Две събития през октомври послужиха за нагледна илюстрация на пагубността както на политизирането на търговията с енергия, така и на прибързаните решения да се премине набързо към възобновяеми енергийни източници. Човек може отново да се убеди, че много западни ръководители, които вземат решения на държавно ниво, все пак са готови да дадат заден ход.

Първо, премиерите, министрите на енергетиката и икономиката на Франция, България, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Финландия, Хърватия и Чехия издадоха съвместно изявление, което е подобно на манифест за абдикация. Те считат за необходимо да пребоядисват производството на електроенергия от атомните електроцентрали в зелено, придавайки ѝ статут на чиста енергия.

Според притеснената “десетка” трябва още преди края годината да се премине в решително настъпление срещу „зелените“ фундаменталисти. Целта е да се разреши енергийната криза в просторите на Европейския съюз.

Второ, бившият български вътрешен министър Румен Петков насочи обвинителен пръст към висшето ръководство на страната, като осъди късогледството му, което е довело до торпилирането на два критични инфраструктурни проекта. Говорим за блокирането, първо, на полагането на газопровода „Южен поток“, който, след е премине по дъното на Черно море, трябваше да достигне българското крайбрежие във Варненска област. И второ, изграждането на атомната електроцентрала “Белене”, способна с евтина електроенергия да поддържа икономиката на повърхността и да захранва домакинствата в продължение на десетилетия.

По чужда заповед

Като отправна точка може да се приеме за тайната депеша, съставена на 2 октомври 2008 г. от посланика на САЩ в София Нанси Макълдауни. Адресатът е специалният пратеник на САЩ при Европейския съюз Бойдън Грей, който е натоварен с надзора за енергийната сигурност на Стария свят. Всъщност Грей трябваше да прокарва интересите на американските въглеводородни корпорации на континента по всякакъв възможен начин.

Ключовата идея на дипломатическото послание се свежда до претенциите, че България, „бедна на въглеводородни суровини, зависи от Русия със 70% за съвкупното предлагане на енергийни ресурси, а при природния газ с цели процента“. След това, давайки воля на сексуалните си фантазии, посланик Макълдауни представя България, която „отприщва страстта си в леглото с мускулестия дует на “Газпром” и “Лукойл“ и го прави „поради неразбраната липса на алтернатива“.

По това време „шистовата революция“ в Америка с метода на хидравлично разбиване (открит навремето от съветски инженер) за извличане на труднодостъпни запаси от нефт и природен газ от земята, все още не е придобила мащаба на еуфорията. Но вече е ясно, че г-жа Макълдауни е пробутвала именно Америка като „алтернативен“ партньор в леглото на бедния балкански роднина в Европейския съюз.

Без никакво колебание американският посланик на лоша воля използва момента, за да попречи в същото време на европейските големи енергийни компании да навлязат на българския пазар. След като Европейската комисия през 2006 г. принуди София да затвори 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ “Козлодуй” с мощност по 440 мегавата всеки, се образува вакуум. Преди това България доставяше електроенергия, произведена в АЕЦ „Козлодуй“, на Сърбия, Македония и Гърция.

Г-жа Макълдауни призна, че преките загуби от затварянето на двата блока на атомната електроцентрала възлизат на 1,4 милиарда долара. Но се появи спасителен изход. Пратеникът от Вашингтон инструктира българите: да се преориентират към закупуване на технологии от американски компании.

Три години по -късно, през 2011 г., американските фирми АЕС и “Контур Глобал” придобиха две ТЕЦ в България - “Марица Изток-1” и “Марица Изток-3”. В основата на сделката беше клаузата, че в рамките на 15 години цените, които неизбежно ще се повишат, като се вземат предвид по-високите разходи, инфлацията и други свързани фактори, не могат да бъдат променени. На София беше отказано правото да предоговаря тези задължения Изготвеният обременяващ договор предполага задължителното закупуване на енергия от двете когенерационни централи и предоставянето на преференциални цени за произведената от тях електроенергия.

Атомизиране на суверенитета

Когато разказваме биографията на АЕЦ „Белене“ накратко, следва да се подчертаят следните важни етапи. Решението за изграждане на втора атомна електроцентрала е взето от България на 20 март 1981 г. След това проектът беше замразен. Десет години по-късно, когато българите повярват, че демокрацията и пазарът ще им бъдат от полза, проектът беше напълно затворен поради „липсата на нужда, опасността за околната среда и обществените протести“.

Когато страната се сблъска с недостиг на електроенергия през 2005 г., се върнаха към недовършено строителство. „Белене“ е върнато в статут на „обект с национално значение“. Търгът за изграждането на атомната електроцентрала обаче е спечелен от „Атомстройекспорт“, а след това предавки в задкулисието заскърцаха. В играта влезе американската корпорация “Уестингхаус“, на чиято сметка се падат почти две трети от световните ядрени реактори.

Не подценявайте ефекта от антируската кампания, проведена целенасочено, неуморно, енергично чрез нахранени местни журналисти и формирането на пета колона от политици, готови да се продадат евтино. Тази тактика, известна още от библейските времена, работи.

