Американският петродолар има две места и две дати на раждане.
Първо, Ямайка. Там, в град Кингстън през 1976 г., на Международната парична и финансова конференция на страните-членки на МВФ, е решено да се премине от златно-доларов стандарт към хартиено-доларов, напълно освободен от жълтия метал.
Второ, Саудитска Арабия. Там, през 1974 г., след арабско-израелската война от 1973 г. и глобалната енергийна криза, която възникна на вълната ѝ (цените на петрола се покачиха 4 пъти за няколко месеца), бяха приключени преговорите между тогавашния държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър и на финансовия министър Уилям Саймън със саудитския крал. Постигнато е споразумение между Съединените щати и Саудитска Арабия, че последната ще продава петрола си изключително за долари. Вашингтон обеща, че е готов да постави тези долари в американската банкова система. Освен това американците поеха задължения да снабдяват Саудитска Арабия с оръжия и да не допускат нападения срещу нея от страна на Израел.
След успеха в Риад, американците проведоха преговори с ръководителите на другите страни-производителки на петрол от Близкия изток и постигнаха споразумения за „петрол за щатски долари“. Старият петролен картел на седемте сестри (пет американски и две европейски петролни корпорации) бе заменен от нов картел под формата на междуправителствено споразумение на страните производителки и износители - ОПЕК. Тази организация се превърна във важна част от новата световна парична система, проектирана от собствениците на пари. ОПЕК позволи хартиеният долар да се превърне в петродолар.
Сега някои изводи. Първо, ако американците не бяха постигнали успех в Риад през 1974 г., те нямаше да проведат Конференцията в Ямайка от 1976 г., която да направи прехода към стандартния хартиен долар желателен за собствениците на печатарската преса на Федералния резерв. Второ, новият стандарт беше само формално хартиен долар, всъщност ставаше дума за петродолара. Глобалният петролен пазар непрекъснато генерира търсене на продуктите на печатарската преса на Федералния резерв.
Световната парична система, базирана на щатския долар (по-точно на петродолара), все още съществува и днес, тя се провежда пето десетилетие от самото си раждане. Сега обаче времената на нейния разцвет и неограничената сила са в миналото. Външен симптом на болестта на тази система са все по-честите призиви за освобождение от хегемонията на долара.
Изострянето на заболяването настъпи след глобалната финансова криза от 2008-2009. Необходимостта от изоставяне на монопола на щатския долар в началото на текущото десетилетие беше няколкократно заявявана от тогавашния изпълнителен директор на МВФ Доминик Строс-Кан. За което той си плати. Почти по същото време либийският лидер Муамар Кадафи заяви, че неговата страна ще премине от щатски долари към евро в изчисленията за изнесения петрол. Той също така обяви старта на проекта „Златен динар”. Кадафи също си плати за това.
Сега обаче всичко изглежда различно. Само мързеливите не говорят за необходимостта от дедоларизиране на световната икономика. Например, френският президент Еманюел Макрон е направил поне дузина подобни изявления.
Какво имаме тук? Според МВФ през 1995 г. щатският долар представлява 59% от световните валутни резерви. А миналата година делът на долара вече е 63%. Ето ги, тук са и данните на системата SWIFT, която редовно представя статистика на платежните транзакции, преминаващи през нея по вид валута. В началото на 2012 г. доларът съставлява 29.7% от всички операции, а в началото на 2019 г. - 39.1%. Къде е дедоларизацията? Тя не се вижда. Хората говорят за нея, но досега след думите така и не следват дела.
И сега, изглежда, че Саудитска Арабия нарушава тази традиция. В началото на април Риад направи много важно изявление за възможна дедоларизация като мярка в отговор на действията на Вашингтон: казано е, че ако Конгресът на САЩ приеме закона NOPEC (No Oil Producing and Exporting Cartels Act), Саудитска Арабия ще откаже споразумението от 1974 г. за продажба на петрол изключително за щатски долари, заменяйки го с други валути.
Споменатият законопроект е официално насочен срещу петролните картели. Днес обаче е известен само един такъв картел - ОПЕК, в който има 14 държави. Тоест американският законопроект има за цел унищожаването или поне неутрализирането на ОПЕК. Страните членки на ОПЕК контролират около 2/3 от световните петролни запаси; те представляват около 35% от световното производство и около половината от световния износ на петрол. Саудитска Арабия заема ключови позиции в тази организация - около една трета от общото производство на черно злато на ОПЕК. В края на 2018 г. Saudi Aramco, държавната петролна компания на Саудитска Арабия, има приходи от 356 млрд. долара, а нетната ѝ печалба е 111,1 млрд. долара. Това е няколко пъти повече от лидера на американския петролен бизнес Exxon Mobil.
