Шокиращите разкрития на в. "Телеграф" за задкулисието в страната, което фалира КТБ и ограби хората и държавата. Текстовете са от книги, които вече бяха публикувани или предстои да бъдат публикувани от най-тиражния вестник в страната - "Българския Мадоф", "Хищникът от "Капитал" и "Газовия барон". Заради огромния читателски интерес, ви представяме най-любопитните части от книгите, като това е поредната част , разказваща с доказателства за инвазията на Агнешките главички.
След падането на комунистическия режим Никола Николов овладява заедно със своя колега и сподвижник Димитър Мочев СДС в гр. Разград. Димитър Мочев е роден на 26 юли 1944 г. във Велико Търново. Завършва през 1962 г. I гимназия в града, а през 1967 г. - Висшия минно-геоложки институт, специалност „Обогатяване на полезните изкопаеми“. През следващата година започва работа като инженер в ДМП „Д. Благоев“ (днес „Каолин“ АД). В периода 1971-1975 г. завършва специалност „Математика“ в СУ „Св. Кл. Охридски“.
От 1971 до 1978 г. е редовен аспирант във ВМГИ-София, където защитава дисертация в катедра „Обогатяване на полезните изкопаеми“ и получава научната титла „кандидат на техническите науки“. Назначен е за научен сътрудник във ВМГИ-София, където работи до 1985 г. В периода 1985-1992 г. е в Института по приложна минералогия на БАН филиал Разград, където се засича с тамадата на бъдещия кръг „Агнешки главички“. През 1990 г. му е присъдено научно звание „старши научен сътрудник II степен“. През октомври 1991 г. СДС печели с „малко, но завинаги“ парламентарните избори. Още в началото на следващата година Никола Николов оглавява стъкларския завод „Диамант“-Разград, а неговият авер Димитър Мочев – „Каолин“ ЕАД, гр. Сеново.
Димитър Мочев при управлението на СДС ще стане и областен управител на Разград, а през 2000-2001 г. и директор на Дирекция „Геология и опазване на земните недра“ в Министерството на околната среда и водите. Нужно ли е да казвам с чия подкрепа? Именно в новото си амплоа Николов и Мочев успяват да се развихрият в началото на 90-те г., възползвайки се в посткомунистическия хаос в икономиката. Обграждат се с едни от най-лакомите и хищни стопански номенклатурчици на БКП и техни заместници Петър Костадинов и Велеслав Тачев, както и с червените директори на все още държавните по това фирми „Абритус“ (бившето СМК) Михаил Драганов и „Трансавто“ Петър Нешев.
Кои други знакови лица са в екипа на Никола Николов през годините в Разград? Най-близък негов бизнес другар е Велеслав Тачев. По времето на комунизма същият е бил номенклатура в ОбНС в Разград, директор на Автокомбината и зам.-директор на „Диамант“. Другите ранни разградски Агнешки главички са Петър Костадинов - шеф на хотел „Централ“, завършил висша партийна школа в Москва, директор на Домостроителния комбинат в Разград, партиен секретар на ОбНС, зам.-директор по търговските въпроси на „Диамант“, впоследствие общински съветник от СДС Петър Костадинов се появява в един от ревизионните актове на „Диамант“ ЕАД-Разград, където е споменат като отговорен за част от договорите, свързани с продажбата на карборундови отпадъци за Германия, при които се описват документално и се плащат от приближена фирма занижени количества, а за Германия се изнасят в пъти повече. Загубите на завода от тази далавера са седемцифрени числа на година.
Пейчо Георгиев - бивш зам.-партиен секретар на едно от разградските училища, основател и член на Алтернативна социалистическа партия, кандидат за депутат от ДАР, сподвижник на „Нов избор“ и „Евролевица“. Бил е кандидат за кмет на Разград от СДС и след като СДС е на власт - областен управител на Разградска област. Председател на Общ. съвет на СДС.
Бившият общински съветник от БСП в периода 1991-1995 г. Михаил Драганов също е сред най-близките на Никола Николов. По време на тоталитарния режим Драганов е младата надежда на партията, виден ДКМС деятел, делегат на ХІІІ и ХІV конгрес на БКП. Но ето че през 1999 г. е общински съветник и зам.-кмет от СДС-Разград.
