Хубав топъл пролетен мартенски неделен ден.Настървени журналисти и късополи журналистки дебнат от ранни неделни зори на ул. „Позитано“. Дебнат сензация. Тях ги интересува шумен конфликт. И дори да го няма са готови да го сътворят. Никой от тях не го интересува хала на народа, ниското жизнено равнище на хората. Тях ги интересува само и/или предимно изпълнението на поръчката на владетелите на средството за масово осведомяване (пардон, за масова дезинформация). Те дебнат първи да предадат „новина“ – Елена или Сергей ще оглави листата на БСП за евроизборите. И в продължение на 4 часа (колкото трае заседанието на Националния съвет на БСП) по екраните на телевизиите се обливат зрителите, а в Интернет ефирното пространство обилно се облива от клюки: „Кой какво бил рекъл?“, „Кой какво мислил?“, „Кой кого ще подкрепи?“ и т.н. И за най-непредубедените ползватели на Интернет, зрители и читатели на вестници бе отдавна ясно, че ръководството на БСП е разделено по един несъществен за партията, за политиката и за резултата от изборите, въпрос – кой да е на първо място. А то, това първо място гарантира сигурно влизане в Eвропейския парламент и огромни за българските мащаби парични лични доходи. Справка данни в Интернет за спестените пари на Калфин и Джамбазки.
Колкото и Нинова и Станишев да се преструват, че няма разделение в БСП, в най-ръководния орган на БСП, Националния съвет, то си е на лице и то е дълбоко. И главната вина за това имат именно двамата – Станишев и Нинова. Те не успяха личните си недоразумения и властови амбиции да потушат и в интерес на БСП и в интерес на водената от нея „Коалиция за България“. Станишев, уж е опитен политик от европейска величина, не можа вярно да оцени политическата ситуация в България, народностните предпочитания и възприятия, особено тези против Истанбулската конвенция, подкрепата на санкциите срещу Русия и т.н.. Тази позиция, водач на листа за изборите за Европейски парламент, е под неговото политическо равнище като лидер на ПЕС. Той и сега дори не е водач на групата на ПЕС в Европейския парламент. Сега такъв е Удо Булман от ГСДП. За да не претърпи огорченията, които сега изживява, бе нормално сам да си снеме кандидатурата. И да се избягнат вътрешните ежби и недоразумения. Но за това се иска потискане на личната амбиция и реална (не брюкселско партийно-бюрократична) политико-ситуационна преценка на нещата.
Много по-сериозна е вината на лидера на партията – Корнелия Нинова. След невероятния успех на президентските избори, се започнаха едни вътрешно-партийни разчиствания на всички представители на старото (по-ляво) социалистическо движение – М. Миков, Я. Стоилов, Мерджанов, Божинов и т.н., примамване в своя подкрепа на част от бившите „леви“ да станат „десни“ „ниновисти“ като Ерменков, Владимиров, Ф. Попов и др. Главните водачи на бившето ляво движение бяха елиминирани чрез самоцелни промени в Устава на БСП. И сега навярно „по-ценни“ от Стоилов, Миков и Мерджанов депутати са Нона Йотова, футболния журналист Иван Ченчев, непрекъснато отсъстващите Т. Томов, С. Данаилов и т.н. И нещо повече започна „отлюспването“ от ръководни позиции и на тези, които на Конгреса организираха избирането на Нинова. Първоначално това бяха Асланов и Паскалев. Последваха Константин Янков, Валери Жаблянов, Георги Гергов, Димитър Дъбов и т.н.. Останаха Станишев, Овчаров, Кутев и още няколко.
