Какво показват фактите и защо българите се изпокараха
С изказването на Пулев от вчера, че ако Джошуа бил мъж на място, щял да му даде реванш, остави впечатление на напълно неадекватен объркан човек и даде повод за нови спорове.
След като месеци преди мача с Джошуа, отлаган два пъти, Пулев казваше, че бил готов, как щял да го бие, превъзхождал го, сега каза пред Би Ти Ви, че съжалява за това, че подготовката му не е била добра. И още|: „Най-много ме е яд, че с нищо не беше повече от мен и можех да го победя.
Заканите и простащините на Пулев смущаваха и преди мача, на фона на джентълменското поведение на Джошуа. Но се правехме, че няма нищо, нали са част от боксовото шоу.
По време на мача Пулев неколкократно се хилеше демонстративно и безпричинно на Джошуа. И когато падна, след края на мача, неговите сънародници очаквахме някакво достойно поведение, вместо това Пулев отиде в ъгъла на Джошуа и му викаше наперено: „Remember who I am! Remember who I am! Don’t forgOt who I am!“… (бел. ред. – Помни кой съм аз! Помни кой съм аз! Не забрави кой съм аз!).
След този исторически мач, докато българските телевизии припяваха патриотична песен за героя Пулев, социалните мрежи се напълниха с диаметрално противоположните оценки.
Едни твърдят, че Пулев се представил достойно, бил най-големия български боксьор, стигнал до върха, а други казват, че е голям резил, изложил е себе си и България, държи се просташки и не може да ни го натрапват да се гордеем с него като българи.
Някои защитници на Пулев отхърлят всякакви критики за него с аргумент, че неспециалисти не трябвало да коментират мача. Наистина ли? Защо тогава такива мачове не се играят само пред специалисти, а се правят за многомилионна аудитория? Всякакви медии и зрители виждат кой как се е представил и имат право на мнение.
Но както казва една стара вестникарска максима – фактите са
Да се опитаме да подредим фактите, без емоции, после да ги коментираме.
Ето статистиката на ударите в мача:
Джошуа – 310 удара, 116 точни
Пулев – 217 удара, 41 точни
Как може да се коментира това? Числата безпристрастно показват значителна разлика в класите. Като допълнение – Пулев падна в три нокдауна и нокаут.
Но Пулев смята, че са били равностойни. Трябва ли всички българи да стават заложници на изкривената самопреценка на един човек, и самохвалството му да ни се натрапва като национална гордост?
Не е само Пулев. Боксовият треньор Палми Ранчев също коментира по БНР, че Пулев бил равностоен на световния шампион. Така смятат и Андреа и фенове на Пулев.
И на обикновен зрител на мача, поради желанието му българинът да бие, може да му се е виждало, че са равностойни двамата боксьори, но статистиката на ударите, падането в нокдаун три пъти и нокаут, показва друго. Победата е толкова красноречива, че няма нужда да си специалист, за да я оцениш.
Друг боксьор, Свилен Русинов, бивш европейски шампион, световен вицешампион и медалист от олимпиада, беше по-директен пред Нова тв: „…Класата на Джошуа е много по-голяма. …Кубрат,…истината е, че направи доста пропуски в самия мач. Нямаше сила, мощност, беше страхлив – в смисъл, че не смееше да атакува, може би, за да не се случи това, което стана в 9-ия рунд… Не видях голямо желание за победа, а това беше последен шанс за него.”
Пулев в 9 рунд. Снимка: от видео
Пулев няма никакво основание да иска реванш. И никакъв шанс организаторите да го изправят отново срещу Джошуа.
От видяното в мача остава впечатление, че Пулев беше по-скоро като уреден за шампиона спаринг партньор за атракция, повод да съберат милиони от мач на Джошуа.
Дори мнозина смятат, че Джошуа го щадеше до 9-и рунд, да не свърши бързо мача. А някои подозират и нагласен мач за повече шоу – Пулев очевидно е по-слаб, нека се пробва дали нещо може да направи на шампиона, да изтрае там един бой в повече рундове и да си вземе парите. И дали като се просна атрактивно по гръб в 9-и рунд, си разпери нарочно така ръцете, за по-театрално, или естествено се получи? В съвременния бокс има такива неща.
Както и да е, не може да се каже, че Пулеев падна достойно, не може да се каже, че беше равностоен, не може българите задължително да се гордеят с него. Не може да бъде знаме и на националистите, след като така го бият.