Тодор Христов, който е бивш секретар на Общинския комитет на БКП в гр. Исперих, шеф на организационния отдел на Окръжния комитет на БКП в Разград, в годините, когато Никола Николов е председател на Общинския съвет на СДС-Разград, изведнъж се появява като кандидат за общински съветник от СДС. След това става и бизнес консултант на синята партия.
Дамян Качаунов е комсомолски, партиен и стопански номенклатурчик от преди 10 ноември 1989 г. След това става виден бизнесмен, минал през дистрибуцията на стъкло.
Емил Гюров е бивш комсомолски и партиен номенклатурчик, впоследствие кандидат за общински съветник от СДС. Изпълнителен директор на „Диамант“, довел най-големия стъкларски завод в България до фалит.
Това е разградската колода от Агнешките главички. Октоподът на този кръг се разпростира по всички краища на България. Сред останалите членове от първия състав на кръга „Агнешки главички“ в периода 1999-2001 г. са Васил Василев, бивши зам. областен, след това областен управител на СДС в област Плевен по време на правителството на ОДС 1997-2001 г., особено приближен, вкл. по бизнес линия на самия агнешки крал. Васил Василев беше сред учредителите на Движение „България на гражданите“ на Меглена Кунева, но поради дълга и епична война с бившия плевенски кмет Найден Зеленогорски, той рано-рано се отказа от кариера в тази формация. По време на първото правителство на Бойко Борисов Васил Василев беше главен секретар на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Днес върти нелош бизнес с Русия.
Другите авери на Никола Николов в този първи състав на кръга са Панайот Ляков, някога депутат от СДС от Пазарджишкия избирателен район, бивш активен комунист, след това прекръстен в „правата вяра“, съучредител впоследствие на ДСБ и накрая разочарован и от Костов се отдаде на научни занимания. Сред знаковите лица на кръга от онези първи години на съществуването му са също така Даниела Николова и зам. изпълнителният директор на Агенцията за приватизация по време на управлението на ОДС Пламен Стоилов. Бившият общински председател на СДС-Своге и днешен виден десебар Веселин Запрянов също беше в кръга „Агнешки главички“.
През годините този бизнес обръч демонстрира завидна еластичност и способност за адаптация към силните на деня. След 2001 г. към него се присъединиха функционери на СДС, които не можете да откриете при първоначалните сбирки. Един от тях е бившият заместник-министър на икономиката в правителството на Костов – Иван Иванов (с прякор Мозъка). Монтанският икономист беше направен с решаващата подкрепа на „Агнешките главички“ главен секретар на Надежда Михайлова (Нейнски) през пролетта на 2002 г. Самата Михайлова (Нейнски) стана председател на СДС през март 2002 г. с решаващата помощ на този кръг.
Бившият депутат от СДС Ваньо Цонов също се прилепи към кръга на Агнешките главички през 2001-2002 г., след като не успя да се докопа до втори депутатски мандат. Днес гравитира около Татяна Дончева. Справка в Търговския регистър показва, че в момента Ваньо Цонов е съдружник с Чавдар Чинчев в „Теравекс” ООД и „Рамтекс” ООД, двамата притежават спа комплекс „Терма“ в село Ягода, община Мъглиж. Публикации от 90-те години свързваха името на бившия депутат с приватизацията на някогашното аптечно предприятие в Стара Загора през далечната 1998 година.
Малко известен член на кръга е бившият секретар на община Копривщица Светльо Георгиев. Защо е важно неговото споменаване? Когато през 1997 г. той беше преместен в областната управа на София, на неговото място в община Копривщица беше инсталирана разградската протестърска Валкирия на кръга „Капитал“ Антоанета Цонева.
От лятото на 2001 г. Антоанета Цонева също започва работа като експерт в администрацията на Софийска област. Забележете – със специалност „Българска филология“ тя постъпва в дирекцията, която се занимава с разпореждането и управлението на държавната собственост. Днес е сред знаковите „соросоиди“ и се препитава от „протестърство“ и различни грантаджийски схеми. Сред любителите на кулинарния специалитет Агнешки главички по онова време е и бившият депутат от СДС Величко Йонов. Шеф на митницата във Видин по време на управлението на СДС стана неговата съпруга Валентина Йонова.
