Монологът на Трифонов по нищо не се различава от монолозите на Борисов. Тошко е в ролята на Севда. Езикът е един и същи - народняшки, с елементи на вулгарност - поток на мисълта, която е тотално объркана, но затова пък наситена с изблици на злъч и злоба

След неделната тв проповед на Слави Трифонов политиците у нас трябва да са наясно - надежда всяка оставете за нормален политически диалог! Лидерът на ИТН живее в свой си свят, който няма нищо общо с реалността, но затова пък е обсебен от манията - каквото аз кажа, това ще е! Който иска - да се съобразява; който не иска - проблемът е негов.

ТРИФОНОВ КАТО БОРИСОВ

Монологът на Трифонов по нищо не се различава от монолозите на Борисов. Тошко е в ролята на Севда. Езикът е един и същи - народняшки, с елементи на вулгарност - поток на мисълта, която е тотално объркана, но затова пък наситена с изблици на злъч и злоба. Посланията са насочени към избирателя - да си види той тартора какъв ербап е пред политиците. Има и посочен враг, към когото отношението е - кой си бе, да ми казваш какво да правя! Само средата е различна - джипката е  заместена от дивана. Борисов избира места, където все още може да се къпе в народната любов. Трифонов е затворен в самотата си, отказвайки всяка публичност, защото вече му била омръзнала. Измъченото лице обаче показва друго. Самотата е принудителна, а това дава отражение и на мисълта... Авторитарен партиен лидер - може би единствен в света, който отказва да общува с избирателите си, с партньорите си, с опонентите си.

ТЕАТЪР НА АБСУРДА

Всичко това поставя останалите играчи на политическата сцена в тотален потрес, в невъзможност да вземат адекватни решения, защото без нормален разговор в политиката - на практика няма политика. Поведението на сценаристите на Трифонов, които налагат поведението на партия ИТН в парламента, е толкова непредсказуемо и извън петолинието, че често оставя другите политически субекти буквално без думи.

Шоумените приемат нормалния политически разговор за абсурден театър, в който актьорите си нямат доверие един на друг, подават си фалшиви реплики, а публиката е оставена сама да отсее къде е истината. Хората се питат - това някаква дълбока стратегия ли е или игра, импровизация, сценарий на гротеска.

Отговорът е - това са те! Слави и сценаристите са си самодостатъчни и от тази позиция приемат всичко, което им се случва и което ни го сервират от последна инстанция - като в шоуто им, което от години раздава морални категории. Такъв е техният чип - на диктата, уверени в своята непогрешимост. Самонадеяни, те не осъзнават, че импровизациите, които правят, са опасни за държавата.

Те използват Суверена като смокинов лист, с който се опитват да прикрият гафовете си след нелепо изиграните карти с първия проекто-кабинет.

Те крият имената на министрите си, вместо отдавна да са седнали и конструктивно да са обмислили с партньорите си дали тези кандидати ще могат да изпълнят мисията, с която ги натоварва обществото - да се извърши дълбока, радикална промяна в страната.

Те говорят за съгласие, но виждаме, че парламентът е превърнат в арена на конфликти и напрежения по всички посоки, където диалогът буквално е счупен. Това не е нещо непознато - новото е, че действията на ИТН фактически разрушават политическата система и това поставя на изпитание цялата държава.

ЛЪЖА ИЛИ СПЕКУЛАЦИИ

Елементарният въпрос с (не)обсъждането на Петър Илиев като кандидат за премиер и трагикомичното му оттегляне е христоматиен пример как ИТН може да се изметнат на всеки завой. Защото, щом може да излъжеш по такъв дребен проблем, какво остава за големите, които тепърва ще изникват? Лидерите на ДБ и ИБГНИ (Христо Иванов, Мария Капон и Николай Хаджигенов) заявяват, че Петър Илиев е бил коментиран с ръководството на ИТН като кандидат за премиер, Трифонов казва - не е вярно. Кой лъже и защо? Защото е неудобно да признае, че Петър Илиев е трета номинация за премиер след Антоанета Стефанова и Николай Василев, която публично катастрофира. И това вече се превръща в проблем за ИТН и удря по егото на Трифонов. Как тогава може да се има доверие на такива хора?

ПЛАМЕН НИКОЛОВ - ЗАЙЧЕ ИЛИ ПОДГОТВЕН ПОЛИТИК

Номинираният на 30 юли като кандидат за премиер Пламен Николов беше изваден от ръкава на Трифонов три часа преди връчването на мандата и затова всички гледаха и не вярваха на очите си - какво ни се предлага. Сценката удивително напомня на онази, в която Борисов дърпа за ухото Плевнелив и казва: "И магаре да бях извадил за президент, и него щяхте да изберете!". Сега Трифонов казва същото - или го избирате, щото аз към го харесал, или отиваме на избори.

Нищо лошо не може да се каже за човека Пламен Николов - ведър, усмихнат дребен предприемач, неразбиращ какво му се случва (така беше и с Плевнелиев), но защо сценаристите не го подготвиха поне за първото му публично появяване? Нали от две седмици са си го били нарочили за премиер, както ни обясняват! Защо го пускат в "Панорама" бос по шнорхел и плавници? И той се изцепва, че трябва да се променя договора с РС Македония (на всичкото отгоре го обърка и с Преспанския)! Човекът толкова се беше увлякъл да ни се презентира, че дори не разбра какъв тотален политически гаф сътвори. Не се е запознал с държавническите теми, не разбира от външна политика, не е наясно каква е ролята на премиера - тогава какво е правил през тези две седмици? Или, посочен няколко часа преди връчването на мандата, не е имало време да го "вчешат" политически? Добре че, водещият Бойко Василев се смили над него и не го разходи, както трябва, по конспекта. 

