На 25 декември от 20:00 часа bTV ще отбележи 19-тото издание на Българската Коледа с пищен концерт. Водещи ще бъдат „любими лица“ от сериала „Татковци“ (не ме питайте, не съм го гледал) по телевизията-организатор на благотворителната изява. Освен любими лица, ще има и любими музиканти, хайде да не ги изреждам, дежурните са, лесно ще се досетите и сами. Ще ви кажа само, че ще има мажоретки плюс победителката от „Гласът на България“ (и за това не ме питайте) Петя Панева, която ще изпее народната песен „Я, изгрей, изгрей“.
Защо? Защо по празниците? Отговорът е лесен: защото по празниците сме по-щедри и телевизиите отчитат това. Преди 12 години бях публикувал структура на разпределението на печалбите от телевизионна благотворителност, но тогава не ставаше дума за Коледа, а за VIP Brother. Вижте го, за да не го преписвам тук. Телевизиите знаят кога да правят такива неща, за да не пилеят неефективно ценното си програмно време.
Но защо, защо по празниците сме по-щедри? Ето за това: защото ми е гот и искам да ми стане още по-гот като се направя на благороден. И благодаря на медиите, задето ме карат да се чувствам величествен, само задето съм пуснал един есемес, оригвайки се на белгийска бира.
Да си представим например „Българската коледа“. Седиш, гледаш клиповете, гледаш концерта, па ти стане едно такова великодушно, па (като внимаваш да не обърнеш биричката) се пресегнеш към новия смартфон, дето си го подари за Коледа, па пуснеш един есемес, че и още един, че и още един, па ти стане едно такова удовлетворено, че чак си вдигнеш краката на табуретката. А те едни такива уютни, със зелени чорапи на кафяви елени с червени носове.
Един систематичен поглед към благотворителността би изглеждал така. Дарявам, защото съчувствам на някого. Този някой може да бъде а) роднина, но тогава не съм съвсем сигурен дали точната дума е „благотворителност“: парите на заем за брат’чеда, дето знаеш, че никога няма да ти върне, благотворителност ли са?; б) познат и в) непознат. Великодушието към непознат е най-ценно, защото тогава си най-благороден. Дарявам също, защото искам да компенсирам злите си дела с добри. Това е смешен протестантски навик – да броиш колко бабички си превел през улицата и да гледаш общият им брой да е по-голям от този на цигарите, които си изпушил тайно от родителите си. Спасението на душите не става точно по този начин. Най-сетне дарявам, за да дам добър пример на другите, не толкова съвестни, отзивчиви и добросърдечни като мен.
Има ли общо между благотворителност и милостиня? Разбира се, че има. В основата си те са едно и също. Чак на повърхността под „милостиня“ разбираме любителски акт, който извършваме сами по себе си, а под „благотворителност“ – подобен акт, обаче осъществен под професионалното ръководство на някоя телевизия. Милостинята не е да се изфукаш или да изтъргуваш злите си дела, а да обикнеш някого повече от себе си или поне колкото себе си. Да приемеш, че за миг е по-важен от теб. Милостинята е жертва, а жертвата е единственото, което сатаната не може да победи. Милостинята е чистота. Когато фарисеят се възмутил задето Христос не си умил ръцете, преди да седне на трапезата, Господ му казал покрай другото и това: „Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто“ (Лук. 11:41). За благотворителността не знам.
Защо се прави милостинята, освен от чист порив на сърцето? Прави се първо за помощ на нуждаещите се и, второ, за да облекчим задгробната съдба на своите починали близки. Това, второто, го знаят все по-малко хора, за съжаление. Чак на последно място милостинята се прави за облекчаване и успокояване на собствената съвест. Защото дори и грижата за съвестта, когато това е собствената съвест, намирисва на егоизъм. Милостиня се дава с болка, със сълзи на очите. Милостинята не е секуларният еквивалент на католическите индулгенции.
Как се прави милостинята? Прави се по два начина едновременно: тайно и персонално. По отношение на първото инструкциите са пределно ясни: „Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве“ (Мат. 6:1-4).
По отношение на второто, персоналното правене на милостиня, мисля, че е добре, дори да я правиш на непознат, да го погледнеш в очите, да се наведеш над паничката му и да пуснеш своята лепта. Или пък имай неколцина бедни в квартала, за които да се грижиш непрекъснато, без това да се разчува. Ако всеки си има, телевизионната благотворителност може да се окаже и излишна. А иначе, когато сведеш милостинята до неангажиращо натискане на няколко копчета на клавиатурата, разнообразието те залива. Можеш от стотици предложения да избереш своята кауза или своята мисия. Впрочем мисия го наричат на платформата за добротворство TimeHeroes, а кауза е в портала HelpKarma – многозначително име: помогни си да се преродиш в нещо по-хубаво (в какво, в пекинез на инфлуенсърка-милионерка?). С тези, кармичните, имаше някакъв скандал че събрали пари за болно дете, но не му ги дали, но това е друга тема. Само ще отбележим, че разследването бе дело на медиите. Браво на тези медии!
Иначе в днешния технологичен и преди всичко електронен век (защото грандиозни открития като двигателят с вътрешно горене или ядреният реактор останаха далеч назад в историята) имаме богат избор какъв облик да дадем на милосърдието си. Ако искате съвестта ви да е чиста, а духа – горд: Разговаряй по телефона със самотно живеещи възрастни хора в Пловдив; Изпрати рождествена картичка на непознат човек от село Горнослав; Бъди градски градинар в подкрепа на Солидарната кухня в София; Сподели за опита си с безпокойството и стреса и помогни за съставянето на ръководство за справяне с тях (ето тази кауза/мисия граничи със саможертва!); Превеждай интересни статии за ранното детско развитие, осъзнатото родителство и възпитанието; Тествай мобилното приложение “Спаси гората” и подавай сигнали за незаконна сеч; Разходи кучетата от общинския приют в Перник (и като се изакат, върни ги обратно в кучкарника); Дари сперматозоиди и помогни да се роди нов живот (извинявам се за одеве – това е истинската саможертва!); Подари прежда и платове за инициативата „Да плетем и шием за недоносените бебета“…
И още много, много, ама наистина много, много други възможности да изберете благотворителност по своя мярка и подобие. Обяснимо в този сезон, болшинството предлагани каузи/мисии са за коледни подаръци и празнични еднократни обеди или вечери (между другото някои мисии са много мили, особено онези за бездомните животни). Така или иначе, големият избор е благоприятна предпоставка да изразиш себе си, да бъдеш какъвто си, да уловиш мига и да му се насладиш, живеейки за него.
Имам чувството обаче, че представата за добротворство е леко еволюирала. Добротворството се приема като част от лайфстайла на материално обезпечения масов човек. Милостинята е част от микса на неговите развлечения. А по първоначален замисъл то не е удоволствие, не е забавление, а състрадание. Състраданието пък, както сочи името, само по себе си е вид страдание. Истинската благотворителност трябва да е болка и наистина едната ръка да не знае какво прави другата. Истинската благотворителност трябва да е жертва, себеотрицание, а не прочистване на гардероба от ненужното. Да не бъде пъстра пиар акция или илюзорно възхищение от собствената святост на топло вкъщи пред скъпия телевизор. Доброто не може да е самоцелно. Ако е такова, то често ще се окаже добро само на пръв поглед и в крайна сметка вместо полза ще донесе вреда.
Това е. Не стана много медийно, освен в началото, така че ако искате, четете само началото. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен или поне гневно да се изобличат картагенските медии.
Ах, тези медии!