Съпругата на Пламен Минев, началник на ГУ „Митници“ и член на агнешкия кръг във втория му състав, Даниела Минева, става директор на управление „Приватизация и държавно участие“ в Министерството на търговията и туризма и остава там до средата на 2000 г. Това е една от най-ключовите длъжности в икономическото министерство. В приватизационните среди в онези години е известна като човек на зам.-министъра Христо Михайловски, зет на председателя на НС Йордан Соколов и основен покровител на тамадата на кръга „Агнешки главички“ Никола Николов.
Даниела Минева е и в доста близки отношения със Славчо Христов, което прави нейната позиция непотопяема. Какво следва ли? Ето какво - подкрепяното от него РМД е избрано за купувач на Златни пясъци, докато за приватизацията в министерството отговаря именно Даниела Минева и пак тя е в управата на „Златни пясъци”.
Сред най-заклетите членове на някогашния кръг „Агнешки глави“ беше и близкият приятел на бившия президент Росен Плевнелиев и бивш син депутат от Благоевград Илиян Попов.
Това е същият онзи другар, с когото Плевнелиев се хвалеше, че издигали транспаранти, направени върху тапет на митинг на 10 ноември 1989 г. (какъвто не е имало на тази дата).
Седем години след промяната Илиян Попов става депутат от СДС. Издига се дори до шеф на комисията по местно самоуправление в 38-ото НС. Илиян Попов е първият, който публично описва кръга от сини политици, по-късно станал известен като „Агнешки главички“. Групата се заформя на неофициална вечеря в ресторанта на Централния кооперативен съюз на ул. „Раковски“, където групата обсъдила възможностите да се засили влиянието на провинциалните лидери в ръководството на СДС. Предстояла 11-а национална конференция на Съюза на демократичните сили.
На конференцията, проведена на 26 и 27 февруари 2000 г., групата постига главната си цел – Никола Николов е избран за член на НИС на СДС. Малко гласове не достигат и Пламен Иванов също да влезе в ръководството. Дясна ръка на Илиян Попов в Благоевград по време на седесарската приватизация е Альоша Сиджимов (днес покойник), тогава е заместник-председател на СДС. Една от най-апетитните приватизации в Благоевград някога е тази на Завода за съобщителна техника. Схемата е до болка позната и отработена от кръга „Агнешки главички“. Първо, под ръководството на тогавашния син депутат Илиян Попов през през юли 1998 г. от 238 работници и служители в завода е създадено синьо РМД с единствената цел точно то да приватизира ЗСТ. Уставният му капитал е 50 млн. лв. С най-голям брой акции - по 33,33% (максимално разрешените от Закона за приватизацията), са човекът на Илиян Попов, активен седесар и управител на завода инж. Георги Манзуров, директорът на Българо-руска инвестиционна банка - клон Благоевград, Иван Николов, както и двамата заместник-директори на завода Иван Иванов, който притежава 19,97%, и Стефан Душев. Дребните акционери с 1 до 30 акции са 220. Те държат общо 12,5% от капитала на РМД-то. Заводът за съобщителна техника е оценен на 11 000 000 лв., но е продаден на половин цена - за 5,5 милиона лева. На 11 февруари 2000 г. Агенцията по приватизация одобрява сделката.
И до днес остават съмненията, че оценката на материалните активи е била силно занижена. Според договора на агенцията и РМД първоначалната вноска е 10%, а след едногодишен гратисен период сумата трябва да се плати на 9 равни вноски за 9 години. Тези постъпления трябва да влизат по сметката на “Инкомс Телеком”, което през 2002 г. е купено от австрийски инвеститор. „Съобщителна техника“ се задължава още да запази предмета си на дейност за 3 г., да инвестира 800 000 лв. и да увеличи персонала от 234 на 238 души. Въз основа на Закона за обезщетение на собственици на одържавени имоти РМД-то заплаща цената от 5,5 млн. лв. с компенсаторни инструменти. Синьото РМД взема властта и дни по-късно гръмва скандалът с руската афера. "Инкомс-Телеком холдинг" прехвърля безвъзмездно свои вземания от Русия за $4,709 млн. на два транша - от $2,3 млн. и $2,409 млн. Валутата е преведена по сметка на новообразуваното РМД при ЗСТ-Благоевград.
