Историята на връзките между България и Ватикана е дълга и интересна. Изложба в Българския културен институт във Виена показва някои от най-важните моменти от 9-ти век до наши дни.
Поводът: посещението на папа Франциск.
Християнството в България води началото си от покръстването на княз Борис I през 865 година, който приема православното християнство от Константинопол. През 927 г. Българската църква получава автокефален статут, а нейният глава вече може да носи титлата патриарх. Независимо от това постоянно е имало връзки между българското православие и Римокатолическата църква.
Това показва много ясно и изложбата, която на 8 март отваря врати в Българския културен институт във Виена "Дом Витгенщайн". Тя е озаглавена "Корените на християнството в Европа. Папството и българите" и свидетелства за връзките между Ватикана и българската държава от 9-ти век до наши дни.
Проявата е свързана с предстоящото посещение на папа Франциск в България, предвидено за началото на май, посочва германската Католическа информационна агенция KNA. Изложбата, която ще продължи до 15 март, се състои от общо 53 табла с фотографии, документиращи връзките на български политически и религиозни лидери с папските институции.
Исторически документи от архивите на Ватикана
Става въпрос за документи и регистри от тайния архив на Ватикана, ръкописи от Апостолическата библиотека във Ватикана и архивите в Дубровник, сред които и писма между Ватикана и редица български царе – Борис I, Калоян, Иван Асен II. и Иван Александър.
Една част от изложбата е посветена на мисионерската дейност на Католическата църква от 16-ти до 18-ти век в България. През този период мисионерите-францисканци успяват да спечелят много българи за идеите на католицизма, посочва в тази връзка австрийското електронно издание kathpress.at. Тяхната мисионерска дейност е била насочена основно към потомци на тъй наречените павликяни.
Това е еретична религиозна общност, възникнала през втората половина на 7-ми век, която отрича Стария завет, както и повечето от най-важните символи на православието и католицизма, като например почитането на разпятието. След дълги битки към края на 9-ти век една част от павликяните са прокудени и се установяват на Балканите.
В България обаче има също и католици от източния (византийски) обряд. Става въпрос за последователи на тъй нареченото униатско движение, обявило се за сключване на уния (съюз) с Рим и противопоставящо се на гръцкото духовно владичество в Константинопол. По данни от преброяването през 2011 година, в България живеят около 50 000 католици, представлявани от Католическата Апостолическа Екзархия със седалище в София, посочва KНA.
Съдбата на католиците в България
Изложбата показва също и документи за дейността на папския нунций Анджело Джузепе Ронкали в България - бъдещия папа Йоан XXIII - през периода 1925–1935 година. Ронкали се обявява за сближаване между католиците и православните и си спечелва особено много симпатии сред българите с активната си социална дейност.
Сред другите експонати са документи, показващи съдбата на католиците в България след Втората световна война - по времето на комунизма та чак до посещението на папа Йоан Павел II. в България през май 2002 година, се казва на сайта на Българския културен институт "Дом Витгенщайн".
По време на предстоящото си пътуване до София папа Франциск ще се срещне с българския патриарх Неофит и ще посети град Раковски – единствения български град с компактно католическо население, допълва агенция КНА.
