Ген. Луков съзаклятничи срещу царя и правителството. Днес е знаме на фашизирани, уж патриоти

Повече от 10 години Луковмарш трови българския политически живот. Спорът дали е патриот или антисемит е преливане от пусто в празно.

 

 

Генерал Луков сигурно е бил антисемит, но това е само ЕДНО негово прегрешение към Българската държава. Той съзаклятничи под диктовката на Гестапо срещу правителството и срещу царя, които се колебаят да влязат директно във войната. През август-септември 1942 г. в Берлин германците подготвят преврат, който да постави начело на правителството ген. Луков. Той трябва да пътува за Берлин (края на септември 1942 г.), но царят научава за плановете и му забранява да отиде. Така превратът на най-крайната десница е осуетен. Всичко това е описано в документи на ДАА, както и в дневника на Филов  (бел. ред. – виж тук повече за ген. Луков).

 

Емблеми на Съюза на младежките национални легиони (СМНЛ), преименуван на Съюз на българските национални легиони (СБНЛ), чиито шеф е бил ген. Луков.

 

Не случайно именно ген. Луков е знаме на крайните фашизирани кръгове в България, които се крият зад “патриотизма”. Въпросът с евреите е част от неговата идеология и е наивно да се смята, че най-близкият човек на Гестапо в София е бил юдофил. Както е и глупаво да се търсят „преки“ доказателства за антисемитизъм: генералите в Царство България не са имали право на изявления, освен като министри (офицерската клетва ги задължава да бъдат абсолютно лоялни и точни).

 

 

Спорът дали ген. Луков е бил положителна личност е несъстоятелен и глупав. Той е бил лишен от царско и политическо доверие поради прекомерна обвързаност с германците. Да му се “връща” днес това “доверие” е историческа манипулация. В Дневник на Филов са разкрити също много ясно мотивите на правителството и на царя да му се устрои голямо погребение: „Да се използва убийството за мощна пропагандна акция срещу комунисти и евреи“ (Дневник, Филов, 1990).

 

http://www.bdforum.bg/prelom/wp-content/uploads/2012/03/5-Hristo-Lukov.jpg

 

При това никой още не знае, че в убийството е участвала Якова, тя е заловена чак през 1944 г. Убийството става само 20-ина дни преди планираната още през септември 1942 г. депортация на евреите и е прекрасен повод да се настрои обществото срещу „вътрешния враг“(Филов в Дневник разкрива точния механизъм на това „активно мероприятие“).

Луковмарш е обмислена проява на фашизирани елементи и няма нищо общо с патриотизма, а с носталгия по хитлеризма с всички негови атрибути. Онези тъй наречени интелектуалци, политици и обществени деятели, които се ситуират в негова подкрепа, всъщност са отдавнашни защитници и проводници именно на пронацистки схващания, често камуфлирани с псевдопатриотична риторика и естествено с фалшиви декларации за толерантност.

Луковмарш е червена линия в българската политика. Декларациите и фалшивият хленч по време и СЛЕД Луков марш не са нищо друго освен лицемерие и демагогия. Фашизмът не е мнение, а престъпление. Всичко останало са празни приказки и форма на сътрудничество с нацисти и техни симпатизанти.

 

От страницата на авторката, заглавието е на редакцията.

 
Луковмарш на жълтите павета през 2013 г. Снимка: Уикипедия

Станете почитател на Класа