(Защо България и Унгария е логично да са против тези разходи?)
Независимо от проблемите, предизвикани от пандемията, в ЕС намериха време и ресурси, за да си спомнят за постсъветските страни, предлагайки им помощ в размер на 2,3 милиарда евро.
Става дума за отделяне на сума в рамките на „Източно партньорство“ – програма на ЕС, която стартира през май 2009 година. Нейни участници са Армения, Азербайджан, Беларус (който през 2021 година прекрати членството си заради въведените санкции срещу страната), Грузия, Молдова и Украйна.
Трябва да се отбележи, че 2,3 милиарда евро официално са предназначени не за някаква инфраструктура, работа, която може да помогне на тези страни или ЕС, не за построяването на алтернатива на руската газова тръба и дори не за военна база за Северноатлантическия алианс.
ЕС е готов да похарчи такава сума за „демократически реформи“.
Подобни разходи в условията на световна криза изглеждат странни, заради което възниква въпрос – защо е нужно това на ЕС и каква ползва ще получи съюза от такива вложения?
Красиви думи за демокрация и истинската мотивация
Президентът на Европейския съвет Шарл Мишел, говорейки за поддръжката на постсъветските страни, възторжено уверява всички, че такава стъпка на ЕС ще бъде изгодна за всички.
„Демократичното управление е ключ към това, да има върховенство на закона, правосъдие, борба с корупцията. Това е не само политическа необходимост, това е възможност, която се дължи на този инструмент“ – заяви той.
Красивите думи са много, но с конкретиката, както често се получава в такива случаи, нещата не са добре.
На кого конкретно и какви именно суми да се отпуснат, за какво да бъдат похарчени? За повишаване на заплатите на съдиите в Грузия? Или, може би, за създаване на допълнителни работни места в Националното антикорупционно бюро в Украйна?
Отчитайки трудното икономическо състояние на постсъветските страни и вътрешнополитическата борба на местния елит, с която са заети вече десетилетия, такива мерки едва ли ще променят нещо.
Обаче Шарл Мишел и Европейския съвет това, като че ли, като цяло не ги безпокои. Прави впечатление, че в ЕС сякаш няма никаква криза или пандемия с локдауни изобщо няма, а у Стария свят има свободни средства, които не знае къде да дене.
Напомняме, че за нуждите на своите членове ЕС отделя средства крайно неохотно. Например, в новия бюджет на ЕС е казано, че нито едно евро няма да бъде похарчено за поддръжка и модернизация на балтийските пристанища. В същото време Литва, Латвия и Естония ситуацията с транзита е катастрофална и на техните морски пристанища са им необходими някакви преимущества пред конкурентите.
Но за държави, които дори не са в ЕС, средства се намират за такива абстрактни задачи като развитие на демокрацията.
Пред изданието Baltnews политологът Владимир Корнилов коментира, че никой не крие, че „Източното партньорство“ е създадено от Европа като санитарен кордон срещу Русия. А за борбата с Москва, според Брюксел, може дори да се разточителства. Той отбелязва, че 2,3 милиарда не са толкова много, ако се отчита количеството на страните. И трябва да се отчете и факта, че значителна част от тези средства ще бъде предоставена не като безвъзмездна помощ, а като поредните кредити. А това означава, че дълговата тежест в тези страни ще нарасне.
На практика, ЕС си купува влияние и укрепва дълговият нашийник на страните, които граничат с Русия. При това става дума именно за тези страни, в голяма част от които политическите елити не са настроени особено дружелюбно към Русия.
За какво ще се харчат парите?
Населението на страните от Източното партньорство няма за какво да се радват особено на 2,3 милиарда евро от ЕС, които скоро ще получат техните правителства. Практиката от последните години показва, че тези пари отиват на вятъра, и това е в най-добрият случай, понякога е по-зле.
