът е естествен, от гроздето, но на някои им се струва прекален и изкуствен.

И така мненията са разделени – едни предпочитат по-ароматни, други не ги обичат, повече наблягат на вкусовите качества.

 

Големите винпроми използват и различни видове казани – или медни, подобни на онези за дестилация на уиски, или стоманени дестилационни колони. Медните дават по-специфичен вкус на ракията. Някои правят купажи от дестилати, получени и с двата вида казани. Също така правят купажи от дестилати, получени от различни суровини, остатъци от винено производство, и дестилат от цяло грозде.

 

Сортовите специални ракии са по-скъпи и са рекламирани като специално подбирани и т. н.

Топ ракии, които заслужават оценка 6:

Кортенска мускатова – и трите вида

(цена бистра около 13 лв. – 0,5 л, отлежала 15 лв. – 0,5 л и отлежала в подбрани бъчви, в тумбесто шише 0,7 л – около 30 лв.).

Пещерска мускатова (синя бутилка) – бистра
(цена около 16 лв. – 0,5 л).
Врачанска теменуга – бистра и отлежала
(цена около 13 лв., отлежала – към 16 лв. – 0,5 л)

Стралджанска мускатова – всички видове – отлежала, селект, подбрани бъчви
(цена 15-18 лв. – 0,5 л)

 

Кортенската мускатова има три разновидности, и трите от сорта мускат отонел. Бистрата е за ценителите на чиста мускатова, без дъб, с леко тяло. Както се пее в една народна песен – „Хайдут Сидер на бял чардак седеше, бяла ракия пиеше” – някои това ценят в мускатовите още от едно време. Не ги оставят в буре, че се оцветяват и губят от аромата си. В тумбесто шише се продава кортенска отлежавала в подбрани бъчви от вино мускат отонел, включително и от десертно вино от същия сорт. В тази ракия има доминиращо усещане от дъба във вкуса, напомня скъпите малцови уискита, които подобно отлежават в употребявани бъчви от сладки вина. Другия вид кортенска е половинлитрова бутилка с по-малко отлежаване. Въпрос на предпочитания е коя от трите.

 

Пещерската мускатова в синя бутилка е също бистра чиста и ароматна, за онези, които не искат дъб да се намесва във вкуса.

 

Врачанската теменуга е от сорта врачански мискет, по-рядко се среща, но заслужава да се отбележи като топ ракия.

Стралджанската е образец за мускатова ракия с по-пълно тяло, по-обемен вкус, а серията отлежала и от подбрани бъчви е истинско богатство във вкуса.

На второ място с оценка между 5 и 5,50:

На второ място ракии с оценки между 5 и 5,50. Традиционната Сунгурларска специална, една от първите от този вид, е без промени с десетилетия. Бургас 63 перлова и барел леко загубиха авторите, откак почина техният майстор, Пещерска отлежала е с много добра цена за качество, традиционната форма на бутилката е на няколко вида от тази ракия. Братя Минкови от избата и Сливенска перла са от най-често срещаните в супермаркети. В тази група заслужава да се споменат и две специални отлежали ракии на Хан Крум. Снимки: e-vestnik

 

Сунгурларска специална
(цена около 16 лв. 0,7 л)

Бургас 63 – перла и барел
(цена 22-24 лв. перлова – 0,5 л, 17-19 барел – 0,5 л)

Сливенска перла – и двата вида
(цена около 16 лв. – 0,5 л, отлежала – 18-20 лв. 0,5 л)

Пещерска отлежала
(цена около 13 лв. 0,7 л)

Братя Минкови – От избата
(цена 15-16 лв. – 0,5 л)

Хан Крум отлежали специални серии – не се срещат във всички супермаркети, но заслужават да се споменат в тази група.
(цени 18-23 лв. за двата вида в кутии – 0,5 л)

 

В тази група се настаниха скъпите ракии Бургас 63, които в миналото заслужаваха по-висока оценка. Откак почина майсторът им създател Джендо Джендов, бургаските позагубиха авторитет.

На трето място с оценки между 4,50 и 5:

На трето място – ракии с оценки между 4,50 и 5. Културна ракия има три вида, включитнелно „люта“ (с люта чушка за ценители). Бургас 63 беше много авторитетна, но вече има отдръпване от нея. Масовата „Пещерска“ има разновидности мускатова и от подбрани сортове, много пивки, на добра цена. Карнобатската мускатова също е на ниски цени. (цените са дадени вътре в текста). Снимки: e-vestnik

 

Културна – и трите вида, включително „люта” (с люта чушка – само за ценители)
(цени около 16 лв. – 0,5 л)

Бургас 63 – тъмна бутилка.
(цена около 18 лв. – 0,5 л)

Пещерска от подбрани сортове и мускатова
(цена 13-14 лв. бутилка 0,7)

Кайлъшка мускатова
(цена около 16 лв. 0,7 л)

Карнобатска мускатова
(цена около 10 лв. – 0,7 л)

С оценки между 4 и 4,50:

 

На четвърто място – ракии с оценка между 4 и 4,50. Сунгурларска отлежала е стабилна ракия без изменение в продължение на десетилетия. Ямболска гроздова е масова обикновена пивка ракия, на добра цена. Хан Крум мускатова, Бургаска мускатова, Поморийска – специална и мускатова – са приблизително на едно равнище. (цените са вътре в текста). Снимки: e-vestnik

 

Сунгурларска отлежала
(цена около 14 лв. – 0,7 л)

Бургаска мускатова
(цена около 16 лв. 0,7 л)

Ямболска гроздова – обикновена
(цена 10-11 лв. – 0,7 л)

Хан Крум мускатова
(цена около 15 лв. – 0,7 л)

Поморийска специална и поморийска мускатова
(цени 14-16 лв. – 0,7 л)

 

Тук са дадени основно ракии с масово производство, разпространени навсякъде в супермаркети. Водещи са големите винпроми, които имат много лозя и възможности да правят специални и обикновени ракии.

 

Извън изредените тук има редки серии скъпи и отлежали ракии, които не се намират навсякъде и нямат нужда от оценка – който има пари, да ги опитва. Но някои от тях не превъзхождат масовите специални ракии.

 

Оценките тук са дадени от пишещия тези редове, не от еднократни дегустации, а от продължителни наблюдения.

 

Важно при оценка на вкуса да се опитва повече от веднъж и не само няколко грама. Има вкусни ракии, с ликьорни тонове, сладост, а се оказва, че като изпиеш повече от две чашки, нещо не ти се пие. Докато обикновена ракия, примерно като ямболската гроздова, е пивка и без претенции.