В началото беше петолъчката

Традицията вече повелява: да не мине официален празник в България без скандал по руско направление.

Първа беше Путиновата похвала за македонската кирилица навръх 24 май. После - киселата реакция на патриарх Кирил заради "несправедливото" отчитане на приноса на чужди (разбирай - не само руски) воини за освобождението на България.

Е, не минаха и два дни след Рождество Христово, преди да се озовем в поредната сапунена драма по модела "Сделано в СССР" - фалшификат по чужд чертеж, сглобен с евтини подръчни материали и предназначен за масово ползване в дефицитни времена.

В началото беше петолъчката: внушителна украса под формата на елха с червени звезди, златни топки и гирлянди, беше поставена на площад "Св. Неделя" като дар от Москва за София "с новым годом".

 

10

 

В град, посивял от мъгла, ламаринени прегради и предизборни кахъри, 13-метровата московска елха постигна ефект. Постигна и още нещо - превърна се в сборен пункт за протест срещу обстрела на 3 украински кораба и ареста на екипажите им от руските военни в Черно море. Върху петолъчките се появиха хартиени кораби с имената на арестуваните украинци, сред които има и един бесарабски българин.

 

анатолий макаров

 

Малокалибрено и слабо отразено в отпускарския сезон, това събитие си остана единственият глух сигнал за обществено недоволство срещу все по-шумното дрънкане на оръжие на километри от териториалните води на България. "Обезчестяването" на червената звезда обаче не остана незабелязана.

Пръв се самосезира Костадин Костадинов, председател на ПП "Възраждане" - варненска партия вляво на борд от "Атака", която вече месеци наред осигурява мускули и FB-опълчение за акциите на БСП срещу "системата".

"По-големи олигофрени и малоумници от платените жълтопаветни русофоби няма", обобщава Костадинов и се възмущава от "бруталната американска цензура", която е забранила на световните медии да обнародват благата вест за наличието на руска елха в София.

Вълнението от извънредната щедрост на метрополията към губернията е оставила Костадинов с още една заблуда - че на площада се е състоял протест срещу полиетиленовата украса, срещу Снегурочка и срещу Дед Мороз.

Вероятно дърветата му пречат да види гората, както се казва в един виц. А и не за първи път най-яростните поборници за българщината се възпаляват остро, ако техен сънародник оспори широчината на широката руска душа, необятността на необятния руски пазар или величието на великия стратег Путин.

Традицията го повелява. Свикнали сме, с две думи. Майтапът загрубя тогава, когато руското посолство включи на шеста тролска скорост и повтори 1:1 всички вътрешнозаводски ругатни на Костадин Костадинов под формата на споделено "мнение".

Какъв по-весел празник за Външно министерство? Какъв по-мил подарък за "новым годом"? Каква по-благодатна тема на разговор в промеждутъка между сармите и тиквеника?

Не знаем само за кое следва да бъде по-благодарен "вечно благодарният" български народ: за нахалството на обидния тон или за нарушаването на всяко правило на дипломацията в чужда държава?

За това, че посланик Анатолий Макаров си позволява да говори през устата на български политически функционер (който скоро може да се окаже патриотичният коз на БСП)? Или за това, че България се третира като бивш сателит, докато се готви да рестартира две енергийни мегасделки за милиарди с доставчици - руски монополисти?

Традицията повелява да не минава празник без нова евтина провокация към здравия разум, без вбиване на клин във всяка пукнатина с потенциал за разрушително действие и разкопаване на съществуващите пропасти по всички разделителни линии - наши и чужди, фили и фоби, европейци и евразийци, правоверни и неверници, петолъчкови патриоти и неблагодарници.

В навечерието на поредния уж "дружески" юбилей - 140 години от установяването на дипломатически отношения между двете страни - официална Москва продължава да дава недвусмислени сигнали, че не разпознава София като уважаван, суверенен, политически равноправен субект.

Със собственото си поведение Русия потвърждава всички аргументи на критиците си - арогантност, злонамерена намеса във вътрешните политически отношения, а напоследък и леко комплексирана, карикатурна раздразнителност към всяко проява на противоречие с правата линия. Ето така нахалството се превърна от неприемлив рецидив в традиция, с която всеки свиква по навик.

Затова и единственият протест срещу "правата линия" беше опакован като маргинална самоцелна проява, подлежаща на дебелашка руска подигравка.

 

* 16:50 ч. В ранния следобед на 27 декември, Министерството на външните работи излезе с официална позиция заради публикацията на Руското посолство, в която се изразява "разочарование по повод публикуването на мнение, съдържащо обидни за българския народ квалификации".

Станете почитател на Класа