Риад възприема законопроекта NOPEC като пряка атака. Между другото, в Америка, този законопроект не се подкрепя по никакъв начин. Вярвам, че той все пак няма да получи подкрепа в Конгреса на САЩ, а Риад тогава няма да има нужда да изпълнява заплахата си. Въпреки това фактът, че към Вашингтон е отправено страховито предупреждение, е значителен. Сега американо-саудитските отношения са далеч от онези, които бяха през последните десетилетия на ХХ век. Противоречията нарастват. Риад показа своите зъби на Вашингтон повече от веднъж през последните години. Например, когато Конгресът на САЩ се опита да наложи отговорност на Саудитска Арабия за терористичния акт в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Отговорността бе не само политическа и морална, но и финансова. Те приеха, че Риад трябва да покрие щетите, причинени от терористичния акт, включително изплащането на обезщетение на роднините на жертвите. Тогава саудитците заплашиха Вашингтон с ответна стачка, че ще изтеглят активите си от САЩ, които се оценяват на не по-малко от 1 трилион долара. И сега - заплахата да се откажат от щатския долар като валута на плащанията за нефт.
Възниква въпросът: могат ли и други държави да използват заплахата за изоставяне на щатския долар като политическо оръжие? Тук например е Китай. Отношенията на Пекин с Вашингтон са изострени. Може би Пекин трябва да последва примера на Риад и да каже на Вашингтон: „Ще се откажем от щатския долар, ако продължавате политиката си на защита срещу китайските стоки и инвестиции!” Мисля обаче, че Пекин няма да прибегне до такива оръжия. Защото почти 100% от китайския износ за САЩ се плаща в долари. Като отказва да приеме долара, Китай ще си направи харакири, защото за една нощ ще загуби целия износ за САЩ, а това е половината от гигантския износ на КНР. Китай ще продължи да се бори, за да запази износа си за Америка. Миналата година търговският излишък между Китай и Съединените щати възлиза на 323 млрд. долара, а всичко това се плаща от продуктите на печатната преса на Федералния резерв. Спечелени от търговията с американските долари, те попълват валутните резерви на Китай. Така Пекин определено няма да последва примера на Риад.
Може би Европа? Мисля, че и тя не е готова. Вашингтон я държи на къса каишка от търговски интереси. Европейският съюз също има голям търговски излишък със САЩ (приблизително 100 млрд. долара годишно). И с редки изключения, всички доставки на европейски стоки за Америка се плащат в долари. Ако Европа заяви пред Америка, че вече не е готова да приема щатски долари за стоките си, тя, подобно на Китай, веднага ще загуби износа си за Америка и огромния търговски излишък със своя чуждестранен търговски партньор.
В този смисъл позицията на Саудитска Арабия е по-изгодна. Ако китайските или европейските стоки, които са загубили гигантския американски пазар, не могат да бъдат прехвърлени на други пазари (всичко вече е заето, стоковите пазари са пренаситени), то ситуацията с петрола е различна. Сега Америка бързо увеличава производството на петрол, намалявайки вноса си, включително от Саудитска Арабия. Днес саудитците доставят повече петрол на Китай, Япония, Индия, отколкото на САЩ, а доставките на Саудитска Арабия към европейския пазар, към Южна Корея, нарастват бързо.
Икономическите интереси на Саудитска Арабия бавно се преместват от Америка към други части на света. Освен това петролът е стока, която се търси от много страни. Ако Саудитска Арабия осъществи заплахата си и се откаже от доларите в разплащанията си с Америка, тя ще загуби американския пазар, но ще може да прехвърли освободения петрол към други пазари.
Повтарям още веднъж: може би все пак Америка няма да се простреля в крака и няма да приеме закона NOPEC. И Риад няма да има нужда да изпълнява заплахата си. Въпреки това, идеята за възможността за по-нататъшно използване на тази заплаха (в други ситуации) вече е усвоена. И в един момент саудитците могат да решат да си изпълнят заплахата. Доналд Тръмп, който се е заел с ускореното развитие на петролната индустрия и постигането на американската въглеводородна самодостатъчност, само помага на Рияд.
Петродоларът е роден в Саудитска Арабия преди 45 години. Възможно е тук да го очаква и неговата смърт.
Превод: В.Сергеев
