Изпращаме 2021 година - още една година, белязана от дълбоките промени в икономиката, политиката и обществото вследствие на пандемията от коронавирус. Сега, когато и последните 12 месеца са почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2021".

През изминалата 2021 година българският трудов пазар продължи да стагнира под натиска на пандемията, а политическата нестабилност, белязала годината, допълнително скова всякакви възможности за дългоочаквани реформи. Въпреки негативните ефекти на коронакризата обаче пазарът на труда в България показа устойчивост и се оказа по-издръжлив от очакваното. Видя се, че блокадите са най-сериозният фактор за ръста на безработицата и свиването на заетостта. А най-уязвими се оказаха секторите, които трудно минават към гъвкави форми на заетост, и тези, които са пряко затворени заради блокадите. И ако годината започна с ръст на безработицата и замряло търсене и предлагане на труд, то в края й бяха регистрирани рекордно ниски нива на безработицата и плахи намерения за разрастване на екипите от страна на бизнеса.

Безработицата – на историческо дъно

В началото на годината Covid блокадите поддържаха високи нивата на безработицата в страната, а основната причина за годишния ръст на показателя бяха Covid ограниченията и затворените бизнеси и икономически сфери. През втория месец от годината безработицата в България държеше ниво от около 7%.

През април показателят се завърна към нивата отпреди пандемията. Благоприятно действие оказаха продължаващите държавни стимули за подкрепа на заетостта – схемите „60/40”, „80/20” за туризма и транспорта, но най-вече отпадналите ограничителни мерки, които бяха затворили масово редица дейности.

Към декември статистиката показа, че изпращаме 2021 г. с исторически най-ниското ниво на безработица в България от 4,8%, след като от лятото безработицата трайно падна под 5%.

Годината записва и друг позитив за трудовия пазар - над 150 хиляди безработни започнаха работа на първичния пазар на труда в рамките на 2021-ва, като в резултат броят на продължително безработните се понижи над два пъти за последните пет години – от около 100 хиляди до 40 хиляди.

Заетостта - посока надолу

През призмата на заетостта обаче картината не е така оптимистична. Заетостта в България продължи да се свива и към края на септември 2021 г. броят на заетите намаля до 3,134 милиона при 3,173 милиона година по-рано. Пандемията заличи 120 хил. работни места през третото тримесечие.

Въпреки активните антикризисни мерки за подкрепа на заетостта се оказва, че коронакризата нанася сериозен удар върху трудовия пазар у нас. Негативните ефекти се засилиха през летните месеци независимо от активната сезонната заетост. Само за периода юли-септември тази година безработни са били 150 хил. души, като 120 хил. от тях (80%) са имали предишна работа, която са напуснали поради уволнение, съкращение или принудително приключване на бизнеса, приключване на сезонна или друга временна работа и други причини. 

Антикризисните мерки за краткосрочна подкрепа на заетостта, популярни като „60/40”, „80/20” и „Запази ме”, се прилагаха активно и стотици хиляди заети и техните работодатели бяха компенсирани. От старта на инициативата в средата на март 2020 г. до средата на септември 2021 г. общият обем на компенсациите възлиза на 1,5 млрд. лева, а средства са получили над 13 хиляди фирми. Работодателите ще получават средства от държавата за запазване на заетостта на работници и служители в засегнатите от Covid икономически дейности до края на тази година. Оттук нататък очакванията са публичните стимули да са фокусирани върху разкриване на работни места и то по пътя на ускорена трансформация, инвестиция в обучения и дигитализация на трудовите процеси.

„Гладът“ за подходящи кадри се изостря

Изминалата година припомни и още едно предпандемичното предизвикателство, свързано с недостига на кадри. Въпреки че почти всички сектори и региони в страната търсят служители, това продължава да бъде основен проблем пред бизнеса, показа национално изследване на Българската конфедерация по заетостта.

Две трети, или близо 34 хиляди работодатели, заявяват, че срещат трудности при намиране на подходящ персонал, сочат данни на държавната агенция по заетостта. За сравнение, техният дял е с 5,4 пункта повече отпреди година. Най-сериозни затруднения работодателите имат при намиране на продавач-консултанти, машинни оператори, шивачи, оперативни счетоводители, строители. Преди година тези професии са били готвачи, продавач-консултанти, електротехници, заварчици, търговски представители и строители.

В същото време работодателите в България планират плахо разрастване на екипите си. Най-оптимистични са плановете за наемане на нови служители в секторите на информационните технологии, производството и аутсорсинга.

Под натиска на пандемията обаче бизнесът лесно може да се откаже от разкриване на нови работни места. Половината от работодателите ще изоставят плановете да търсят допълнителен персонал при нова Covid вълна. Нов пик на пандемията у нас ще намали планираното разкриване на нови работни места с 36% според прогнозите на държавната агенцията по заетостта.

Около 46 хиляди работодатели имат намерение да наемат нов персонал през следващите 12 месеца, но нова Covid вълна ще повлияе отрицателно на решението да търсят нов персонал. Прогнозите са в случай на такава работодателите да се откажат да разкрият 70 хиляди нови работни места, като близо 70% от тях ще са за неквалифицирани работници, а 30% ще са за специалисти и ръководни длъжности.

Кой ще наема, кого ще наема

През следващата година работодателите ще имат нужда от над 100 хиляди специалисти с квалификация. Прогнозите са най-търсени да са шивачите, машинните оператори, строителите, работниците в хранително-вкусовата промишленост, операторите в производството на облекло, заварчици.

От още над 40 хиляди специалисти с правоспособност или с висше образование ще се нуждае българският бизнес, като най-търсените професии ще са: медицински сестри, лекари, учители, строителни инженери, ИКТ специалисти.

Очакванията са за повишено търсене на работници без специалност, които ще са нужни в различните сектори на икономиката през следващите 12 месеца.

Добра новина е, че като цяло общата потребност от работна сила се запазва. В половината области се отчита ръст на потребностите от работна сила спрямо предходната година. Най-съществено нарастват нуждите от работници и специалисти в област Кюстендил – 8 пъти. Следват областите Видин – близо 6 пъти, Ямбол – 4 пъти, Добрич – 2 пъти. На другия полюс са областите Стара Загора и Перник, където потребностите се свиват почти двойно спрямо 2020 г.

Възстановяването на трудовия пазар ще е трудно и няма да се случи без необходимите реформи в трудовото законодателство и насочването на публичен ресурс към инвестиции в човешкия капитал. Положително е, че пандемията даде тласък за трансформация на труда в България - ускори дигитализацията на работните процеси и показа нуждата от постоянни инвестиции в таланти. Изминалата 2021 година обаче доказа и нуждата от фундаментални промени на пазара на труда. Държавните антикризисни стимули са временни, необходими са устойчиви решения в подкрепа на трудовия пазар.

Евгения Маринова, редактор Елена Илиева