И в последните си работни дни депутатите проявиха типичното си безхаберие към болезнената тема за Новия семеен кодекс. И познатото до болка лицемерие, което нормален човек в началото на XXI век трудно ще приеме. Прословутото фактическо съжителство между мъж и жена пак се оказа препъникамъкът, който пречи законопроектът да бъде гласуван на второ четене. Оставиха го за гласуване за днес, четвъртък, като съвсем не е ясно как ще реагират на финалната права.
Откъдето и да го погледнеш, малцина са онези в пленарната зала, които разбират истинския смисъл на идеята за фактическото съжителство - да има равнопоставеност между брачните и извънбрачните деца. Те съзират зад нея или гейинсинуации, или заплаха за ценностите на християнското семейство. Крайно време е да разберат, че промяната цели единствено закрилата на интересите на децата, които така или иначе ще продължат да се раждат у нас извън рамките на скрепения с брачно свидетелство съюз между техните родители.
Другият болезнен момент, за който депутатите нехаят, е процедурата по осиновяване. Ако тя не бъде променена с приемането на новия Семеен кодекс, хиляди деца ще бъдат лишени от шанса да се сдобият със семейство. И ще израснат, тъжни и духовно осакатени, по социалните домове.
Разбират ли го това депутатите моралисти? Дават ли си сметка за огромната негативна тежест, която поемат, стопирайки приемането на новия Семеен кодекс? Изглежда, не. За тях е от значение по Коледа и по Великден да надникнат в някое сиропиталище и да раздадат шоколади. С това се изчерпва грижата им за българските деца.