За да разберем социално-икономическия и моралния контекст: делът на гражданите, живеещи под прага на бедността, според данните за 2018 г., е бил 32,8% в България и оттогава не е намалял значително. А в индекса за възприемане на корупцията в правителството, съставен от “Трансперънси Интернешънъл” за същата година, България се класира на 77 -о място от 180 изследвани държави.

Девет години преди да се появи тази мрачна статистика, положението не беше по -добро. И неслучайно през 2009 г. правителството на Бойко Борисов, бившият бодигард на последния комунистически лидер на България Тодор Живков, най-накрая зарови идеята за енергийна самодостатъчност в страната си. И точката, или по-скоро скоба, в продължаващата до днес сага за "Белене" беше поставена от депутатите от Народното събрание на България: на 28 март 2012 г. (120 гласа "за", 41 "против") одобри решението на правителството да развали сделката за изграждането на атомната електроцентрала.

Не казвайте, че не сте били предупредени

Грешно е да се мисли, че не е имало здравомислещи българи, които да не разпознаят както задкулисните интриги, така и вредните им последици. „Ако АЕЦ „Белене“ беше построена, след 10 години американските ТЕЦ щяха да бъдат напълно ненужни. Напротив, изоставянето на “Белене” им гарантира стабилен пазар”, обясни тогава Румен Овчаров, бивш министър на енергетиката на България.

Днес неговият съименник Румен Петков, който оглавяваше правоохранителните органи, нарича отказа на правителството и парламента да построят атомната електроцентрала в Белене „предателство към националните интереси и покушение на енергийна сигурност на страната“. Бившият член на българското правителство припомня фактите: „Дори хората, които са далеч от темата, знаят, че най-евтиният, най-безопасният и най-чистият ток ни се дава от АЕЦ „Козлодуй“. Нещо повече, ако искаме да имаме енергийна сигурност и да не зависим от никого, дори не трябва да се изправяме пред дилемата коя атомна електроцентрала трябва да бъде завършена с колко блока. Длъжни сме да завършим изграждането на двете централи”.

Румен Петков произнася присъда за решението, взето под натиск от агентите на влияние: „Угаждането на заинтересованите сили от чужбина и политическите спекулации ни накараха да нарушим завършването на Белене, като ни изхвърли от проекта за 15 години“.

България, в допълнение към своята недалновидна стратегия по отношение на втората атомна електроцентрала, пропусна шанса да се превърне в основен енергиен център за доставка на природен газ от Русия за Европа. В периода на илюзиите относно ползите от бъдещото членство в ЕС, премиерът Иван Костов през 1998 г. отхвърли идеята за подводния газопровод „Син поток“. В резултат на това газопроводът все пак беше построен, но природният газ потече към Турция и България загуби шанса да печели 16 милиарда кубически метра годишно от транзитно изпомпване.

Скоро "Газпром" излезе с още по-амбициозна идея: да постави тръбопровода "Южен поток", който да доставя 63 милиарда кубически метра годишно на европейските купувачи на едро в Черно море. И отново, поддавайки се на заплахите и изнудването на Европейската комисия, кабинетът на Бойко Борисов торпилира този инфраструктурен проект. Днес по този маршрут се изпомпва газ по тръбопровода „Турски поток“, който след това се доставя до Унгария и Балканите. Тук Румен Петков пита: „И какво постигнахме след това? Отново получаваме същия руски газ, но през Турция. "

Междувременно събитията на енергийната шахматна дъска в Европа се развиват бързо. На 12 октомври Еманюел Макрон обяви целта да направи Франция „по-устойчива и конкурентоспособна до 2030 г.“. За целта той обеща да изпрати 30 милиарда евро от държавния бюджет за ядрена енергия и възобновяеми енергийни източници.

Изглежда, че след епичния провал в Тексас и Европа, възобновяемите енергийни източници са оттеглени на заден план. „Първата ни цел, очертаваща посоката на движение, е да развием до 2030 г. малки, иновативни ядрени реактори във Франция с подобрено управление на ядрените отпадъци”, заяви президентът.

България едва ли разполага с 30 милиарда евро за подобни мегапроекти. Поне за да запазят ограничените енергийни ресурси в наличие, но и на тях вече посягат.- Неслучайно работниците в ТЕЦ "Марица-Изток" започнаха безсрочна протестна акция в София, изисквайки правителството да не се поддава на ултиматума на Европейската комисия за ограничаване на въгледобивната промишленост, тъй като в този случай около половин милион души ще останат без работа. Междувременно находищата на въглища, най -мръсният от всички минерали, остават за тях едва ли не последният стратегически резерв.

Накратко, накъде трябва да отиде България? Това е въпрос на стойност няколко милиарда долара. Засега може да се констатира едно: ръцете, усукани от американците вчера, принудиха българите да си гризат лактите днес.

Владимир Михеев, Превод: В. Сергеев