Преди 12 години предложих на възстановения тогава орган на СБЖ в. „Поглед“ текст с горното заглавие – какво се върши в родното ни, божем, Министерство на културата и какви лица се назначават на ръководни длъжности в културните ни центрове зад граница, конкретно в Будапеща. Редакцията публикува журналистическото разследване на 26 март 2007 г. изцяло, промени само заглавието на „“.
Поводът да се върна към тази публикация бе тревогата, обхванала българските унгаристи и унгарските приятели на България, че до конкурса за директор на Българския културен институт в Будапеща, обявен в края на 2017 г., отново бе допуснат щастливо изкаралият вече два мандата в Будапеща в сладко нищоправене Пламен Пейков. Макар законът да не допуска трети мандат.
В началото на 2018 г. бях в София и поисках среща по този въпрос с министър Боил Банов. Неколкократно разговарях със сътрудниците му Ваня Бедрова и Мариела. Министър Банов бил много зает, не можел да отдели време за среща, пък и нямало процедура министрите да приемат граждани и т.н., все оправдания, с които се сблъскваме всеки път, когато искаме да разговаряме с наши „избраници“.
Трябваше да се връщам в Будапеща; затова предадох текста на публикацията в „Поглед“ на една от сътрудниците, с обещанието да го предаде лично на министъра. Казвах си, Боил Банов е част от културния ни елит, режисьор, не може да не прояви загриженост и да прекрати тази гавра с образа на България от случайни назначенци.
В края на миналата 2018 г. научихме, че Пейков е „победител“ в конкурса, класиран бил на първо място от комисия, членовете на която нямат и хабер от унгаристика. И отново – за трети път, в престъпване на закона, – е назначен за директор на БКИ в Будапеща. Дали това е лично решение на министър Банов или е бил стимулиран по един или друг начин да го назначи; или пък му е бил оказан натиск „отгоре“ по системата „Ало, ало“, историята ще покаже.
Проявеният голям интерес към публикацията „Шофьор на такси проповядва "история" (http://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/shofor-na-taksi-propovyadva-istoriya.100731) обаче ме подтиква да запозная читателите на Поглед.инфо с публикацията в „Поглед“ от 26 март 2007 г. Изглежда в Министерството ни на културата нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили.
