СЛАГАЧЕСТВОТО ДНЕС

 

Свят щеше да ми се завие от безкрайните совалки, срещи, инициативи, Западни и всякакви Балкани, прегръдки за снимки и обикновени снимки на ББ – ако бях журналист „международник“. Слава Богу – не съм.

То и почти не останаха екземпляри от тази порода /критично настроените не се броят/.

Почти никой, особено в телевизиите, не вниква задълбочено в това, което ББ прави толкова въодушевено/екзалтирано, никой не го осмисля.

Освен самият той – като кръжи сам около себе си.

Страх ли ги е, например, телевизионните шерпи, не смеят ли, не знаят ли или друга е причината – факт е обаче, че след всяка дипломатическа проява, ББ изнася поредната си, рутинна вече сказка – не особено прецизна, свидят му се вече дори раншните му остроумия, защото няма за кого да се старае, наобиколили са го все същите момичета;

и те са му омръзнали, ако му зададат някакво въпросче, то е толкова постно- слагаческо, че дори той се притеснява.

Ето, водевила с Македония – накрая змиорката Заев събра кураж да благодари на ББ, дори му отчупи парче от наградата си в Мюнхен.

Но никой от нашите шерпи не попита ББ, дали този жест е гаранция, че някак ще изпълни договора си с нас.

Захариева, която разбира от всичко, тя не е била само шеф на Пожарната, каза, че за първи път от осемдесет години македонците признали съществуването на средновековната българска държава.

Обаче ние искаме да сме наясно за друго: например, Гоце Делчев ще го разчекваме ли все още на две.

За бъдещата шефка на Пожарната е достатъчно, че били поднесени венци пред паметниците му тук и в Скопие. Е, и?

Това са венци над гроба на Българското, нищо повече.

Тия хора си въобразяват, че са сложили кръст/край дори на македонизма, толкова им е акъла, а той сега ще разцъфти както никога.

Не очаквайте никакво приличие по отношение на Историята от Натовска Македония.

Като изключим неколцина автори от печатните медии, вече нямаме истински международници, а хора, които се препитават като щатни кавалджии.

Те ми напомнят за тези отпреди 1989 година, които си бяха банални преписвачи от телекса на БТА, не можеха да коментират по западни източници, а единствено по трохите, които им подхвърляше въпросния телекс.

По някое време тогавашният директор на БТА Лозан Стрелков толкова се беше разлютил, та заплаши Славков, че ще спре да подава новини на телевизията, ако тамошните крадци продължават да „коментират“/крадат, без да цитират източника си.

Такива бяха повечето от тогавашните международници, ако не са съгласни – да си извадят коментарите от онова време.

На тях им беше предостатъчно да кадят тамян за международните срещи, доколкото ги имаше, на другарА ТодАр Живков, както го именуваше един особено усърден слагач.

Една друга лепка, която направи кариера като късна „дясна“ пеперуда – Асен Агов, пък написа цяла книга срещу американския „империализъм“, издаде му я издателството на БКП.

Как да не го приемеш тогава за седесарски клоун.

Ей такива безсрамни типове лигавеха/ослюнчваха международната политика.

Да се върнем в наши дни. От безсловесните шерпи, които отегчено изслушват сказките му, и ББ няма полза, никаква.

Но той продължава да разтяга някои свои любими теми – като хъб „Балкан“, него го разтяга поне в десетина посоки, сега пък саудитците /те ли бяха?/ проявили интерес.

Той упорито обговаря при всеки повод опознавателните си разговори, дори мечтанията си – и гушка сладострастно всеки, който му се изпречи пред очите.

Трябва да разберем най-сетне, че гушка мечтите си.

Особено интересни са снимките му – заради корпулентността му всеки изглежда безпомощен в прегръдките му, милва ги, целува ги, дори понякога им размахва пръст – има една такава снимка с Орбан, баш на него.

Всичко това е хубаво, Българи-Юнаци.

Обаче, както питат в „простолюдието“: „Файдата за нас каква е, файдата?“

Ей това трябва да обясни някой напорист слагач.

Скромно може да предположим, че ББ вече е влязъл в следващото състезание, в следващата кандидат-президентска кампания, и може би смята, че тогава ще се калкулират прегръдки и целувки с разни юн-кяри, макар че те отдавна ще бъдат забравени – неговите прегръдки срещу тия на Радев.

Това ще бъде менюто за „простолюдието“ – международните прегръдки и милвания. Ще бъде ли достатъчно то?

Има и големи наглеци/слагачи, които смятат, че сме затрупани от рози – както отрупват един мъртвец, нещо такова.