Овчаров като главен организатор на избора на Нинова за Председател, започна лъкатушна линия – ту подкрепя, ту критикува Нинова, докато накрая се реши семейният му проблем. Асланов отново се завърна към „ниновистите“ след избора на сина му на ръководен пост в БСП. Другата крупна грешка бе формирането на дясна предизборна платформа на БСП (съчинена от Стойнев и компания) за парламентарните избори. И на трето място ръководството на БСП и предимно Нинова остави неопитния нов президент да състави самостоятелно служебно правителство от седесари, жълтурковци и буламач от политически неиндентифицирани летящи към меда на властта субекти. Тези действия значително понижиха очакванията на хората за промяна, намалиха нагласите за подкрепа на парламентарните избори на БСП. И вместо ГЕРБ да бъде изметен от властта, Борисов състави трето правителство.
Сега отново се повтаря ситуацията. В навечерието на изборите за Европейски парламент продължава Ниновата линия на разчистването на терена. И остана неразчистена сметката със Станишев и част от неговите поддръжници. На конгреса 2016 Станишев и неговите хора неофициално обявили се за „антимиковисти“, гласуваха като „прониновисти“. И сега, чак почти три години по-късно, бе намерен подходящият повод за разчистване на сметката – Истанбулската конвенция. Станишев чрез неадекватните се позиции по някои международни проблема и грешни гласувания в Европарламента наля масло в огъня. И той, огънят, се разгоря с пълна сила.
Има една обща партийно-политическа закономерност, а тя е че всеки нов амбициозен ръководител постепенно се освобождава от тези, които са го избрали, т.е. той не иска да бъде, да остане и да се чувства длъжен на никого. Това особено важи за силно властолюбивите личности, за които властта е преди всичко, а политиката е само фасада на властолюбието. Такъв е и случаят с Нинова. Само че подобно разграничаване и освобождаване от опитните политици крие сериозни рискове и да не се забравя, че на първо място са общопартийните интереси, че подобни разграничавания се правят не преди, а ако е потребно – след избори.
След конгреса 2016 г. личностното влияние в Националния съвет на БСП се преструктурира. От едната страна е Нинова, част от старите и редица нови поддръжници. От другата страна застанаха нейните първоначални противници от старите „леви“, но и голяма част от тези, които подкрепиха събарянето на Миков за да дойде Нинова. Никак не е прав Миков, когато говори за „болшевизация“ на БСП. Не допускам, че той не знае истинската същност на понятието „болшевизация“, а просто неволно е изтървал някаква фраза. По-точно би било определението „авторитаризация“. И не бива да се счита, че разделението по отношението на водача на листата ще доведе до разцепление на БСП. Тава нито Миков, нито някой друг твърди, а и то няма достатъчно основание за да стане.
Главната слабост в настоящата битка в изборите за Европарламента е подценяването на политиката. Вярно е, че бе приета, напук на Стойнов, Добрев и компания, по-социално ориентирана „Визия за България“. Този огромен по обхват документ практически не служи на предизборната борба. Тези обемни 71 страници със трудно смилаема от обикновените избиратели терминология, не са прочетени докрай дори от редица политически дейци на БСП и депутати от Народното събрание. За да привлече други избиратели, освен традиционното ядро от членове на партията и симпатизанти, би трябвало БСП да има на 1-2 странички кратки ясни политически послания за какво се бори и към какво се стреми.
Ама не за някакви си абстрактни, на никого неясни „евроатлантически ценности“, „евроатлантическа солидарност“ и т.н. Има ясно определени, общоизвестни социалистически ценности (свобода, равенство, справедливост, солидарност) на основата, на които да се формира и провежда политиката на БСП. Подобна е картината с т.нар. „Визия за Европа“. Нейните 11 страници не казват кратко и ясно представителите на „Коалиция за България“ какви позиции ще защитават в Европейския парламент. А те могат да са формулирани и транслирани до всеки един гражданин на България на ясен разбираем език на една страничка. Само яростната критика срещу ГЕРБ от екраните на телевизиите, от страниците на вестници и безбройните интернет-сайтове, вече не стига. БСП не е антигерберска партия, тя е партия на хората на наемния труд, партия ратуваща за социалистическите ценности.