Договорът за сделката е подписан от управителя на „Инкомс Телеком“ Божидар Грозев. На 4 април м. г. със заповед на министъра на икономиката Петър Жотев е уволнен Божидар Грозев. Месец по-късно обаче шефът на Надзорния съвет на холдинга Борис Марков го връща на работа. Следва нова намеса на Жотев и двамата са отстранени от заеманите постове. Договорите за прехвърляния на валутни вземания не са анулирани.
По документи не съществува официално плащане на дълга от Русия, за която предприятието произвело телефонни централи на стойност $12,6 млн. По същия този дълг се твърди, че са постъпили неофициално известни суми, които не покриват стойността на централите. Валутните трансфери са извършени под прикритието на текущи разплащания между предприятията длъжници в Русия и холдинга.
Те са преведени в Булбанк-София, по сметката на „Телеком“ АД-София, което е външнотърговското обединение на холдинга. В договарянето на операцията са участвали длъжностни лица от „Инкомс-Телеком“ и Завода за съобщителна техника, от една страна, и контрагентите длъжници в Русия - от друга. Само по сметката на ЗСТ в една от благоевградските банки са постъпили 6,1 млн. щ. долара, но след възникнал конфликт с холдинга 1,6 млн. са върнати обратно в София. Ръководството на РМД започва операция по прикриване на валутата. Купени са три нови автомобила, компютри и оборудване. Погасяват се и стари дългове на ЗСТ. Това установява ревизия на Държавен финансов контрол. ДФК влиза в бившия ЗСТ, тъй като в направения правен анализ по оценката на завода още тогава възникват сериозни съмнения и през януари 2000 г. Министерството на икономиката праща ревизорите в Благоевград да проверят на място какво става. ДФК констатира още много груби нарушения и престъпления. В предприятието са открити 6 млн. лв., стотици килограми сребро и паладиум и сериозна липса на част от имуществото. Изровени са странни договори - например за продажба на 291 000 броя сребърни контакти по 35 стари лв. за брой - цена за вторични суровини, въпреки че пробата била 99,99. През 2000 г.
в Завода за съобщителна техника влиза този, за когото всъщност е направена РМД приватизацията. Това е заместник-председателят на СДС-Благоевград Альоша Сиджимов. Той няма нито една акция в РМД-то, освен това напуска мястото на зам. генерален директор на ТП „Далекосъобщения“, за да оглави приватизирано предприятие по волята на своя влиятелен благодетел Илиян Попов. Оказва се, че за назначението на Сиджимов не знаят дори директорът на „Инкомс Телеком“ Божидар Грозев, както и двама от членовете на Надзорния съвет на РМД-то - Байкушев и Камбуров. Третият надзорник Прангов обаче твърди, че решението било взето единодушно от целия надзорен съвет. Сиджимов не е единственият новопостъпил в ЗСТ.
В управителния съвет на дружеството влизат строителните предприемачи Васил Костов и Антон Муртов, собственици по онова време единствено на синята фирма „Растер юг“, както и Спаска Лунджова, сестра на Сиджимов. Манзуров и банкерът Николов са освободени от съвета. Альоша Сиджимов сяда в стола на Георги Манзуров, но и до момента не го е забравил. Последният продължава да се води в „Съобщителна техника“ като личен съветник на изпълнителния директор от СДС. През 2004 г. Альоша Сиджимов дава част от двора на завода на благодетеля си Илиян Попов. Попов купува правото на строеж за 6 сгради в двора срещу скромна петцифрена сума и построява там филиал на автосалон.
Друг знаков представител на квотата на Агнешките главички беше бившият народен представител от СДС и областен управител на област Кърджали в края на 90-те години Пламен Иванов. Роден е на 6 декември 1958 г. в Плевен. Завършва средно образование и започва да се занимава с програмиране. Преселва се в Кърджали през 80-те години заради голямата си студентска любов – д-р Снежана Сарлова, с която имат две деца.
