Писателката Милена Фучеджиева обясни защо е против българите в чужбина да гласуват. Текстът е от профила й от facebook.
За да разбираш една държава и народа й ти трябва да работиш в нея С народа й. Да взаимодействаш, изкарвайки парите си с хора, които също изкарват парите си. Начинът на изкарване на пари/прехрана, и взаимоотношенията, създадени от тази динамика са съставна част от разбирането на живота където и да си. Начинът на общуване и изкарване на пари в Америка няма много общо с този в България. Може да си най-умният и талантливият, но абсолютно да не си в час как точно се живее тук, колкото и да те уведомяват роднини, близки и приятели за проблемите си с държава или социум или и с двете. Поради тези причини е наивност и невежество да се мисли, че идвайки си 1 път в годината за 2-3 седмици, ти реално можеш да си компетентен за процесите тук.
Има неща, които се наричат народопсихология и те стават ясни само когато си в пряк и постоянен контакт с конкретен народ и конкретна психология. Колкото и да е глобален светът, колкото и да сме широко информирани, колкото и аз, примерно, която прекарвам по 1 месец в годината в Америка, чета предимно американски медии, но чета и френски, колкото и мисленето ми да е оформено от 20 години в Америка, реалността на живота в който си изкарвам прехраната тук, е тази, която познавам в момента по-добре. След 11 години тук.
Хора, напуснали България преди десетки години, идващи си за ваканции и информиращи се от преса и роднини, при цялата им интелигентност и разбиране за света, не са наясно за много неща. Наистина много неща. И го казвам от личен опит. Знам, че е неприятно да бъде чуто, че не си компетентен в делата на Родината ти, когато си изкарваш парите в Америка или в друга държава, нямаш най-близки приятели-американци или хора от друга държава, които да са ти по-близки от българските там, живееш виртуално в българския фейсбук, четеш и слушаш с леко чувство за превъзходство, защото смяташ, че знаеш повече и си по-умен, и то в някаква степен е така, но и не съвсем така, защото всъщност компетентността за живеенето и разбирането на изборите се градят върху работата с която си изкарваш прехраната. Когато тя е извън държавата, ти си извън държавата също във всяко едно отношение, независимо от всички виртуални конструкти.
Затова смятам, че белгийските правила - 5 години в държавата и имаш право да гласуваш, както и обратното - 5 години те няма и нямаш право да гласуваш, би трябвало да бъдат приложени и тук.
Митът за свръх умните българи, напуснали България, а тук били останали боклуците, които нищо не разбират и не могат да се оправят с държавата си, с вота за Слави Трифонов, рухна. Умни има, но са малцинство навсякъде. Да видим и с отварянето на допълнителни секции как това ще се отрази на турския вот от чужбина. Резонно е да се увеличи.
Вместо да се сърдите, имайте повече смелост, честност и аналитични способности в начина по който виждате себе си в отношенията си с България. Никой нищо не иска да ви отнеме, а да се установи справедлив ред за тези, които са повече българи за сметка на другите, които са избрали да бъдат повече нещо друго. Сложен въпрос е този. Аз не гласувах за президентски избори в Америка, защото не смятам, че е честно да давам гласа си, при положение, че не живея активно там. Върна ли се да живея там, ще гласувам. Обвиниха ме, че така подкрепям Тръмп. I don't care какво мисли, който и да било за каквото и да било, извън сферата му на компетенция, която определено не е моят живот и моите разбирания за света.
Мога само да споделям опита си и наблюденията си на човек, който е успял да се реализира и на двете места. В Америка успях да живея добре, работейки прекрасна работа, в приказни условия, и да отгледам съвсем сама дете, което е на върха в областта в която работи. В България пък успях да правя това, което обичам по начин по който то да е оценено от зрители и читатели, и това да ми доставя удоволствие и да се чувствам пълноценна и реализирана.
Тук не звучи възпитано да изтъкваш постигнатото от теб, за разлика от в Америка, но го правя единствено и само, защото някой ще каже, коя е па тая. Тая е тая, без извинения. Има биография, доказваща правото й да споделя наблюдения и разсъждения за неща, които засягат бъдещето и на двете държави.
Ясно е, че това, което предлагам няма грам шанс да бъде превърнато в нещо повече от разговор във фейсбук, защото не изнася на твърде много хора в НС, но е добре да се знае кой какво мисли по въпроса.
Милена Фучеджиева е писателка, сценаристка, драматург и публицист. Един от създателите на сериалите "Седем часа разлика“, "Пътят на честта" и "Ягодова луна".