С номинацията на Пламен Николов ИТН ни правят и абсолютни новатори - вероятно това ще е единственият европейски премиер, влязъл в политиката чрез кастинг за политици в чалгарско шоу! Редом с това изниква и въпросът - що за бизнесмен е Николов, щом си търси работа чрез кастинг по кабеларки? Цяла философска дисертация на тема "Философско-антропологична рефлексия върху времето" е написал, а  позволява да го оценяват сватбарски музиканти със средно образование. Това екстравагантност ли е или инфантилизъм?

Профилът на Пламен Николов обаче е удобен за всички политически сили в момента с единствената цел за закърпване на положението - човекът не е конфликтен, амбициозен е, комуникативен. Да му дадем шанс и време да навлезе в материята и дано да успее да построи един приличен министерски съвет. Е, не е лидер, не е визионер, но може пък пред очите ни да израстне като такъв. Ще го бутаме да изкара до пролеттта, пък после ще му мислим. Ситуацията е доведена до такъв абсурд, че по-добре да се надяваме да стане някакво чудо, отколкото да разчитаме на реалността.

ПРАВИТЕЛСТВО НА МАЛЦИНСТВОТО

Голямото изпитание, на което ще бъдат подложени БСП и т.нар. партии на протеста е, ще склонят ли ИТН да подпишат споразумения с тях, както изисква политическата логика. От ИТН заявяват - правим правителство на малцинството, не подписваме споразумения с никого. За другите - това е абсурдно! Кой ще отстъпи - предстои да видим. Проблемът с правителствата на малцинствата е, че веднъж избрани (дори и с 61 гласа), след това трудно могат да бъдат свалени в мига, в който се разбере, че са вредни. Защото за това се изискват задължително 121 гласа. И може да се окаже проблем и за ИТН, които са лишени от парламентарните механизми да бламират кабинета, когато решат, или да да сменят някои министри, ако преценят, че са изчерпани. При този фрагментиран парламент депутатите от ИТН във всеки момент ще бъдат зависими от различни политически конфигурации и динамични мнозинства. А това изисква висока политическа култура, консенсусен подход и изключване дори на помисли, камо ли на реплики като тази на Трифонов към парламентарен партньор: Кой си ти бе, да ми казваш какво да правя! Но сценаристите са далеч от това разбиране. Те просто още не знаят с какво ще ги сблъска управлението на държавата.

КАПАНЪТ НА БОРИСОВ

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов преди дни обеща да даде своя "принос" за гласуването на правителството на ИТН като приложи тактиката на т.нар. падащ парламентарен кворум - изважда от залата 63-мата депутати на ГЕРБ/СДС и правителството може да мине само с гласовете на ИТН, даже и без  БСП, която към този момент е доволна от консултациите с представителите на ИТН. Така може да се окаже на практика, че Борисов избира правителството на Трифонов, което ще е голямо унижение и за партиите на протеста, и за ИТН.

Днес обаче Борисов размисли - депутатите му ще стоят в залата и ще гласуват "против" кабинета на ИТН, което е логичното парламентарно поведение. Но това усложнява задачата на ИТН, които трябва да си осигурят солидна подкрепа, за да прокарат кабинета си.

С избирането на правителството обаче не се решават проблемите на ИТН, а започват. Реденето на новата администрация в държавата, която наброява около 3500 души, е процес, съпроводен с действащо "изчегъртване", което ще предизвика брожения на всички нива. Министрите на ИТН ще се сблъскат с вражбедно настроената администрация, която те ще искат да сменят чрез законови промени и процедурни хватки. Новото правителство няма да има и 100 дни, а ще трябва да влезе в ритъма на служебния кабинет, в който от първия ден се знаеше кой какво ще прави до края на мандата. Суперорганизацията, която въведе служебният премиер Стефан Янев ще бъде отправната точка, по която ще се оценяват първите действия на редовния кабинет.

ЛИПСВАЩИЯТ ЛИДЕР

В такава ситуация много важна е ролята на истинското лидерство. Младите министри на ИТН няма да са първите, тотално неизвестни и без политически биографии, които поемат държавното кормило. Такива бяха царските юпита, преди тях - костовистите, след тях - герберите. Но всички те винаги са имали зад гърба си безспорен лидер, а не холограма на човека от дивана. И "изчегъртването" на предшествениците е било задължително. Сега предстои да видим от същото.

Но го няма лидерът. Няма го визионерът за България. Няма го онзи безспорен авторитет, чиято дума да тежи в обществото. "Изчегъргването" не елиминира вредните политически практики, а изпразни кадровите банки на партиите. Затова сега е ред на технократите, които ще имат същата съдба...

"Ние не сме симпатични на никого", оплака се в неделя в монолога си Трифонов.

Това е нищо!

"Слави Трифонов да се подготви за деня, в който народът ще го попита: „Какво направи с моята любов?“.

Така го посъветва писателят Стефан Цанев. А той е видял много и знае всичко за политиците...