През 1990 г. става един от основателите на СДС в града, на първите парламентарни избори лично разлепва предизборните плакати, които разнася с автомобила си „Вартбург“. Звездата му в голямата политика изгрява през 1994 г., когато Иван Костов оглавява СДС в национален мащаб, а той – общинската организация на СДС в Кърджали. На парламентарните избори през април 1997 г. Пламен Иванов стана първият син депутат, избран от 9-и кърджалийски избирателен район. През 1999 г., когато беше създадена новата структура на областните управи, той беше назначен за областен управител на област Кърджали. Става и председател на областната организация на синята партия.
Пламен Иванов дори стигна дотам, че в интервю през 1999 г. отрече текстове от Рамковата конвенция за малцинствата, което му донесе известни търкания с националното ръководство на партията. Малко гласове не му достигнат, за да бъде избран за член на НИС на 11-ата национална конференция на синята партия (26-27 февруари 2000 г.). На заседанието на Националния съвет на СДС в Хисар на 20-21 април 2011 г. кандидатурата му за член на НИС на СДС отново е издигната - заедно с тези на Надежда Михайлова, Муравей Радев и Антоан Николов. На 12-ата национална конференция на СДС, която се провежда на 5-6 май 2001 г. в София, Пламен Иванов най-после е избран за член на Националния изпълнителен съвет на СДС. След като СДС загуби парламентарните избори, проведени на 17 юни 2001 г., в групата на Агнешките главички започват напрежения. Стартира и процес на прегрупиране. Няколко примера – след като Иван Костов подаде оставка от председателския в СДС, негов наследник стана доскорошната председателка на парламентарната група на ОДС в 38-ото НС Екатерина Михайлова.
Тя предложи за главен секретар на СДС една от знаковите фигури на кръга Агнешки главички – Пламен Иванов. За осемте месеца от юни 2001 г. до март 2002 г. тандемът Екатерина Михайлова-Пламен Иванов си спечелва доста врагове с командоренето и налагането на служебни общински и областни ръководства в СДС. Налага се дори тамадата на кръга „Агнешки главички“ Никола Николов да каже през есента на 2001 г. след поредната смяна, този път на ръководството на СДС-София със служебно такова, че наследничката на Костов води болшевишка политика:
„Няма логично обяснение за този процес. Очевидно се очаква овладяване на СДС, но това води към делегитимиране на партията“. Това дава основание на някои коментатори да заключат, че след Евгений Бакърджиев, Никола Николов е вторият, който ще бъде изключен от СДС. Пламен Иванов е предложението на Екатерина Михайлова за главен секретар, с което тя се кандидатира на 13-ата национална партийна конференция на СДС март 2002 г. за лидер на сините.
Тогава част от кръга „Агнешки главички“ заложи на Надежда Михайлова и не сгреши – тя беше избрана за председател на СДС. Две години по-късно Пламен Иванов е изключен от СДС като част от групата на Иван Костов, Екатерина Михайлова и Йордан Соколов, която влезе в жестока конфронтация с новия лидер Надежда Михайлова и нейния НИС, в който вторият състав на кръга „Агнешките главички“ беше завзел солидни позиции. Така Пламен Иванов отпадна от този кръг, дистанцира се от политиката. Днес живее в Царево със семейството си в двуетажна къща. Запален рибар е и почти всеки ден се отдава на хобито си.
Бившият депутат Красимир Каменов беше друга ключова фигура в някогашния кръг „Агнешки главички“. В периода 1997-2001 г. той е депутат от СДС във Враца и секретар на отдел „Коалиционна политика“ в синята централа на ул. „Раковски“ 134.
Фирмата на Красимир Каменов „Гергьовче“ беше замесена със скандални приватизации във Враца около държавната фирма „Ветимпекс“, шеф на която през 1998 г. е близкият приятел на синия депутат Красимир Каменов, д-р Георги Узунов. Всичко започва със заповед на земеделското министерство, издадена на 6 октомври 1998 г. С нея се дава разрешение на ръководството на държавната фирма „Ветимпекс“ да продаде аптека и сутерен с разгъната застроена площ 748 кв.м, склад от 146 кв.м и над 3 дка прилежащ терен във Враца.