През 2019 година ЕК разработи 20 различни проекта за участниците в програмата. Като основна цел е посочен план за инвестиции в транспортната система на тези страни. За това ЕС е похарчил 12,8 милиарда евро. Към реализацията е включена и Световната банка.
Как приключи това? Повече от 9 милиарда евро бяха предоставени на източноевропейските страни именно от международните финансови институции, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване е развитие.
Не е трудно да се предположи, че щом участват тези банки, значи пари просто така никой няма да дава. Ще има кредити.
В Украйна по план на „Източно партньорство“ през 2019 година отделиха средства за ремонт на магистрала М-05 Киев – Одеса и строителството на Северния обход на Лвов. Кредит от 450 милиона евро дава ЕБВР.От тогава минаха две години, ремонтът не е направен. Още повече, на 16 юли 2021 г. на един от участъците на този път се образува пропадане с размерите на камион, заради което биват затворени две ленти. Път няма, но Украйна е длъжна да плаща.
Подобни са събитията и в други страни от програмата.
Може да се предположи, че ще се случи приблизително същото и когато правителствата на тези страни получат от ЕС 2,3 милиарда евро. В примера с пътищата поне трябва да се отчита, дори формално, някаква уж извършена работа. Може да се ремонтира 1 километър, да се снима и да се покаже по телевизията.
А как ЕС или обикновените жители на Молдова, Украйна или Грузия ще проверят къде са отишли парите, отделени за демократизация на държавата?
Необходимо ли е да се финансира корупционния елит на тези страни?
На сайта на ЕС в документ, посветен на плана за финансова помощ в рамките на „Източно партньорство“ все пак се появява някаква конкретика. Но заедно с това има точки за разходите, които е трудно да бъдат разбрани и не е ясно къде ще отидат тези пари.
„Повече от 200 милиона евро от кредита ще отиде по линия на инициативата EU4Business, чиято цел е да предоставя консултации на предприемачите от малкия и средния бизнес“ – се казва на сайта.
Сякаш не са им нужни средства в бюджета, намаляване на данъците или изменение в законодателството за борба с корупцията… Излиза, че на предприемачите в Украйна или в Грузия, им е нужна най-вече консултация от чужденците, които ще разказват на местните как трябва да работят в собствената си страна.
Освен това стойността на такива консултации може да се оценява както е удобно – това все пак са мъдрите европейски чиновници, техните съвети са злато ( което по правило отива в джобовете на местните политици).
Как да се провери целевото използване на средствата? Няма механизъм, които да оцени понятия като демократизиране на държавата. Дори и отпусканите средства да са под формата на кредити, то тогава има ли гаранция за тяхното връщане при смяна на управлението и напускането на лидерите, поели ангажиментите.
Кой на кого помага на практика?
За последните 10-15 години виждаме, че Армения, Грузия, Украйна, Молдова, на практика се превръщат в суровинни придатъци.
Нещо повече, данъчната политика на Киев днес е такава, че е по-изгодно да се изнасят суровини, а не товари с добавена стойност.
Изключение е Беларус, който напусна програмата „Източно партньорство и частично Азербайджан, чийто политически елит, за разлика от останалите страни в програмата, не са се отказали от суверенитета си и не са готови на всичко заради лоялност към Брюксел или Вашингтон.
ЕС, дори да харчи някои суми (голяма част, от които се връщат в качеството на изплатени кредити), получава лоялни политици в постсъветските страни, готови заради икономическите интереси на определени играчи в ЕС да пожертват благополучието на собствените си граждани.
Преди установяването на сериозен контрол за изразходваното и целевото използване на получените средства по Източното партньорство е нецелесъобразно да се отпускат средства.
Има и друг момент, на който трябва да се обърне внимание, когато говорим за финансова помощ на страните от Източно партньорство. В тях има въоръжени конфликти или са водили бойни действия през последните години. Отелят се колосални суми за оръжие.
Постоянно се увеличават военните разходи. Излиза, че ЕС финансирайки постсъветските страни косвено дава част от тези пари за оръжие.