За да спечели изборите БСП трябва много внимателно да формира листата. Хората в нея да са обществено известни като: почтени, не свързани с бизнеса, с лобизма на бизнес-интереси, с притежанието на крупни фирми и огромни бизнес приходи, не свързани с далавери и обществени поръчки; хора предимно с добра научна и теоретическа подготовка, с опит в парламентарна и политическа дейност. Крайно време е да се въведе като главен критерии не възраст, не пол, не социално-групово представителство, а личностни и професионални икономически, юридически и политологически знания и умения. Например, като проф. Р. Гечев с опит в работата в българския парламент, в българско правителство и в ООН.
Или пък проф. Я. Стоилов с значим опит в партийната политическа и парламентарната дейност и международните контакти, доктор хонорис кауза на най-големия и един от най-престижните в света университети – Шанхайския университет. И, разбира се и редица други, от списъка на номинираните, без оглед на броя на номинациите. Избират се хора, които работейки в европарламента, да са наясно с неговите функции и със своите професионални знания и умения да отстояват българските национални интереси, доколкото това е възможно в този му вид на Европейски парламент.
Заседанието на Националния съвет на БСП на 17 март 2019 г. отново разкри същностни проблеми на вътрешнопартийната демокрация в партията.
Основен от тях е за количествения и качествения състав на ръководените органи на БСП. Националният съвет е прекалено голям и неработещ орган. Колкото и да се отричат официалните лица (Нинова, Добрев и други) за манипулация на заседанието от 17 март мислещите хора, които се интересуват от политика си поставят редица неудобни въпроси. Прехвърлянето им към т.нар. Общопартийна контролна комисия , председател Богданова) е опит да се получи писмо от умрял, да получиш съдебно решение от неработещ съд. А освен това, обикновеният политолог, читател, зрител не може да се обърне към този орган, ако не членува в БСП и ако не е пряко засегнат. А въпросите са си сериозни. И една сериозна политическа партия не може и не бива да бяга от тези парливи въпроси засягащи вътрешнопартийната демокрация. За какво става дума?
На първо място, за състава и участието в заседанията на членовете на Националния съвет на БСП. На конгреса през 2016 г. са избрани182 – ма членове на Националния съвет (НС), включително 20% от младежката листа и значителна група неизбирани пряко от конгреса, т.нар. „делегирани представители“ на областите.Още през септември 2018 г. написах в Поглед.инфо (13.09.2018), четова е безсмислено раздут състав, организационно неспособен да ръководи между заседанията на конгреса партията. Самоцелното вкарване на млади хора за бройка, без да са доказали своите качества в политическата дейност на партията, не повишава, а влошава качеството на работата. Включването на делегирани представители от областите не осигурява компетентно решаване на местните проблеми от НС. То само отваря вратичка за хора, които иначе не могат да бъдат избрани от конгреса чрез пряко гласуване, и влизат в НС през задната врата на този ръководен орган. Практиката на всички проведени заседания (по наличната информация от Интернет), показва, че много рядко в тях участват повече от 100 души и най-големият проблем се явява осигуряването на кворум за редовно провеждане на заседанията.
Да си спомним заседанието от 10 юни 2018 г., когато за подкрепа на антисоциалния военен бюджет са гласували 72 –ма души, при двама въздържали се и срамното за БСП – само един против. Следователно в заседанието при гласуването са отсъствали повече от половината членове на Националния съвет. На заседанието на 17 март 2019 г. при неговото откриване са обявени 144 присъстващи. А са гласували по данни от информационните средства 172 или 174, от които 95(96) за Йончева и 75 за Станишев.
Ако може някой да обясни:
1/. Как при 144 регистрирани за заседанието са гласували 170 или 171 членове. По време на заседанието бдящите пред Позитано журналисти не са забелязали идването допълнително на нито един член на Националния съвет. Дали е вярно това журналистическо твърдение? Кой да ти каже? Умряла ли общопартийната контролна комисия или нарочно се прави на умряла в интерес на определена група в Националния съвет на БСП, а не в интерес на истината? И трябва ли да чака някой да я сезира, когато пред цялото общество е ясен организационния проблем на БСП с кворума.