По това време шеф на „Ветимпекс“ ЕООД е д-р Георги Узунов, който е дългогодишен приятел на агнешката главичка Красимир Каменов. Два месеца след като е издадена заповедта, е подготвен протокол за отварянето на офертите за горните имоти и определяне на техния купувач. Комисията, натоварена с отварянето на офертите, е в състав юристката Николина Абрашева, главният счетоводител на „Ветимпекс“ ЕООД Сотир Стамов и инж. Добрин Дерелиев. Констатирано е, че е постъпила една оферта и тя е на фирмата „Гергьовче“ от Враца, която предлага цена от 82 200 деноминирани лева.
Комисията единодушно определя за купувач на обекта „Гергьовче“. Логично е да се помисли, че след като офертата е една, то няма как да не спечели фирмата на синия депутат. Ето тук е уловката – процедурата е била нарушена още в самото начало, тъй като никой не провежда конкурс, нито пък публикува обяви в местната и централна преса, каквото е изискването на закона. Парадоксално е, но единственият, който е знаел за тази продажба е бил собственикът на „Гергьовче“. И тъй като Красимир Каменов става депутат след изборите през април 1997 г., то фирмата му се поема от неговата съпруга – Давидка Йорданова Каменова и от неговия авер Здравко Тодоров Златев.
На 28 декември 1998 г. е подписан и договорът за покупко-продажба между „Ветимпекс“ ЕООД и фирма „Гергьовче“. На цената на два апартамента във Враца семейство Каменови се сдобива с горните имоти.
На 30 декември врачанската агнешка главичка получава и нотариалния акт за имотите. В него черно на бяло е записано, че пазарната оценка на имота, определена от лицензиран оценител, е 70 200 лева без ДДС, а данъчната оценка е 146 656,6 лева! Забелязвате ли един видим парадокс – данъчната оценка е над два пъти по-висока от пазарната оценка на лицензирания оценител. И тогава, и днес данъчните оценки на имотите в България при сделки с тях са драстично намалени. Този размер на данъчната оценка подсказва, че реалната пазарна цена на имота е била поне 300 хил. лева.
В опис на община Враца този имот фигурира с реалната си цена и тя е 362 249 лева. И още – името на оценителя не се споменава в нито един от документите по сделката. Не трябва да се изненадвате, ако се установи, че тази оценка е извършена от самото Министерство на земеделието, което продава златен имот във Враца на знакова персона от кръга „Агнешки главички“. Какво се случва след тази далавера? През пролетта на 1999 г. започват работа новите областни управи. Държавната фирма „Ветимпекс“ и фирмата на Красимир Каменов „Гергьовче“ изпращат молби да бъде деактуван имотът от държавен в полза на „Гергьовче“.
Двете молби обаче не стигат до областния управител, а с тях се заема неговият заместник Данаил Иванов. Той съставя комисия, в която влизат юристката Ирина Иванова и Румяна Тодорова, която е началник –отдел „Държавна собственост“ в областната управа. Председател на комисията е Милена Найденова, която е близка приятелка на семейство Каменови. Впоследствие се оказва, че юристката Ирина Иванова е сестра на Давидка Каменова, а Румяна Тодорова е близка приятелка и доверено лице на Красимир Каменов. Това ако не е клиентелизъм и шуробаджанащина – здраве му кажи!
Комисията решава имотът да бъде деактуван в полза на „Гергьовче“ и издава протокол, въз основа на който е издадено решение на комисията от 21 май 1999 г.
Това решение дава формално основание на областния управител да издаде заповед, с която се нарежда имотът да се отпише като държавна собственост и да се предаде на „Гергьовче“. Заповедта обаче не е подписана от областния управител, а от неговия заместник, близкия до Красимир Каменов зам. областен управител Данаил Иванов. Всички участници в сделката получават своето – балдъзата на врачанската агнешка главичка Ирина Иванова е назначена за главен юрисконсулт на областната управа и едновременно с това (в нарушение на закона) за шеф на отдел „Държавна собственост“ там.
Очевидно е, че е имало голям залог, за да се извърши това нарушение на закона. Залогът е контрол от страна на Красимир Каменов на целия процес по продажбата на държавни имоти и заплащането им с компенсаторни записи от правилните хора.