Съгласно последните данни на Стокхолмския институт за изследване на проблемите на мира (SIPRI), в периода 2009-2018 година военните разходи на Азербайджан са почти 24 милиарда долара.
Азербайджан купува оръжие от Израел на стойност 2 милиарда долара.
Съгласно информация на Агенцията по отбранително сътрудничество и сигурност на САЩ показателят за Украйна през 2020 година съставлява 510,5 млн. долара, като за предходната 2019 година той е 272,4 млн. долара. Подобни са сумите за всяка година в периода 2018-2016 г.
Освен това, както се отбелязва в доклада, през 2020 година САЩ са доставили военна продукция на Грузия за $62,8 милиона долара, на Молдова – $11,5 милиона, на Азербайджан – $509 000, Армения – $2 хиляди.
Военните разходи на Украйна през 2009 година са били 11,65 милиарда гривни или днешни 442 милиона долара. За 2019 година тази сума е 7,1 милиарда долара, което е не по-малко от 5% от БВП.
Тук можете да се убедите лично за данните за покупки на оръжие в света, кой на кого продава, колко и какво.
https://armstrade.sipri.org/armstrade/page/trade_register.php
В началото на 2019 година се разбра за сключването договор между Украйна и Турция (сумата не се съобщава) за покупка на безпилотници Bayraktar TB2, които са способни да изпълняват ударни функции.
Тоест получените от ЕС средства косвено се отправят за военни разходи, за покупката на оръжие от САЩ като основен световен военен производител.
Страните от Източното партньорство биха могли не да влагат пари във въоръжение и да воюват, а да влагат парите си в развитие на икономиката си.
А ЕС би могъл да вложи тези 2,3 милиарда долара в поддръжка на държави от съюза, а не за непонятни цели, за които няма как да бъде отчетен резултат и сумата вероятно просто ще пропадне в нечии ръце от управляващите елити на въпросните страни, които в последствие ще обслужват интересите на определени кръгове, но не и на собствените си страни.
Най-много средства по програмата се предвижда да се отпуснат на Украйна. Това изглежда странно на фона на постоянните международни скандали във връзка с нарушаването на правата на европейските народности, които живеят там. От Украйна не веднъж са идвали сигнали за нарушаване правата на българите, на унгарците.
Украинското ръководство способства за разпалването на омраза на етническа основа и преследване на всеки, дръзнал да изрази мнение, различно от официално спуснатото.
Тъй като проблемите все още не са разрешени, не е ли логично именно България и Унгария да настояват за спирането на помощта на Украйна до решаването на тези въпроси или поне до гарантирането на правата на българите и унгарците в Украйна?
Българските власти, както се полага на всяка суверенна държава, трябва да защитават интересите на страната, а на своите лични интереси. Политическият елит в България като цяло като че ли е заинтересован повече от своето лично благоденствие или най-малко за своята политическа кариера, а проблемите на народа остават на заден план, още по-малко вероятно е да се сетят за сънародниците ни чужбина.
Трябва да отбележим, че властите в Гърция, Италия и Кипър предлагат да се пренасочат средствата, предвидени за страните от Източното партньорство, за възстановяване на икономиките на ЕС.
Миналата година в медиите беше разкрита информация за това, че фондът на финансовия спекулант Джордж Сорос използва грузински НПО, чрез които се разхищават европейските средства, отделени по Източно партньорство. Една от медиите, които публикува тези материали беше информационна агенция Нюзфронт. Заради подобни материали именно грузински НПО се обърнаха към ръководството на Фейсбук, след което акаунтите на медията бяха изтрити. Не е ли това потъпкване на свободата на словото? По този въпрос също в ЕС не беше предприето нищо.
Всичко това ни кара да се замислим доколко е оправдано отделянето на средства по Източно партньорство, особено на фона икономическите проблеми в Европа и липсата на адекватна помощ за собственото ни население.