На когото му е все тая, но хайде така да изгризем малко от греховете си към него.

Данните за унизителния Български Живот продължават да са все тъй убийствени.

Как тогава да не го удариш на международно положение.

Един читател – тук, във ФБ вика: „Кево, стига си плакал за бедните. Бедни няма. Има мързеливи“.

Ами ония два милиона души, които са се наработили десетилетия, те какви са – мързеливи ли са?

Ей такива прости сметки трябва да им правиш – и пак не вдяват някои хора. Тия милиони са направо отписани в Тефтера на Властта, направо са отписани, като ненужна паплач.

Да си знаете – видите ли някой прекален оптимист, той направо си е за обесване. Или да го турят пожизнено в някоя пътуваща делегация.

При това положение, тези инициативи на ББ трябва да бъдат обяснени, това ще е полезно и за самия него.

Например: полагат ли се на малки страни големи инициативи, каква е ползата от тях?

На Малките им се полага послушание, смирение, кротуване, снишаване – кога е отменено това?

Нали говорехте за снишаването на Живков и все му показвахте клюмналата физиономия на Пленума на 10 ноември 1989-а – великият кадър, който ви даде измамно самочувствие, по-нахалните от вас дори направи активни бойци, който ви измъкна от Нищото.

Само че той внушава в наши дни съвсем друго: Новите Властници имаха един избор, прост като боб, каквато е и българската политика: да запазят и да надградят по мъничко, с чаена лъжичка завареното.

Но не – те тръгнаха да крадат, изобщо не мислеха за надграждане.

Затова днес почти всичко работи на вересия.

Газим из Ерата на Закриването: 1000 училища са закрити през последните години, 27 болници са закрити само през последните три години, за закриването на Народа да не говорим.

Обаче се очертаваме като важен, преважен международен играч – със слаби карти, но с голям ентусиазъм.

Никому не е полезно слагаческото имамбаялдъ, с което е обгрижван ББ. Толкова пари раздадоха, а единственото, което правят хранениците му е да си острят моливите с Нинова или Радев.

Никой от въпросните храненици не се нагърбва да агитира за постигнатото или, ако го правят, резултатът е сив, скучен и безполезен, сякаш сами не вярват в онова, което казват.

Те не са в състояние да очертаят реалния образ на ББ, сякаш дори се страхуват да го правят. Не вярвам да им е забранил.

Слагачи-страхливци.

Задоволяват се да щавят дърварски политическите „врагове“, но напълно неефикасно представят усилията на „своя“ човек.

Отгоре на всичко, не владеят словото, не са в състояние да привлекат вниманието на публиката.

 

 

Днешната слагаческа журналистика съвсем закъса, дори залиня.

Водещите й представители по начало се оказаха задръстеняци, които не могат да надхвърлят комплексите си, понеже са позорни превръщенци.

 

 

В миналото ругатели на ББ, тяхното днешно слагачество е отвратително за публиката, доколкото тя им обръща изобщо внимание.

Комплексари- грешници.

И това не е от днес. Най-големите апологети на Костов бяха все мизерни преструванковци, копелета на комунистическата номенклатура, някои и храненици на Москва, преподаватели в партийни школи – и изведнъж те се оказаха адвокатите на „дясното“, и досега се преструват на такива.

 

 

Но на публиката не й минават тия номера.

Ами тия, които писаха за Симеон Брокера: потурджии с напукани пети, изпаднали в умиление пред фрака му, макар и прояден от молци.

Днешното слагачество като цяло е примитивно, без всякакво въображение, без всякаква мярка, единственият плюс пред новите Чорбаджии е предаността, макар че и тя е користна.

Имат паспорти за преданост, нищо повече.

В „ония“ години Слагачите – тия, които правеха вятър на Властта, все пак спазваха някакво приличие, поне след средата на 80-те години, комунистическите бонзи бяха наясно, че бруталното слагачество произвежда миризлив вятър, нищо повече.

Днешните телевизионни шерпи изобщо не подозират мисията си да бъдат някакъв коректив, задоволяват се с лигавене, а най-често с раболепно мълчание.

Слагачество чрез мълчание – това е новото.

Но на Властниците и то им се услажда: да ги гледат мълчаливо с ококорени очи и отрязани езици.

Време е да се напише Историята на Слагачеството – в политиката и в медиите.

Сърби ме ръката да го направя, но си изпатих от книгата си за Плевнелиев: толкова унизително е да се занимаваш с превръщенци, със срамните маневри, чрез които те се опитват да се самопредставят за нещо друго.

И само си помислете, след толкова слагачество и лигавене, какъв образ на първите ни Властници ще остане за Историята – най-вероятно никакъв…