2/. Как така, дори при обсъждането на по-важни съдържателно-политически въпроси на заседанията на Националния свет присъстват не повече от 110-115 членове, а на последното заседание гласуват 170 души. Има три хипотетични обяснения. Първото е, че „ниновистите“ чрез апарата на НС са взели допълнителни организационни мерки за осигуряване на повечето членове на НС с цел да се осигури благоприятно решение за Йончева. Второто е, че „станишевистите“ са вземали допълнителни мерки да привлекат в работата на НС повече хора, които да ги подкрепят. Трето е, и най-вероятното е, че е имало едновременно и двете действия, целящи привличащи повече гласове за своята кандидатура. А това в крайна сметка е довело, искат или не искат това, до дълбоко противопоставяне.
Крайно време е, непосредствено след изборите за Европейски парламент, да се свика извънреден конгрес на БСП с пълни отчети и избори, на който да се измени Устава на БСП и да се формира нов състав от не повече от 101 членове и да не допускат „запазени места“ за местни партийни функционери, които иначе не могат да попаднат в състава чрез пряк национален избор. Местното представителство не може да бъде самоцел, а трябва да се оценяват качествата и авторитета на кандидатите. Не бива да има и квота за млади хора. Националния съвет не е младежка школа за обучение и подготовка на бъдещи политически дейци. В неговия състав трябва да влизат само доказали се в партийната работа млади хора, а не членове на партията за попълване на бройката в „младежката квота“. И най-важното – да се избират и включват в състава членове на Националния съвет не с просто вишегласие, а с изискването за не по-малко от 50% от гласовете на гласувалите. И нещо много важно – различното мнение е богатство на обсъждането. Но то е само когато е на принципна основа, а не за решаване на личен въпроси дори срещу правилата на Устава.
На второ място, следва да се променят правилата за номинации, като редът за това по-ясно се впише в устава. Всички последни номинации показват една основна слабост – кандидатите се номинират според телевизионния образ на лицата. Този, който няма добър телевизионен образ отпада. И щом някой без никаква аргументация е предложил някакво име то става номинация. По този порочен кръг може да имаме хиляди номинации. Трябва да се премине към номинации чрез обсъждане и решения на основните партийни организации и клубове със „за“ и „против“. БСП е демократична партия и решенията се вземат с мнозинство. Например, сега ако от 11 членове един предложи едно лице за кандидат, а останалите са против, то посоченото лице от един член на БСП става номинация, а мнението на останалите е без значение ли? Подобна е практиката на с номинациите от общинските и районните партийни организации. Практика е при тях да се гласува списък на имена предложени от основните организации и евентуално добавен с отделни нови имена – до 50 например. На общинските конференции на основата на предложенията на основните организации трябва да има обсъждане на качествата и авторитета на предлаганите и да се излиза с решения за включване в кандидатските листи за народни представители или евродепутати на не повече от 4-5 имена. Само тогава ще има демократизъм и колективизъм, както и значително по-вярна оценка на качествата на кандидатите и мнението за тях, а не просто вписване на имена в някакъв списък.
Чета категоричното пожеланието на Йончева „Ще бием ГЕРБ“. Но само това не е достатъчно. За какво „ще бием ГЕРБ“? Трябва и друго политическо послание, а не само срещу ГЕРБ и битката с корупцията. Това е недостатъчно. Всички в неолибералния свят за са борба с корупцията. Това не прави различията между партиите и идеологиите. Различията са в социално-икономическите и национално-патриотичните аспекти на политиката. Водачът на листата на Коалиция за България е просто длъжен да каже това „а“ („Ще бием ГЕРБ“) на политическата борба. Но много по-важно е да се кажат останалите, следващите буква на политическата азбука. А тях засега ги няма нито в посланията на Нинова, нито в посланията на Йончева. А трябва, вече е време да ги има.
